Гълъб, кръст и любов

 

Гълъб, кръст и любов

Богоявление в Атина и светлината на вярата

Мно­го пъти съм си мис­ли­ла за чуде­са­та като нещо нео­бяс­ни­мо, но и мно­го пъти съм каз­ва­ла, че чуде­са­та ги пра­вим и ние. В този мра­зо­вит, осми ден на яну­а­ри 2017г, в Бъл­гар­с­кия Пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“ беше отслу­же­на праз­нич­на СВЕТА ЛИТУРГИЯ за БОГОЯВЛЕНИЕ и извър­шен Велик водос­вет за здра­ве и благополучие.

  

От ран­ни зори, към хра­ма се сте­ко­ха всич­ки, кои­то иска­ха да взе­мат учас­тие в това Вели­ко Тайн­с­т­во и с при­със­т­ви­е­то си да под­кре­пят бла­го­род­но­то начи­на­ние на цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во и на отец Сте­фан, кои­то пре­вър­на­ха тази неде­ля в праз­ник спе­ци­ал­но за нас.

Сред при­със­т­ва­щи­те в хра­ма, сми­ре­но наве­до­ха гла­ви пред­ста­ви­те­ли­те на посол­с­т­во­то на Репуб­ли­ка Бъл­га­рия в Гър­ция – г‑н Любо­мир Геор­ги­ев, г‑н Пан­те­лей Спа­сов, г‑н Геор­ги Шопов и г‑н Иван Ива­нов, учи­те­ли и уче­ни­ци от Бъл­гар­с­ки­те недел­ни учи­ли­ща в Ати­на, твор­ци­те от КДК „Нов Живец“, пред­ста­ви­те­ли на ПФ „Роди­на“, ФТФ „Пипер­лии“ и мно­го наши съна­род­ни­ци, кои­то носят пла­мъ­ка на вяра­та в души­те си.

    

След служ­ба­та отец Сте­фан обя­ви, че заед­но с цър­ков­но­то насто­я­тел­с­т­во при хра­ма, под­кре­пят започ­на­ла­та бла­гот­во­ри­тел­на кам­па­ния за Мария – Мария, коя­то сла­ви Роди­на­та с мно­гоб­рой­ни­те си побе­ди по худо­жес­т­ве­на гим­нас­ти­ка и тога­ва… тога­ва пак се слу­чи поред­но­то чудо – всич­ки при­със­т­ва­щи отво­ри­ха души­те си в име­то на добро­то. В очи­те на всич­ки се чете­ше реши­тел­ност, че ДА – заед­но можем! Можем да постиг­нем всич­ко оно­ва, кое­то мис­лех­ме, че е започ­на­ло да се губи във вре­ме­на­та в кои­то живе­ем! Вре­ме­на на страх, его­и­зъм, обър­ка­ност… Точ­но в тези смут­ни вре­ме­на, ние – бъл­га­ри­те в Ати­на, бла­гос­ло­ве­ни от отец Сте­фан, дока­зах­ме, че она­зи сила на духа, за коя­то мно­го се съм­ня­ват дали изоб­що я има, не само я има, но и с вся­ка мину­та ста­ва все по-сил­на и по-сил­на. Сила и вяра в любов­та меж­ду хора­та и в доброто!

Тук е мяс­то­то къде­то изказ­вам спе­ци­ал­ни бла­го­дар­нос­ти на всич­ки, кои­то заста­на­ха до Мария и ней­но­то семейство!

Праз­ни­кът не свър­ши до тук – от тук започ­на. Започ­на със свет­ли­на­та в очи­те ни и усмив­ки­те на лица­та ни!

       

Заед­но изля­зох­ме в кит­но­то двор­че на нашия храм и там – под небе­то, под вол­ния полет на гълъ­би­те, отец Сте­фан извър­ши риту­а­ла Велик водос­вет. Да, беше сту­де­но. Да, не усе­щах­ме ръце­те си а вятъ­рът пър­ле­ше лица­та ни, но всич­ко това до момен­та, кога­то отец Сте­фан нато­пи букет­че­то от цве­тя и бил­ки в чудо­дей­на­та вода и све­ще­ни­те кап­чи­ци се сля­ха с нас – с души­те ни! Точ­но тога­ва, слън­це­то огря по-раз­лич­но и сту­дът изчез­на… При­ех­ме по хап­ка нафо­ра, целу­нах­ме све­ще­ния кръст и заед­но се отпра­вих­ме към близ­ка­та река. Въл­ну­вах­ме се… като деца се въл­ну­вах­ме от пред­сто­я­що­то. Ще вле­зе ли някой в река­та? Кой ще изва­ди кръс­та? Тези въп­ро­си напи­ра­ха да бъдат изре­че­ни и глас­но, но нез­най­но защо, спи­ра­ха още в помис­ли­те ни.

     

Кога­то све­ще­ни­ят кръст се пото­пи във вода­та се слу­чи и поред­но­то чудо! Не един и два­ма бяха жела­е­щи­те да го хва­нат. Не един и два­ма бяха тези сме­ли мъже, кои­то не се упла­ши­ха от сту­де­на­та вода на макар и мал­ка­та река, и сме­ло нага­зи­ха в нея. Раз­би­ра се, че само един може да бъде този, кой­то да хва­не кръс­та и това беше Кой­чо Вели­ков, но мъж­ка­та постъп­ка на всич­ки тях ни нака­ра да се чув­с­т­ва­ме гор­ди, че има­ме сме­ли и дос­той­ни мъже.

Обрат­но в двор­че­то на хра­ма… Там ни очак­ва­ха още изне­на­ди. Тези, кои­то нага­зи­ха в сту­де­ни­те води полу­чи­ха спе­ци­ал­ни пода­ръ­ци – ико­ни и бла­гос­ло­вия за здра­ве. По една ико­на полу­чи­ха и всич­ки при­със­т­ва­щи на праз­ни­ка – тра­ди­ция, насле­де­на от архи­ман­д­рит Атанасий.

   

      

Послед­ва почер­п­ка с кафе, чай, слад­ки. Сря­зах­ме и спе­ци­ал­на Васи­ло­пи­та и се хва­нах­ме на хорото.

Смях, звън­ки гла­со­ве, щастие!

След всич­ко прекрас­но, кое­то се слу­чи в този незаб­ра­вим ден, отно­во срещ­нах­ме отец Сте­фан в БНУ „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“, къде­то беше дошъл спе­ци­ал­но да поръ­си с чудо­дей­на­та вода и всич­ки ученици!

В този мра­зо­вит, осми ден на яну­а­ри 2017г, в Бъл­гар­с­кия Пра­вос­ла­вен храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“ – Ати­на, беше топ­ло – топ­ло от вяра­та, топ­ло от това, че посе­ти­те семе­на от архи­ман­д­рит Ата­на­сий, са на завет в гриж­ли­ви­те ръце на отец Стефан!

Й. Анд­ре­е­ва