Пред ръба на безкрая

---

Пред ръба на безкрая

 

Небе­то, със сле­ди от самолети,

при­пом­ни ми меч­та­та на Икар…

Бос тръг­вам, без обув­ки на нозете -

същин­с­ки дре­вен майс­тор обущар.

 

Пъте­ка­та е с камъ­че­та дребни,

а в ста­ри рани – мои­те нозе.

Но знам за път молит­ви­те вълшебни

и нищо в пътя няма да ме спре.

 

Ни клю­ки на без­жа­лос­т­ни съседки,

ни север­ни сту­де­ни ветрове,

нито прохла­да в сен­чес­ти беседки…

 

Защо­то знам – очак­ва ме накрая

радост от неви­ди­ми­те гледки,

изпра­вен пред ръба на безкрая.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---