Пред ръба на безкрая

Моята Малка Тайна


Пред ръба на безкрая

 

Небе­то, със сле­ди от само­ле­ти,

при­пом­ни ми меч­та­та на Икар…

Бос тръг­вам, без обув­ки на нозе­те -

същин­с­ки дре­вен майс­тор обу­щар.

 

Пъте­ка­та е с камъ­че­та дреб­ни,

а в ста­ри рани — мои­те нозе.

Но знам за път молит­ви­те въл­шеб­ни

и нищо в пътя няма да ме спре.

 

Ни клю­ки на без­жа­лос­т­ни съсед­ки,

ни север­ни сту­де­ни вет­ро­ве,

нито прохла­да в сен­чес­ти бесед­ки…

 

Защо­то знам — очак­ва ме накрая

радост от неви­ди­ми­те глед­ки,

изпра­вен пред ръба на без­к­рая.

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.