Светът очаква да бъде нарисуван

Светът очаква да бъде нарисуван с любов

Няма нещо, кое­то да не при­те­жа­ва кра­со­та, за да не бъде рису­ва­но. Вся­ко нещо може да се нари­су­ва по мно­го и раз­лич­ни начи­ни, в зави­си­мост от сти­ла и пред­по­чи­та­ни­я­та на худож­ни­ка.

Светът очаква да бъде нарисуван с любов

  Стел­ла, пред­ста­ви се на оне­зи, кои­то никак не те позна­ват?

Каз­вам се Стел­ла Хара­лам­би­е­ва, на 17 годи­ни. Роде­на съм в Русе, но на 7 месе­ца съм пристиг­на­ла в Ати­на заед­но със семейс­т­во­то си. Люби­ми­те ми зани­ма­ния са рису­ва­не­то и чете­не­то на кни­ги. Мал­ко позна­вам Бъл­га­рия, защо­то мал­ко пъти съм я посе­ща­ва­ла, зато­ва меч­та­та ми е, някой ден да ста­на успе­шен архи­тект и заед­но с мое­то семейс­т­во да оби­ко­ля и да науча всич­ко за роди­на­та си.
Тази годи­на се под­гот­вям да кан­ди­дат­с­твам в уни­вер­си­те­та в Ати­на за спе­ци­ал­ност­та архи­тек­ту­ра, през месец юни.

  С тво­е­то име са под­пи­са­ни някол­ко мно­го успеш­ни рисун­ки, оце­не­ни висо­ко в раз­лич­ни кон­кур­си! Защо избра чет­ка­та пред перото?

Още от мал­ка учас­т­вам в кон­кур­си по рису­ва­не, някол­ко пъти съм пече­ли­ла и пър­ви мес­та. Сега, като по-голя­ма, мно­го чес­то учас­т­вам с кар­ти­ни­те си в излож­би, къде­то дори хора искат да ги заку­пят. Въп­ре­ки това нико­га не съм про­да­ва­ла рисун­ки­те си. Те са пър­ви­те ми стъп­ки в све­та на изоб­ра­зи­тел­но­то изкус­т­во­то и искам да имам въз­мож­ност да раз­глеж­дам раз­ви­ти­е­то си чрез тях. Освен това, за мен рису­ва­не­то и кар­ти­ни­те нямат стой­ност, изме­ри­ма с пари, пред­по­чи­там да пода­ря някоя своя рисун­ка, откол­ко­то да спе­че­ля от нея.

Избрах чет­ка­та, а не перо­то, защо­то по-лес­но се изра­зя­вам с нея, откол­ко­то кога­то пиша. Въп­ре­ки това нико­га не изос­та­вям писа­не­то и лите­ра­ту­ра­та. Обо­жа­вам да чета бъл­гар­с­ки исто­ри­чес­ки рома­ни, и вина­ги кога­то чета, си пред­ста­вям опи­са­ни­те сце­ни като кар­ти­ни, кои­то искам след това да нари­су­вам.

За мен не същес­т­ву­ва нещо кое­то да не може да бъде нари­су­ва­но. Ако има жела­ние и любов към това нещо, може да се постиг­не и нари­су­ва всич­ко, кое­то е види­мо с очи­те

  Кога раз­бра, че чет­ка­та е тво­ят начин на изказ?

Рису­вам откак­то се помня. В нача­ло­то, как­то всич­ки мал­ки деца, рису­вах за да напра­вя пода­рък на мама, на баба — за някой праз­ник. Роди­те­ли­те ми вина­ги са ме под­кре­пя­ли в това кое­то пра­вя и са ме насър­ча­ва­ли с уве­ре­ния, че съм мно­го доб­ра.

Започ­нах да учас­т­вам в кон­кур­си­те по рису­ва­не, кои­то се орга­ни­зи­ра­ха в учи­ли­ще. Така, след пър­ви­те награ­ди, започ­нах да рису­вам пове­че вкъ­щи. С помощ­та на тат­ко, кой­то също рису­ва доста доб­ре, се запа­лих още пове­че по рису­ва­не­то – защо­то имах видим резул­тат!

След някол­ко годи­ни в квар­та­ла, къде­то живея, дой­де учи­тел-худож­ник, кой­то съб­ра гру­па. Вед­на­га се запи­сах. Бях на 12 годи­ни тога­ва, в гру­па с въз­рас­т­ни хора, кои­то рису­ва­ха за раз­вле­че­ние. Започ­нах мно­го пла­хо и дори мис­лех да се отка­жа, но маги­я­та на чет­ка­та над­де­ля.

