Мъжка сълза

Моята Малка Тайна


 

Мъжка сълза

 

Кога­то се горят стърнищата

и осед­ла­ва на коне­те стремето.

Кога­то сти­хо­ве­те са издишани,

изстра­да­ни- поемите.

 

Кога­то от очи­те е изпи­та влагата.

Достиг­на­та е изнемогата.

Кога­то исти­на­та в нас,изстрадана,

тъга­та да си тръг­не е измолила.

 

Кога­то топ­ло­то в души­те е изстинало.

Затво­ри­ли пъте­ки­те за връщане,

тога­ва тиши­на­та ни отминала,

ще запул­си­ра във съл­за­та мъжка.

 


назад към тай­ни­те на поетите
назад към конкурса


 

Спо­де­ли:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.