Съдбата е молив, подострен и от двете страни

Дните около Нова година са време за празнуване, но и време за равносметка, особено когато човек е добавил още една обиколка към личната си житейска спирала. Наскоро отминалият рожден ден на Слава Костадинова не е единственият повод да потърсим изкусната плетачка на словесни “дантели” за разговор. Тя е и най-новият член в творческото семейство на КДК “Нов живец” – Атина.

 

---

Съд­ба­та е молив, подос­т­рен и от две­те страни 

- раз­го­вор с писа­тел­ка­та Сла­ва Кос­та­ди­но­ва, спе­че­ли­ла тре­та награ­да за про­за в кон­кур­са на КДК  “Нов живец” – Ати­на “Любов – маги­чес­ка реалност”.

 

Пре­ди по-мал­ко от годи­на пред­ста­вих­ме пър­ва­та й самос­то­я­тел­на кни­га, сбор­ни­ка с раз­ка­зи “Дан­те­ла­та на дяво­ла”. Тога­ва заед­но с автор­ка­та в емб­ле­ма­тич­но­то кафе­не на Йор­го ни гос­ту­ва и поете­са­та Ники Комед­вен­с­ка като редак­тор на кни­га­та. В нача­ло­то на април, точ­но годи­на по-къс­но, Сла­ва ни гот­ви нови изненади.

Една от тях е изляз­ла­та вече от печат през декем­в­ри сти­хос­бир­ка “Песен­та на пепе­ру­ди­те”, а дру­га­та е нов сбор­ник с раз­ка­зи. Сло­во­то се лее изпод перо­то й, зато­ва съв­сем естес­т­ве­но раз­го­во­рът ни започ­ва с люби­мия ми въпрос:

 

Как­во е за теб словото?

Чове­кът има два обра­за – вън­шен вид и Слово.

 

Искаш да кажеш, че Сло­во­то е същ­ност на чове­ка. Част от хора­та превръ­щат сло­во­то в основ­но сред­с­тво за себе­из­ра­зя­ва­не, започ­ват да пишат поезия, про­за и не могат да си пред­ста­вят живо­та, без да пишат. Как­во превръ­ща обик­но­ве­ния човек в пишещ човек?

Писа­те­лят (поетът) не е “обик­но­вен” човек. Не е “обик­но­вен” човек, защо­то връз­ка­та му със Сло­во­то е като пъп­на връв – свър­з­ва го с тво­ре­ни­е­то му.

 

Откри ли сво­я­та при­чи­на да се събуж­даш вся­ка сутрин?

Любов­та. Събуж­дам се с жела­ни­е­то да я изжи­вея отно­во и отно­во. Да я дам от себе си на дру­ги­те и да я при­емат по същия начин. Защо­то днес хора­та не само не могат да дават любов, а и не могат да при­емат любов.

 

Има­ме още мно­го да учим в голя­мо­то учи­ли­ще на Земя­та. Кой е най-важ­ни­ят житейс­ки урок, кой­то си научила?

Да при­емам с бла­го­дар­ност всич­ко, кое­то живо­тът ми даря­ва. Не да искам, а да при­емам, защо­то живо­тът най-доб­ре знае от как­во всъщ­ност се нуж­дая, за да бъда добър човек.

 

Кое отли­ча­ва вре­ме­то, в кое­то живеем?

Лип­са­та на съп­ри­час­тие. Мате­ри­ал­ни­ят инте­рес е завла­дял све­та и, как­то чер­ве­ят изяж­да и най-соч­на­та ябъл­ка, днес све­тът е про­яден от материализъм.

 

Стра­ху­ваш ли се от нещо?

“В съвър­ше­на­та любов страх няма.” Тъй като в това изме­ре­ние Любов­та не е съвър­ше­на, страх ме е от Бога. Този страх оба­че е по-раз­ли­чен. Той ми пома­га да се про­ти­во­пос­та­вям на неща­та, кои­то ми пре­чат да бъда добра!

 

Палит­ра­та на чув­с­т­ва­та в твор­би­те ти е бога­та – от неу­то­ле­на страст, завист и омра­за, спо­соб­на да уби­ва, до екс­таз от еди­не­ние с веч­но­то. Има ли чув­с­т­ва, кои­то би иска­ла чита­те­ли­те ти да над­мог­нат, да надживеят?

Във вся­ка моя твор­ба има поука. Вина­ги се стре­мя чита­те­лят да се замис­ли и да “взе­ме” нещо за себе си, кое­то ще му послу­жи за изграж­да­не на личен прин­цип или за пре­одо­ля­ва­не на ком­п­лекс. Смя­там, че завист­та и отмъ­ще­ни­е­то са стъл­би­те на човеш­ко­то падение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как­во мис­лиш за възмездието?

Съд­ба­та е молив, подос­т­рен и от две­те стра­ни. С една­та стра­на “пише” Бог, а с дру­га­та – Човек. Бог пише прин­ци­па, а Чове­кът пише мето­ди­те за при­ла­га­не на прин­ци­па. Ако тези мето­ди са нечис­ти, той замър­ся­ва пътя, по кой­то сам по-къс­но ще мине. Ако ме питаш дали не може да мине по друг път, ще ти отго­во­ря отри­ца­тел­но. Човек мина­ва само по лич­ния си път. Има хора, кои­то извър­вя­ват чужд път, но те са мал­ко – като Исус Хрис­тос. Тях Бог ги изби­ра за това. 

 

Как­во ни пра­ви избра­ни­ци на Мечтата?

Попи­тай нея. Тя ни изби­ра и ней­ни­ят избор е дар.

 

Как­ва е тво­я­та мечта?

Меч­та­та не се каз­ва, защо­то няма да се изпълни.

 

Имаш ли меч­ти, кои­то вече са се сбъднали?

Да, две голе­ми меч­ти се реа­ли­зи­ра­ха. Пове­че­то хора бър­кат жела­ни­е­то с меч­та­та, а те са мно­го… мно­го раз­лич­ни неща… Све­тът щеше да бъде раз­ли­чен, ако хора­та има­ха по-мал­ко жела­ния, за кои­то се борят “с нок­ти и зъби”, а има­ха меч­ти, кои­то да пости­гат с упо­ри­тост, страст и честност!

 

Как­во се “пече” сега в кух­ня­та на сло­вес­но­то ти творчество?

Две-три тави кура­бий­ки и една голя­я­я­ма баница.

 

Да раз­би­рам ли, че тави­те с кура­бий­ки са сбор­ни­ци сти­хо­ве и раз­ка­зи, а голя­я­я­ма­та бани­ца е роман?

Към сре­да­та на този месец ще изле­зе от печат сбор­ник с раз­ка­зи. С моя при­ятел­ка гово­рим за съв­мес­тен сбор­ник. Имам сти­хо­ве за още една сти­хос­бир­ка. И един роман е към края си.

 

Ще под­ска­жеш ли на чита­те­ли­те пред­сто­я­щи­те заглавия?

Нови­ят сбор­ник с раз­ка­зи ще се нари­ча “Жена… до сем­ки­те на ябъл­ка­та”. Надя­вам се да изле­зе до 8‑ми март, тъй като в него ще са съб­ра­ни мно­го раз­ка­зи с глав­ни геро­и­ни жени… Рома­нът все още е с работ­но заглавие.

 

Бла­го­да­рим ти за този раз­го­вор! Очак­ва­ме сре­щи­те с теб и тво­и­те нови твор­чес­ки алхи­мии с нетърпение!

Раз­го­во­ра води: Рада КАПРАЛОВА