Започ­нах да рису­вам по-про­фе­си­о­нал­но и повяр­вах, че имам талант. Исках да ста­на худож­ник или поне деко­ра­тор, но обсто­я­тел­с­т­ва­та ме отве­до­ха в учи­ли­ще със спе­ци­ал­ност архи­тек­ту­ра. В нача­ло­то не ми харес­ва­ше изоб­що, но това беше избо­рът ми и тряб­ва­ше да се спра­вя. С тече­ние на вре­ме­то започ­нах да го харес­вам, да виж­дам изкус­т­во­то в него. Видях, че пла­но­ве­те и чер­те­жи­те, кои­то пра­вим в тази пара­лел­ка, също ми се отда­ват и реших да ги съче­тая с рису­ва­не­то. Днес си меч­тая от все сър­це вля­за в уни­вер­си­те­та и да ста­на архи­тект.

След шест годи­ни съв­мес­тен труд, тряб­ва да бла­го­да­ря на учи­те­ля си в рису­ва­не­то, г‑н Никос Ман­ци­ос, за всич­ко на кое­то ме научи, с него­ва помощ аз израс­нах като худож­ник.

  Кое те води, кога­то рису­ваш — чув­с­т­во­то или тех­ни­ка­та?

Кога­то рису­вам, това кое­то ме води, е любов­та ми към нещо­то.

  Имаш ли пред­по­чи­та­на тех­ни­ка?

Позна­вам някол­ко тех­ни­ки на рису­ва­не. Още ги разуча­вам и още се опит­вам да раз­бе­ра коя ми допа­да пове­че. Не спи­рам да опит­вам…
Харес­ва ми мно­го да рису­вам с въг­лен, също и с мас­ле­ни бои. Харес­ват ми мно­го­то цве­то­ве, оби­чам да рису­вам пей­за­жи. За мен Тряв­на е най-кра­си­во­то мяс­то за пей­заж.

  На как­во те научи рису­ва­не­то, как­во ти даде като опит?

Рису­ва­не­то ме научи на тър­пе­ние, на спо­койс­т­вие и на това, че за да постиг­неш нещо жела­но, нико­га не тряб­ва да се отказ­ваш по сре­да­та. С повто­ре­ние и упо­ри­тост, човек може сам да над­ми­не очак­ва­но­то.

  Коя е най-труд­на­та ти рисун­ка? Има­ше ли посла­ние в нея?

Ако гово­рим за самос­то­я­тел­на моя рисун­ка, няма така­ва, коя­то да ме е затруд­ни­ла. Как­во­то и да тво­ря, го пра­вя с голя­мо жела­ние и щас­тие. Това, кое­то все още ме затруд­ня­ва, и кое­то все още не съм овла­дя­ла напъл­но, е рису­ва­не­то на човеш­ки лица и фигу­ри на хора и живот­ни.

 Живе­еш в Ати­на, мяс­то наси­те­но с изкус­т­во, фор­ми, исто­рия… Имаш ли си люби­мо мяс­то тук?

Живя­ла съм дъл­ги годи­ни в цен­тъ­ра на голе­мия град, Ати­на. Има кра­си­ви сгра­ди, скул­п­ту­ри, аро­мат на исто­рия, но там нямам люби­мо мяс­то.
Сега живея на раз­лич­но мяс­то, но то ме рад­ва и ме вдъх­но­вя­ва мно­го. При­ро­да­та и пла­ни­на­та са раз­ли­чен свят – прекра­сен!

  А мяс­то, кое­то би иска­ла да нари­су­ваш?

Мяс­то­то, кое­то бих иска­ла да нари­су­вам в Ати­на, е пей­заж от море­то при залез.

  Ати­на или Русе? Къде се чув­с­т­ваш по у дома?

Въп­ре­ки че цели­ят си живот съм пре­ка­ра­ла в Ати­на, за мен Русе е моят град. Може да не го позна­вам мно­го доб­ре, но го чув­с­т­вам като моят дом. Не знам дали ще живея няко­га там за посто­ян­но, но ста­ри­те пост­рой­ки и кра­со­та­та на град­с­ки­те ули­ци там вина­ги събуж­дат жела­ни­е­то ми да нари­су­вам всич­ко, кое­то виж­дам.

 Изоб­що — съиз­ме­ри­ми ли са кра­си­ви­те неща пред чет­ка­та на худож­ни­ка?

Спо­ред мен няма нещо, кое­то да не при­те­жа­ва кра­со­та, за да не бъде рису­ва­но. Вся­ко нещо може да се нари­су­ва по мно­го и раз­лич­ни начи­ни, в зави­си­мост от сти­ла и пред­по­чи­та­ни­я­та на худож­ни­ка.

