Човешката библиотека

Човешката библиотека

Човеш­ка­та биб­ли­о­те­ка е добро­вол­чес­ка мре­жа от чита­те­ли, писа­те­ли, пре­во­да­чи, редак­то­ри и корек­то­ри, чия­то мисия е да насър­ча­ват и попу­ля­ри­зи­рат кни­ги, раз­ви­ва­щи човеш­ки качес­т­ва.

Име­то

Човешката библиотека“

при­ютя­ва поне две раз­лич­ни неща: биб­ли­о­теч­на­та поре­ди­ца, коя­то стар­ти­ра с изда­ва­не­то на „Послед­ни­ят едно­рог“ през 2006 г.; и фон­да­ци­я­та – офи­ци­ал­но лице на чове­ци­те, съю­зи­ли сили в изда­ва­не­то на тази поре­ди­ца.

По как­ви качес­т­ва изби­ра­ме загла­ви­я­та, кои­то да вклю­чим в поре­ди­ца­та?

Можем да отго­во­рим с откъс от пред­го­во­ра към „Послед­ни­ят едно­рог“: „[Човеш­ка­та биб­ли­о­те­ка] е поре­ди­ца, коя­то меч­тае да събе­ре меж­ду кори­ци­те си топ­ли тек­с­то­ве, без да се бои от раз­ли­чия в жан­ро­ве и теми. Вся­ка от избра­ни­те кни­ги таи сила­та да ни напра­ви по-чув­с­т­ва­щи, по-коп­не­е­щи и спо­соб­ни да видим све­та през очи­те на дру­гия. Вся­ка ненат­рап­чи­во ни насър­ча­ва да откри­ва­ме и сбъд­ва­ме оно­ва, за кое­то меч­та­ем, да бъдем по-вол­ни и без­страш­ни в само­то меч­та­е­не. И, кога­то затво­рим послед­на­та стра­ни­ца, да сме ста­на­ли по-топ­ли – вът­ре в нас, към окол­ни­те хора, към целия свят: да сме ста­на­ли по-човеч­ни. (Ето как дой­де и име­то на поре­ди­ца­та.)“

Това озна­ча­ва, че не всич­ки избра­ни тек­с­то­ве ще бъдат фан­тас­ти­ка – но, като хуба­ва­та фан­тас­ти­ка, ще ни под­тик­ват да раз­бе­рем раз­лич­но­то, да гле­да­ме све­та през някол­ко чиф­та очи (или фасет­ки, антен­ки, пръс­ти и псев­до­по­ди); и не всич­ки ще бъдат про­за – доста­тъч­но е да се заслу­ша­те в два абза­ца от „Послед­ни­ят едно­рог“, за да си спом­ни­те кол­ко услов­но е раз­де­ле­ни­е­то меж­ду про­за и поезия.

Кри­те­ри­и­те ни да вклю­чим един текст са еднов­ре­мен­но широ­ки и взис­ка­тел­ни:

  1. Раз­ви­ва чув­с­т­ви­тел­ност­та ни, раз­би­ра­не­то ни за окол­ни­те и све­та, жела­ни­е­то да гле­да­ме с широ­ко отво­ре­ни очи и да търсим~мечтаем в себе си и навън. Пра­ви ни топ­ли – дока­то четем и след като затво­рим кни­га­та.
  2. Не ни отвра­ща­ва или отблъс­к­ва с никоя своя идея. Този кри­те­рий е гъв­кав; той може да отхвър­ли само тек­с­то­ве, с кои­то сме несъг­лас­ни на дъл­бо­ко човеш­ко ниво.
  3. (Сил­но жела­те­лен) Под­хо­дящ и за по-мла­ди чита­те­ли. Поне­же вяр­ва­ме, че чове­кът е човек, дока­то се мени и раз­ви­ва, стре­мим се кни­ги­те в Човеш­ка­та да могат да бъдат оце­не­ни, да имат общ език и с мла­ди­те чита­те­ли, в ония годи­ни, в кои­то те са раз­тво­ре­ни да ги поемат пъл­но.
  4. Доб­ре напи­сан – не ни раз­сей­ва с жела­ние да го пре­на­пи­шем.
  5. Неиз­да­ван на бъл­гар­с­ки, изчер­пан като тираж или тру­ден за нами­ра­не. Зада­ча­та ни е да ви пред­ста­вим тек­с­то­ве, на кои­то ина­че труд­но бих­те попад­на­ли. Не сме в кон­ку­рен­ция с никое изда­тел­с­т­во и няма да дуб­ли­ра­ме чуж­ди уси­лия.

Ста­ра­ем се да се гри­жим за нашия общ дом, Земя­та. Пове­че­то ни изда­ния са отпе­ча­та­ни на изця­ло рецик­ли­ра­на хар­тия или са елек­т­рон­ни. Има­ме оба­че и изда­ния на обик­но­ве­на хар­тия. За да се отбла­го­да­рим на гори­те за тях, отде­ля­ме десет про­цен­та от при­хо­ди­те и учас­т­ва­ме в зале­ся­ва­ния.

Една от миси­и­те ни е кни­ги­те да са достъп­ни за чита­те­ли­те. Зато­ва поч­ти всич­ки­те ни елек­т­рон­ни изда­ния се раз­прос­т­ра­ня­ват на прин­ци­па „Пла­ща­те ако и кол­ко­то пре­це­ни­те“. По-важ­но­то е да ги про­че­те­те.

