Изповед

---

 

Изповед

 

-Здра­вей­те! Мога ли да сед­на до вас на пейката?

Аз се усмих­нах и леко се пре­мес­тих, напра­вих мяс­то на жена­та. Тя се облег­на до мен, поро­ви из чан­та­та си . Изва­ди кутия цига­ри. Поглед­нах я с инте­рес. Коса­та ѝ леко про­ша­ре­на, а очи­те ѝ се скри­ва­ха зад слън­че­ви очи­ла. Почув­с­т­вах че мога да  се дове­ря. Жена­та до мен запа­ли цига­ра. Вдъх­на и изду­ха дима. Въз­дъх­на и се обър­на към мен.

-Ако жела­е­те да запалите ?

-Не пуша !- казах подръп­вай­ки пола­та си.

Мъл­чах­ме .Гле­дах море­то,  чай­ки­те. Наслаж­да­вах се на мор­с­кия бриз. Сър­це­то ми ликуваше,забравила бол­ка­та. Слън­це­то гале­ше кожа­та на лице­то и ръце­те ми. Чув­с­т­вах мла­дост­та в кръв­та си въп­ре­ки вре­ме­то,  въп­ре­ки годините.Жената до мен се раз­дви­жи. Запа­ли дру­га цигара.

-Дой­дох на почив­ка във вашия град!-каза тя- Отсед­нах в близ­кия хотел до вхо­да на мор­с­ка­та гра­ди­на.  Прекрас­на глед­ка. Хора­та са доб­ри и отзив­чи­ви. Харес­ва ми тук!

През тяло­то ми пре­ми­на сил­на тръп­ка , почув­с­т­вах жела­ние , жела­ние да ѝ раз­ка­жа за моя­та мал­ка тай­на . Тай­на­та коя­то разяж­да­ше душа­та ми. Поко­ле­бах се ! Може­ше ли чуж­да­та жена да ми повяр­ва ?  Ще ме изслу­ша ли? Ще ме упрек­не ли или ще ме осъ­ди? А може и да ме подкрепи!

-Имам  семейс­т­во и две деца! – прест­ра­ших се аз-Пен­си­о­ни­рах се тази година!

-Аз съм вдовица!Сама съм! –каза жена­та-Живея в Гер­ма­ния макар че съм роде­на тук в България!

Коле­ба­ех се.Думите напи­ра­ха .Да и кажа или не.Тя ще си зами­не ! Ще ме забра­ви!  Как­то и да е. Жени сме може и да ми даде савет. Мис­ли­те забу­шу­ва­ха в гла­ва­та ми !  Тряб­ва­ше да гово­ря!  Тряб­ва­ше да ѝ кажа  да ми олек­не това кое­то кри­ех от себе си и от света.

-Как­во мис­лиш за любов­та ?- попи­тах плахо .

-Любов­та???- жена­та ме поглед­на стран­но сякаш я питах за нещо нереално-Незнам!!!

- Аз зная! Зная! Искам да ти разкажа !

Жена­та запа­ли нова цига­ра и кръс­то­са крака.

- Пре­ди някол­ко години…цяла вечност!-започнах аз- Там на ъгъ­ла бли­зо до къща­та в коя­то живея има офис за нед­ви­жи­ми имо­ти.  Каз­вам ти това за да доби­еш пред­ста­ва .Един ден се при­би­рах с покуп­ки в ръце там до вра­та­та сто­е­ше мла­деж може би на годи­ни­те на деца­та ми.Поздрави ме любез­но . Усмих­нах му се . Това про­дъл­жи дъл­го време.Често се виж­дах­ме каз­вах­ме си по нещо. Дока­то един ден изтър­вах чан­та­та с покуп­ки­те до вра­та­та на офи­са . Мла­де­жа изко­чи и ми помаг­на да събе­ра раз­пи­ле­ни­те  про­дук­ти . Кога­то се изпра­вих с наме­ре­ние да му бла­го­да­ря поглед­нах в очи­те му .  Изтръп­нах ! Забра­вих всич­ко .Вре­ме­то спря! Заля ме ура­ган от чувства!Огън и забра­ве­на страст!Сърцето ми полу­дя !Граб­нах чан­та­та от ръце­те му без да му кажа нещо избя­гах . Бягах, бягах . Дока­то стиг­нах до в къщи се почув­с­т­вах като влю­бе­на 18 годиш­на ученичка.Изгубих се в ежед­не­ви­е­то,  но исках да го виж­дам все­ки ден. Сто­ях до про­зо­ре­ца . Деб­нех го.Чаках. Нямах тър­пе­ние да го видя. Не му казах за чув­с­т­ва­на си. Сра­му­вах се !  Сра­му­вам се!  Той не знае .Може и да се досе­ща , но не ми е казал нищо .Оби­чам го! Стра­дах! Стра­дам! Всич­ко това ме съси­па! Чес­то пла­чех  в без­к­рай­но дъл­ги­те дни и убйс­т­ве­ни нощи ! Няма спа­се­ние за мен!На нико­го не съм каза­ла за това! Ти си един­с­т­ве­на­та ! Общес­т­во­то ще ме линчува!Не мога да раз­крия тай­на­та си! Не изпит­вам вина !  Немо­га да кажа исти­на­та на нико­го ! Раз­би­раш ли!

- Коя исти­на тво­я­та или на све­та ?- попи­та жена­та и запа­ли поред­на цигара.

-Не се залъг­вам!- казах при­ми­ре­но – За нас няма път! Исти­на­та ще съси­пе деца­та ми и съп­ру­гът ми! Ще изгу­бя живо­та си! Въп­ре­ки всич­ко любов­та гори сър­це­то ми ! Ако бях мла­да! Ако…Той нико­га няма да узнае това!

Моля те запа­зи тай­на­та ми ! Обе­щай ми !

-Не се тре­ва­жи !Няма на кого да кажа!След два дни си заминавам!Аз отдав­на съм загу­би­ла пред­ста­ва за любовта!Все пак опи­тай!  Кажи му ! В живо­та се случ­ва как­во ли не ! Може да бъдеш щастлива!Не те упрек­вам! Съжа­ля­вам но тряб­ва да тръг­вам ! Довиж­да­не и успех ! Желая ти щастие!

- Бла­го­да­ря!- почув­с­т­вах я близ­ка-Бла­го­да­ря и сбогом !

Тя си тръг­на, а аз оста­нах още извес­т­но вре­ме на пей­ка­та . Обед­но­та слън­це засве­ти по ярко . Слън­че­ви­те лъчи заис­к­ри­ха обра­зу­вай­ки блес­тя­ща пъте­ка вър­ху глад­ка­та повър­х­ност на море­то. Въз­дъх­нах с облек­че­ние. Чув­с­т­вах се лека и укри­ле­на сякаш голям товар се смък­на от пле­щи­те ми.  Ста­нах и тръг­нах към къщи с надеж­да да видя очи­те му.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на писателите
⇐ назад към конкурса

---