Приютът
Разправят, тайна има всеки,
а някои, дори и две…
Един – на челото му свети
и перчи се като дете,
друг някой ловко я прикрива,
под ключ държи я – като роб,
но рано-късно тя избива
и дава на мълвата зоб.
А трети и не подозира,
че е със таен произход.
„Доброжелател“ я сервира
и не оставя заден ход.
Четвърти със богата леля
и пети – депутатски зет –
и неочаквано споделят
наследство. Де такъв късмет!
И аз, нали съм любопитко,
на тайни хорски завидях.
Речи го глупаво и плитко –
за своя тайна план кроях.
Въпросът трови, чупи, рие
като в стъкларницата – слон:
Къде ли тайна да открия
и щедро да й дам подслон?
Пребродих всичките посоки,
обрулен, хвален и оплют.
Летях… и в пропасти дълбоки
пропадах… Даже във приют
събудих се веднъж. И ето,
завинаги останах тук!
Във капка вкусих аз морето
и чух в безмълвието звук.
Видях на мрака светлината.
В омразата познах любов.
За празника на сетивата
Животът ми отправи зов!
Приютът има странно име.
„Във себе си“ се казва той.
За всеки място в него има,
предлага мир, любов, покой.
Излишно стана май да казвам,
че тук живея, тук и днес.
На всички тайната разказвам
за моя истински адрес.
Тъй тайната ми явна стана,
но аз не се безпокоя.
В приюта, като в Океана,
вас, капчици, ще събера!
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
