Галя Карааргирова:
БЪЛГАРСКИТЕ ТВОРЦИ В АТИНА РАЗВИВАТ СТРАХОТНА ДЕЙНОСТ
Сбирките в Клуба изпълват с положителни емоции част от времето на нашенските творци в Атина.
Интервю за вестник “Над 55”
Преди няколко дни в Клуба на дейците на културата на българското общество в Атина се състоя голям празник. Наши сънародници, които живеят и работят в Гърция, се събраха за представянето на втората книга на Галя Карааргирова “Докосване до прозрението”. Самата авторка не очакваше такъв голям интерес към книгата й и такова посрещане в гръцката столица. Има хора, с които разговорът е винаги интересен, забавен, поучителен. Такъв човек е и Галя Карааргирова, въпреки 60-годишната си възраст, е една ярка личност, белязана от съдбата с неспокоен, творчески и неуморен дух.
Започнала живота си в Хасково, завършила Санкт Петербурската академия по култура и изкуство, живяла цели 18 години в гръцката столица, днес тя живее и твори в родния си град. През 2013 година, Галя Карааргирова става един от основните инициатори за създаването на Клуб на дейците на културата за българското общество в столицата на южната ни съседка. Наричат го “Нов живец”. По неин текст и мелодия е създаден и Химна на Клуба. Освен, че пише проза и сатира, Галя свири и пее на китара руски романси, сама пише текстове и мелодии за песни и сама ги изпълнява. Около нея винаги има една дузина приятели, а тя почти навсякъде е с неизменната китара в ръцете. Тя е член на Съюза на независимите писатели в България и секретар на Дружеството на писателите в Хасково. В скоро време предстои да излезе от печат и третата й книга с римувана сатира и проза.
- Галя, знам, колко трудно е в днешно време да организираш различни събития, да привлечеш съмишленици в една чужда държава, да ги задържиш. А ти успяваш?…
- В началото наистина беше трудно. Събрахме се четири момичета — поетеси и писателки, заедно с издателката на в.“България днес”, който се издава в Атина. Умувахме, спорихме, решавахме, отново спорове, развивахме се в движение. Времето изискваше да бъдем гъвкави. В чужбина това е един много важен фактор. Първо, защото хората, които идват в Клуба, работят през цялата седмица. Имат един почивен ден — неделя. Всеки иска да излезе, да се разходи, да се види с приятели. За да ги привлечем при нас, трябваше да намерим подходящата “формула за успех”.
Започнахме с обяви във вестника, в която обява разяснявахме темата на всяка неделна сбирка. Помежду нас си разпределяхме темите. Едната неделя, например, “Какво е прошката? Готови ли сте да простите? За какво?” Следващата тема: “Какво е за вас любовта — в тесен и широк смисъл?” и пр. Така полека-лека се оформи една постоянна група, която привличаше и други свои приятели. Обсъждахме и творчеството на различните съвременни български автори. Препоръчвахме си помежду си книги за четене, обменяхме си ги. Тази наша дейност беше изключително полезна за всички ни. Знаете, в чужбина от една страна мъчи носталгията, от друга – липсата на най-близките хора. А сбирките в Клуба до известна степен изпълват с положителни емоции част от живота ни.
- Ти от две години живееш в България, но продължаваш да се интересуваш от дейността на този клуб? Преди дни се върна се от Атина, с какви чувства?
- Върнах се доволна от факта, че нашите базови традиции не само продължават, а и са разширили изключително много дейността си. Но това не го научих сега при посещението ми в Атина. Аз следя отблизо техните изяви, участвам в някои от тях. Например, всяка година се обявява Литературен конкурс по зададена тема. Докато в началото регламентът беше по-строг, в смисъл: участие само на хора, живеещи и работещи в Гърция, то сега параметърът е разширен. Могат да участват българи, намиращи се във всяко кътче на планетата. Ръководството на Клуба, с председател Йорданка Андреева, полага неимоверни усилия все повече българи да се включват в инициативите, организирани по различни поводи. Клубът работи много активно и с Гръцко-българското сдружение за култура“Паисий Хилендарски”, и с вестника за българите,“България днес” на г‑жа Н. Кадийска. Работи и с различни гръцки организации и сдружения.
- А как те посрещнаха твоите стари приятели? Зарадваха ли ти се?
- Има неща от живота, които не могат да се опишат с думи, колкото и богат да е речниковия ти запас! Представянето на книгата ми “Докосване до прозрението”, се превърна в един незабравим празник! Жените от Клуба и от в.“България днес” ми бяха приготвили изключително приятни изненади. Представянето мина под формата на разговор, който засегна общочовешките въпроси за любовта, добротата, прошката, завистта, умението да се справяме в хаоса от чувства и много други интересни теми, които са в основата на сюжетите на моите разкази и новели. Рада Капралова, редактор на книгата ми, водеше представянето и успя да предизвика непринуденото споделяне на мисли по повод творчеството ми, за което съм й много благодарна!
- Връчени са ти грамота и плакет от КДК “Нов живец” за принос в литературния живот на емигрантите в Гърция. Какво се крие зад това признание?
- Много труд, неспокойни нощи и дни, вълнения и всеотдайност. Аз съм един от първите сътрудници на в. “България днес”, който наскоро навърши 15 години. Участвала съм в неговото списване почти през цялото това време и то с най-разнообразно, в жанрово отношение, творчество: с поезия, проза, публицистика, есета, коментари, литературна критика. След създаването на Клуба, за което вече говорихме, съчетахме нещата между него и вестника.
- Каква беше най-голямата изненада за тебе при посрещането в клуба?
- Страхотна изненада ми направиха моите приятели в клуба.Имаме си там една прекрасна майсторка-сладкарка, Лили Иванова, която за всеки празник приготвя по нещо уникално! Та тя беше направила торта, на която имаше изображение на моята книга. Така се развълнувах, че чак сълзи ми потекоха. После ми подариха и чаша с моя лик и пак изображение на книгата ми! А цветя, цветя — красота! И прегръдки, усмивки! Почувствах обичта и уважението на жените, почувствах се обичана и щастлива!
- А ти с какво ги изненада? Носеше ли китарата?
- Да, разбира се! Поздравих ги най-напред с една авторска песен, а после заедно пяхме от нашите любими руски романси, български и гръцки песни. Музикален букет! Но бях подготвила и други изненади. От името на Дружеството на писателите в Хасково им подарих тазгодишното издание на Литературния алманах – Хасково, който е посветен на националните литературни дни “Южна пролет”. А от варненската галеристка Ваня Маркова им занесох един куп книги на варненски и бургаски автори, заедно с послание от нея към КДК“Нов живец”. Много им се зарадваха, защото Клубът току-що се е узаконил и вече имат право да създават свой фонд. Така че, тези книги полагат началото на техния библиотечен фонд.
- Е, пътуването си е заслужавало!
- Разбира се! Още повече, че си обещахме отсега нататък да организираме съвместни изяви. Да, трудно осъществимо е, но при добро желание, всичко се получава! Вярвам в това и ще работя от сърце, за да го докажа!
Разговора води: Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |