Суровата нежност на севера

Áга, суровата нежност на севера

Кога­то лежиш по гръб в мекия сняг, небе­то започ­ва от очи­те. И е цяло­то твое, също как­то и земя­та! И не можеш да раз­бе­реш за къде бър­зат хора­та в само­ле­ти­те, кога­то всич­ко, кое­то те пра­ви щас­т­лив, е само на една ръка раз­сто­я­ние!

Везаните приказки на Севдалина

        Не зна­ех как да започ­на раз­го­во­ра с нея. Затруд­не­ни­е­то ми идва­ше от там, че я позна­вам цял живот, а сякаш има нещо, кое­то все ми се изплъз­ва кога­то гово­ря за нея. Зато­ва реших, сама­та тя да раз­ка­же за дру­га­та Сев­да­ли­на — за нео­бяс­ни­ма­та й любов и почит към бъл­гар­с­ка­та бро­де­рия. Помо­лих…Continue reading Веза­ни­те при­каз­ки на Сев­да­ли­на

Коледа за Ева

КОЛЕДА за ЕВА

Коле­да… Дом, уют, очак­ва­не за сбъд­ва­не… Поже­ла­ва­ме здра­ве на деца, роди­те­ли, близ­ки, при­яте­ли. Таим  надеж­да за бла­го­по­лу­чие, за бере­кет, за мир. Домо­ве­те уха­ят на аро­ма­ти от дет­с­тво­то, а хора­та забъ­р­за­­но-щас­т­ли­­ви са понес­ли кра­си­во опа­ко­ва­ни пода­ръ­ци за най-бли­з­ки­­те. В тази пред­ко­лед­на суе­та, в едно кът­че на Ати­на, с надеж­да и очак­ва­не, Ева впи­ва поглед в бол­нич­ния…Continue reading КОЛЕДА за ЕВА

Мариана Кузманова и нейните звездни поетични послания

Мариана Кузманова и нейните звездни поетични послания

На 6‑ти октом­в­ри Клу­бът на дей­ци­те на кул­ту­ра­та “Нов Живец” — Ати­на, пред­ста­ви нова­та сти­хос­бир­ка на Мари­а­на Куз­ма­но­ва, озаг­ла­ве­на “Меж­ду вре­ме­то и поле­та” — 65 откро­ве­ния за любов­та и само­та­та, за кръ­гов­ра­та на живо­та и смърт­та, за про­лет­та и пъту­ва­не­то и към зима­та. Откро­ве­ния, кои­то като къс­че­та само­род­но зла­то, Мари­а­на изтръг­ва­ше от дъл­бо­чи­на­та на душа­та…Continue reading Мари­а­на Куз­ма­но­ва и ней­ни­те звез­д­ни поетич­ни посла­ния

Да стъпваме красиво

Да стъпваме красиво

Иде­я­та за този ни раз­го­вор със Среб­ра се заро­ди в нача­ло­то на август. Бях­ме сед­на­ли, род­ни­ни и позна­ти, на кафе и раз­го­вор на бис­т­ро­то на пло­щад Олим­пийс­ки в Чепе­ла­ре. Въз­ду­хът и небе­то бяха тол­ко­ва сияй­ни, как­то могат да бъдат само в Родо­пи­те. Седях в прохлад­на­та сян­ка на вър­ба­та, гле­дах мал­ки­те обла­че­та кои­то над­зър­та­ха над отсрещ­ния…Continue reading Да стъп­ва­ме кра­си­во