Галя Карааргирова:

БЪЛГАРСКИТЕ ТВОРЦИ В АТИНА РАЗВИВАТ СТРАХОТНА ДЕЙНОСТ

 

Сбирките в Клуба изпълват с положителни емоции част от времето на нашенските творци в Атина.

Интервю за вестник “Над 55”

 

 

Пре­ди някол­ко дни в Клу­ба на дей­ци­те на кул­ту­ра­та на бъл­гар­с­ко­то общес­т­во в Ати­на се със­тоя голям праз­ник. Наши съна­род­ни­ци, кои­то живе­ят и рабо­тят в Гър­ция, се съб­ра­ха за пред­ста­вя­не­то на вто­ра­та кни­га на Галя Кара­ар­ги­ро­ва “Докос­ва­не до прозре­ни­е­то”. Сама­та автор­ка не очак­ва­ше такъв голям инте­рес към кни­га­та й и тако­ва посре­ща­не в гръц­ка­та сто­ли­ца. Има хора, с кои­то раз­го­во­рът е вина­ги инте­ре­сен, заба­вен, поучи­те­лен. Такъв човек е и Галя Кара­ар­ги­ро­ва, въп­ре­ки 60-годиш­на­та си въз­раст, е една ярка лич­ност, беля­за­на от съд­ба­та с нес­по­ко­ен, твор­чес­ки и неу­мо­рен дух.

Започ­на­ла живо­та си в Хас­ко­во, завър­ши­ла Санкт Петер­бур­с­ка­та ака­де­мия по кул­ту­ра и изкус­т­во, живя­ла цели 18 годи­ни в гръц­ка­та сто­ли­ца, днес тя живее и тво­ри в род­ния си град. През 2013 годи­на, Галя Кара­ар­ги­ро­ва ста­ва един от основ­ни­те ини­ци­а­то­ри за съз­да­ва­не­то на Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та за бъл­гар­с­ко­то общес­т­во в сто­ли­ца­та на южна­та ни съсед­ка. Нари­чат го “Нов живец”. По неин текст и мело­дия е съз­да­ден и Хим­на на Клу­ба. Освен, че пише про­за и сати­ра, Галя сви­ри и пее на кита­ра рус­ки роман­си, сама пише тек­с­то­ве и мело­дии за пес­ни и сама ги изпъл­ня­ва. Око­ло нея вина­ги има една дузи­на при­яте­ли, а тя поч­ти нався­къ­де е с неиз­мен­на­та кита­ра в ръце­те. Тя е член на Съю­за на неза­ви­си­ми­те писа­те­ли в Бъл­га­рия и сек­ре­тар на Дру­жес­т­во­то на писа­те­ли­те в Хас­ко­во. В ско­ро вре­ме пред­стои да изле­зе от печат и тре­та­та й кни­га с риму­ва­на сати­ра и проза.

 

- Галя, знам, кол­ко труд­но е в днеш­но вре­ме да орга­ни­зи­раш раз­лич­ни съби­тия, да привле­чеш съмиш­ле­ни­ци в една чуж­да дър­жа­ва, да ги задър­жиш. А ти успяваш?…

- В нача­ло­то наис­ти­на беше труд­но. Съб­рах­ме се чети­ри моми­че­та — поете­си и писа­тел­ки, заед­но с изда­тел­ка­та на в.“България днес”, кой­то се изда­ва в Ати­на. Уму­вах­ме, спо­рих­ме, реша­вах­ме, отно­во спо­ро­ве, раз­ви­вах­ме се в дви­же­ние. Вре­ме­то изис­к­ва­ше да бъдем гъв­ка­ви. В чуж­би­на това е един мно­го важен фак­тор. Пър­во, защо­то хора­та, кои­то идват в Клу­ба, рабо­тят през цяла­та сед­ми­ца. Имат един почи­вен ден — неде­ля. Все­ки иска да изле­зе, да се раз­хо­ди, да се види с при­яте­ли. За да ги привле­чем при нас, тряб­ва­ше да наме­рим под­хо­дя­ща­та “фор­му­ла за успех”. 

