Приемане
Приемам свитата ти длан
И светлото- под миглите.
А между нас- и въздуха пламти.
Душите ни са кратери изригнали.
Квадратното на ризата е елипса,
а шапката- без минало и надписи.
Неделници- виновнопрелестни
ухаят на годините без разписка.
Приемам те, но всеки миг е мисъл
за оня тих и паметен прибой,
неделните следи орисал
да бъдат кладенци, а ти пък…мой.
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