  Спо­ред теб за да нари­су­ваш нещо, нуж­но ли е да го раз­би­раш? Или просто е доста­тъч­но “око­то на худож­ник”?

Лич­но аз пред­по­чи­там да раз­би­рам това, кое­то виж­дам, за да го рису­вам.

  А имаш ли любим худож­ник?

Тъй като съм ходи­ла на излож­ба с копия на твор­би на Лео­нар­до да Вин­чи и съм учи­ла мно­го за него, той ми е люби­ми­ят худож­ник.

  Послед­ни­ят арт про­ект на КДК “Нов Живец”, беше една колек­тив­на рисун­ка с изоб­ра­же­ни­е­то на памет­ни­ка на връх Шип­ка — един от наци­о­нал­ни­те ни сим­во­ли. Как­во беше усе­ща­не­то да рису­ваш вър­ху това плат­но, и то в най-отго­вор­на­та, заклю­чи­тел­на­та фаза?

За мен беше огром­на чест да рису­вам редом с худож­ни­ци. Чув­с­т­вах се щас­т­ли­ва и гор­да да рису­вам един бъл­гар­с­ки сим­вол, а имен­но памет­ни­ка на връх Шип­ка. Беше ми мно­го труд­но да рису­вам с майс­тор като Све­тос­лав Пав­лов­с­ки, и то в послед­на­та фаза – финал­ни­те щри­хи на кар­ти­на­та, но мно­го се рад­вам , че имах тази въз­мож­ност.

  Спо­ред теб същес­т­ву­ва ли нещо, кое­то не може да бъде нари­су­ва­но?

За мен не същес­т­ву­ва нещо кое­то да не може да бъде нари­су­ва­но. Ако има жела­ние и любов към това нещо, може да се постиг­не и нари­су­ва всич­ко, кое­то е види­мо с очи­те.

 Рису­ва­не­то е изкус­т­во, кое­то се бази­ра на лини­и­те, фор­ми­те, гра­ни­ци­те, или пък на пъл­но­то им отсъс­т­вие… Кла­си­ка или модер­ни­зъм?

Как­то спо­ме­нах, аз искам да ста­на добър архи­тект, кое­то е пря­ко свър­за­но с лини­и­те и фор­ми­те, така че съче­та­вам еди­ния вид рису­ва­не с дру­гия, но фор­ми­те в мои­те кар­ти­ни нико­га не лип­с­ват – те са задъл­жи­тел­ни!
Пред­по­чи­там кла­си­ка­та, това е види­мо във всич­ки мои твор­би.

  Поне­же зная, че лите­ра­ту­ра­та също ти харес­ва, позна­ваш доста­тъч­но бъл­гар­с­ки авто­ри, мога да попи­там…  Кой е онзи автор или лите­ра­ту­рен образ, кои­то те е впе­чат­лил най-сил­но?

Един от авто­ри­те, кой­то ме впе­чат­ли най-мно­го до момен­та, е Дими­тър Талев и рома­нът му “Желез­ни­ят Све­тил­ник”.

  Кни­га­та, коя­то би иска­ла да илюс­т­ри­раш?

Бих иска­ла да илюс­т­ри­рам кни­га­та “Желез­ни­ят Све­тил­ник” или“Тютюн”, на Дими­тър Димов.

  А коя е люби­ма­та ти дет­с­ка книж­ка?

Мал­ки­ят Принц” на Анто­ан дьо Сент-Екзю­пе­ри.

  Как­во ще поже­ла­еш на всич­ки мал­ки, но бъде­щи худож­ни­ци? А на себе си?

Всич­ки мал­ки и бъде­щи худож­ни­ци съвет­вам да са упо­ри­ти, тър­пе­ли­ви и нико­га да не се отказ­ват от меч­ти­те си! Все­ки може да постиг­не как­во­то желае сил­но, сти­га да вяр­ва и да не спи­рат да опит­ва. На всич­ки поже­ла­вам мно­го здра­ве и къс­мет, фан­та­зия и твор­чес­т­во! За себе си желая да завър­ша успеш­но обра­зо­ва­ние по архи­тек­ту­ра, и да рису­вам.

Бла­го­да­ря ти, Стел­ла! А аз ти поже­ла­вам да постиг­неш ско­ро тази цел и занап­ред да нари­су­ваш най-хуба­ви­те си кар­ти­ни!

Раз­го­во­ра про­ве­де Юлия Кос­то­ва

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.