 

Започ­нах­ме с обя­ви във вес­т­ни­ка, в коя­то обя­ва разяс­ня­вах­ме тема­та на вся­ка недел­на сбир­ка. Помеж­ду нас си раз­пре­де­лях­ме теми­те. Една­та неде­ля, напри­мер, “Как­во е прошка­та? Гото­ви ли сте да прости­те? За как­во?” След­ва­ща­та тема: “Как­во е за вас любов­та — в тесен и широк сми­съл?” и пр. Така поле­ка-лека се офор­ми една посто­ян­на гру­па, коя­то привли­ча­ше и дру­ги свои при­яте­ли. Обсъж­дах­ме и твор­чес­т­во­то на раз­лич­ни­те съв­ре­мен­ни бъл­гар­с­ки авто­ри. Пре­по­ръч­вах­ме си помеж­ду си кни­ги за чете­не, обме­нях­ме си ги. Тази наша дей­ност беше изклю­чи­тел­но полез­на за всич­ки ни. Зна­е­те, в чуж­би­на от една стра­на мъчи нос­тал­ги­я­та, от дру­га – лип­са­та на най-близ­ки­те хора. А сбир­ки­те в Клу­ба до извес­т­на сте­пен изпъл­ват с поло­жи­тел­ни емо­ции част от живо­та ни.

 

- Ти от две годи­ни живе­еш в Бъл­га­рия, но про­дъл­жа­ваш да се инте­ре­су­ваш от дей­ност­та на този клуб? Пре­ди дни се вър­на се от Ати­на, с как­ви чувства?

- Вър­нах се довол­на от фак­та, че наши­те базо­ви тра­ди­ции не само про­дъл­жа­ват, а и са раз­ши­ри­ли изклю­чи­тел­но мно­го дей­ност­та си. Но това не го научих сега при посе­ще­ни­е­то ми в Ати­на. Аз сле­дя отбли­зо тех­ни­те изяви, учас­т­вам в някои от тях. Напри­мер, вся­ка годи­на се обя­вя­ва Лите­ра­ту­рен кон­курс по зада­де­на тема. Дока­то в нача­ло­то рег­ла­мен­тът беше по-строг, в сми­съл: учас­тие само на хора, живе­е­щи и рабо­те­щи в Гър­ция, то сега пара­ме­тъ­рът е раз­ши­рен. Могат да учас­т­ват бъл­га­ри, нами­ра­щи се във вся­ко кът­че на пла­не­та­та. Ръко­вод­с­тво­то на Клу­ба, с пред­се­да­тел Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва, пола­га неи­мо­вер­ни уси­лия все пове­че бъл­га­ри да се включ­ват в ини­ци­а­ти­ви­те, орга­ни­зи­ра­ни по раз­лич­ни пово­ди. Клу­бът рабо­ти мно­го актив­но и с Гръц­ко-бъл­гар­с­ко­то сдру­же­ние за култура“Паисий Хилен­дар­с­ки”, и с вес­т­ни­ка за българите,“България днес” на г‑жа Н. Кадийс­ка. Рабо­ти и с раз­лич­ни гръц­ки орга­ни­за­ции и сдружения.

 

- А как те посрещ­на­ха тво­и­те ста­ри при­яте­ли? Зарад­ва­ха ли ти се?

- Има неща от живо­та, кои­то не могат да се опи­шат с думи, кол­ко­то и богат да е реч­ни­ко­вия ти запас! Пред­ста­вя­не­то на кни­га­та ми “Докос­ва­не до прозре­ни­е­то”, се пре­вър­на в един незаб­ра­вим праз­ник! Жени­те от Клу­ба и от в.“България днес” ми бяха при­гот­ви­ли изклю­чи­тел­но при­ят­ни изне­на­ди. Пред­ста­вя­не­то мина под фор­ма­та на раз­го­вор, кой­то засег­на общо­чо­веш­ки­те въп­ро­си за любов­та, добро­та­та, прошка­та, завист­та, уме­ни­е­то да се спра­вя­ме в хао­са от чув­с­т­ва и мно­го дру­ги инте­рес­ни теми, кои­то са в осно­ва­та на сюже­ти­те на мои­те раз­ка­зи и нове­ли. Рада Кап­ра­ло­ва, редак­тор на кни­га­та ми, воде­ше пред­ста­вя­не­то и успя да предиз­ви­ка неп­ри­ну­де­но­то спо­де­ля­не на мис­ли по повод твор­чес­т­во­то ми, за кое­то съм й мно­го благодарна!