Дру­га от миси­и­те ни е да оси­гу­рим дос­той­но запла­ща­не на твор­ци­те: хора­та, кои­то съз­да­ват кни­ги­те. Зато­ва всич­ки при­хо­ди от е‑изданията ни и въз­мож­но най-голя­ма  част от хар­ти­е­ни­те сти­гат дирек­т­но до авто­ри­те, пре­во­да­чи­те, редак­то­ри­те, корек­то­ри­те, със­та­ви­те­ли­те, илюс­т­ра­то­ри­те и офор­ми­те­ли­те.

През 2012 г. Човеш­ка­та биб­ли­о­те­ка обе­ди­ни сили със Сбо­ри­ще на тру­ба­ду­ри и изда­тел­с­т­во MBG Books в орга­ни­зи­ра­не­то на Кон­курс за бъл­гар­с­ки фен­тъ­зи роман. А през 2014 г. и 2015 г. два­ма от фина­лис­ти­те, Кало­ян Заха­ри­ев с „Ех, магес­ни­чес­ка му рабо­та“ и Мария Гюзе­ле­ва с „Нощ­та на скор­пи­о­на“, полу­чи­ха сво­я­та награ­да – пуб­ли­ку­вах­ме про­из­ве­де­ни­я­та им като част от наша­та поре­ди­ца.

Най-мащаб­но­то ни изда­ние дотук е анто­ло­ги­я­та „За спа­ся­ва­не­то на све­та“, коя­то със­та­вих­ме заед­но с Дру­жес­т­во на бъл­гар­с­ки­те фан­тас­ти „Тера Фан­та­зия“ и спи­са­ние „Тера фан­тас­ти­ка“. Тя гра­ди мос­то­ве през поло­вин век бъл­гар­с­ка фан­тас­ти­ка (1962 – 2012), меж­ду над 40 пише­щи и меч­та­е­щи, в (поне) осем жан­ра. Все­ки от осем­те раз­де­ла включ­ва спи­сък с пре­по­ръ­ки за дру­ги къси тек­с­то­ве и цели кни­ги – за да раз­гър­нем мре­жа­та все по-широ­ко, по-пъл­но и изпъл­ва­що.

От 2012 г. съв­мес­т­но с твор­чес­ки клуб „Свет­ли­ни сред сен­ки­те“, елек­т­рон­но спи­са­ние SciFi.bg и Фен­тъ­зи ЛАРП цен­тър орга­ни­зи­ра­ме Коп­не­жи за ученическо/растящо твор­чес­т­во. През 2016 г. изда­дох­ме елек­т­рон­на­та анто­ло­гия „Как спа­ся­ва­ме све­та“, съдър­жа­ща отли­че­ни­те тек­с­то­ве от Коп­не­жа през 2015 г.

През 2014 г. обя­вих­ме пър­вия си Коп­неж за човеч­ни кни­ги, чия­то основ­на цел е да помог­нем на авто­ри­те и изда­те­ли­те с раз­гла­са­та и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то, а и на чита­те­ли­те – с пре­ся­ва­не­то на огром­ния брой загла­вия, изли­за­щи вся­ка годи­на.

И поне­же връз­ка­та ни със све­та отвъд нас сами­те ни е скъ­па, отно­во през 2014 г. орга­ни­зи­рах­ме и Коп­неж за зеле­ни раз­ка­зи (ама наис­ти­на). Отли­че­ни­те тек­с­то­ве бяха вклю­че­ни в пър­ва­та едно­и­мен­на анто­ло­гия. Изда­дох­ме я в елек­т­ро­нен и хар­ти­ен вари­ант (на 100% рецик­ли­ра­на хар­тия). Анто­ло­ги­я­та е меж­ду­на­род­на и освен бъл­гар­с­ки авто­ри съдър­жа тек­с­то­ве на Дей­вид Брин, Тео­дор Стър­джън, Адам Раку­нас и Сер­гей Дру­гал.

От 2018 г. заед­но с Тера Фан­та­зия (а от 2020‑а и Фен­тъ­зи ЛАРП цен­тър) орга­ни­зи­ра­ме еже­год­ния кон­курс „Изгре­вът на след­ва­що­то“ за гра­див­ни и пози­тив­ни раз­ка­зи. В момен­та той е осо­бе­но акту­а­лен. 😉

От 2011 г. съв­мес­т­но със сдру­же­ние „Про­фе­си­о­на­лен форум за обра­зо­ва­ни­е­то“ про­веж­да­ме писа­тел­с­ки рабо­тил­ни­ци за всич­ки, кои­то искат да усъ­вър­шен­с­т­ват уме­ни­я­та си в съз­да­ва­не­то на худо­жес­т­ве­ни (и не само) тек­с­то­ве. Досе­га сме орга­ни­зи­ра­ли осем. И про­дъл­жа­ва­ме.

А пре­во­да­чес­ко­то ни кри­ло (извес­т­но като Фан­та­зийс­ка пре­во­да­чес­ка шко­ла – зара­ди Фан­та­зия на Миха­ел Енде 😉 ) от 2005 г. под­би­ра, пре­веж­да и тър­си реа­ли­за­ция на бъл­гар­с­ка про­за в анг­ло­е­зич­ния свят. Поня­ко­га дори нами­ра.

Отво­ре­ни сме за нови при­яте­ли и съ-учас­т­ни­ци, вина­ги. Запо­вя­дай­те!

ЧОвеш­ка­та БИбли­о­те­ка

Дру­ги от кате­го­рия Пред­ста­вя­ния

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.