 

- Връ­че­ни са ти гра­мо­та и пла­кет от КДК “Нов живец” за при­нос в лите­ра­тур­ния живот на емиг­ран­ти­те в Гър­ция. Как­во се крие зад това признание?

- Мно­го труд, нес­по­кой­ни нощи и дни, въл­не­ния и все­от­дай­ност. Аз съм един от пър­ви­те сът­руд­ни­ци на в. “Бъл­га­рия днес”, кой­то наско­ро навър­ши 15 годи­ни. Учас­т­ва­ла съм в него­во­то спис­ва­не поч­ти през цяло­то това вре­ме и то с най-раз­но­об­раз­но, в жан­ро­во отно­ше­ние, твор­чес­т­во: с поезия, про­за, пуб­ли­цис­ти­ка, есе­та, комен­та­ри, лите­ра­тур­на кри­ти­ка. След съз­да­ва­не­то на Клу­ба, за кое­то вече гово­рих­ме, съче­тах­ме неща­та меж­ду него и вестника.

 

- Как­ва беше най-голя­ма­та изне­на­да за тебе при посре­ща­не­то в клуба?

- Стра­хот­на изне­на­да ми напра­ви­ха мои­те при­яте­ли в клуба.Имаме си там една прекрас­на майс­тор­ка-слад­кар­ка, Лили Ива­но­ва, коя­то за все­ки праз­ник при­гот­вя по нещо уни­кал­но! Та тя беше напра­ви­ла тор­та, на коя­то има­ше изоб­ра­же­ние на моя­та кни­га. Така се раз­въл­ну­вах, че чак съл­зи ми поте­ко­ха. После ми пода­ри­ха и чаша с моя лик и пак изоб­ра­же­ние на кни­га­та ми! А цве­тя, цве­тя — кра­со­та! И прегръд­ки, усмив­ки! Почув­с­т­вах обич­та и ува­же­ни­е­то на жени­те, почув­с­т­вах се оби­ча­на и щастлива!

 

- А ти с как­во ги изне­на­да? Носе­ше ли китарата?

- Да, раз­би­ра се! Позд­ра­вих ги най-напред с една автор­с­ка песен, а после заед­но пях­ме от наши­те люби­ми рус­ки роман­си, бъл­гар­с­ки и гръц­ки пес­ни. Музи­ка­лен букет! Но бях под­гот­ви­ла и дру­ги изне­на­ди. От име­то на Дру­жес­т­во­то на писа­те­ли­те в Хас­ко­во им пода­рих таз­го­диш­но­то изда­ние на Лите­ра­тур­ния алма­нах – Хас­ко­во, кой­то е посве­тен на наци­о­нал­ни­те лите­ра­тур­ни дни “Южна про­лет”. А от вар­нен­с­ка­та гале­рист­ка Ваня Мар­ко­ва им зане­сох един куп кни­ги на вар­нен­с­ки и бур­гас­ки авто­ри, заед­но с посла­ние от нея към КДК“Нов живец”. Мно­го им се зарад­ва­ха, защо­то Клу­бът току-що се е уза­ко­нил и вече имат пра­во да съз­да­ват свой фонд. Така че, тези кни­ги пола­гат нача­ло­то на тех­ния биб­ли­о­те­чен фонд.

 

- Е, пъту­ва­не­то си е заслужавало!

- Раз­би­ра се! Още пове­че, че си обе­щах­ме отсе­га ната­тък да орга­ни­зи­ра­ме съв­мес­т­ни изяви. Да, труд­но осъ­щес­т­ви­мо е, но при добро жела­ние, всич­ко се полу­ча­ва! Вяр­вам в това и ще рабо­тя от сър­це, за да го докажа!

 

Раз­го­во­ра води: Тодор­ка НИКОЛОВА, Хасково