Майка

Моята Малка Тайна


 

Майка

 

Село­то замрък­на в очакване.Утре Гера­на щеше да вди­га сват­ба на дъще­ря си. Той бе един от най-лич­ни­те хора в село­то и околията-работлив,умен и сладкодумен.Богата зес­т­ра беше при­гот­вил на щер­ка си,а мом­че­то и то беше от сой. Хора­та оби­ча­ха Герана,ценяха го,за мно­го неща се допит­ва­ха до него,а някои …и завист ги глождеше.Само нещо дето се зашушука,че мно­го ско­ро след годе­жа вди­гат сват­ба­та.

Село­то заспиваше.Боровете при­ема­ха крот­ко лас­ки­те на луната.Гераница все нещо нареждаше,премисляше.Дъщерята спе­ше отдавна,а мал­кия още се одрямваше.Неспокойна беше  Гера­ни­ца-лош сън я беше споходил.Искаше да види чедо­то си под вен­чи­ло и тога­ва щеше да си отдъх­не. Сил­на българка‑в душа­та си тае­ше и радост и мъка,но повод за при­каз­ки не дава­ше на хора­та.

Гера­на още седе­ше на пей­ка­та пред къща­та и ради­о­то му сви­ре­ше.

Как­во ли се бави този човек?Сигурно е задря­мал. Не помисля,че утре цял ден ще сме на крак”-мислеше си  Гераница.Зави мом­че­то си,изгаси лам­па­та и изле­зе да го прибере.Приближи,а той и не помръдна.Побутна го по рамото…и окаменя.Мъжът пад­на на една стра­на.

Божичко…-изстена тя,прихвана го и нещо леп­ка­во намок­ри длан­та и…кръв!Някой го беше убил.Последната мисъл в гла­ва­та и беше за съня и едра­та жена рух­на пред сто­па­ни­на си.Колко вре­ме беше мина­ло така…не знаеше.Внезапно огне­на мисъл я пар­на и изпра­ви на кра­ка.

Децата—ако се събу­ди някой-не,само това не,Господи!”

Огром­на буца я задушаваше,но съл­за не се отро­ни от очи­те и.

Защо Боже,защо?Кой го напра­ви и …защо?”

Хук­на Гера­ни­ца като обе­зу­мя­ла към избата,грабна чувал. Как се справи,какво и дава­ше сили-не зна­е­ше, но но довле­че теж­кия си човек до избата.Старият скрин беше голям-при­юти го.После изми кръв­та и скри нови­те му дрехи.Цяла нощ седя на сто­ла до леглото.Гледаше въз­глав­ни­ца­та и мълвеше:”Боже,Боже,има ли те Боже?Ако те има,поне деца­та ми пожа­ли!”

А утре тряб­ва­ше да е весела,трябваше да е силна!Зазоряваше.Скочи Гераница,разшета се,направи закус­ка на децата.Скоро пристиг­на­ха и шетърниците.Всички пита­ха за Герана,но най-мно­го я жег­ва­ха въп­ро­си­те на децата.Булката се обли­ча­ше и пла­че­ше:

Как може точ­но в такъв ден да го взе­мат в града…и посред нощ?Какво тол­ко­ва спеш­но може да има в гор­с­ко­то?”

Гера­ни­ца усмих­на­та мър­мо­ри да не се коси,че той ще си дой­де до обяд.

Сват­ба­та си е сват­ба-дой­де мом­че­то със сватовете…и весел­ба­та започна.Весела беше Гераница,а сър­це­то в ужас и мъка.Трябваше да издържи!Все за него питаха,а тя все по-чес­то изли­за­ше навън-да поглед­не за него,че теж­ки съл­зи се роне­ха в душа­та и…

Вечер­та мла­ди­те се прибра­ха в тях­но­то село-мла­до­жен­ка­та нажа­ле­на за тей­ко си.Гераница при­ду­ма сес­т­ра си да оста­не при нея през нощта,да помог­не в разтребването.Чак сега рук­на­ха сълзите…като отпри­ще­на река.На сут­рин­та тръг­на да изпъл­ня­ва пла­на си-отчаяна,но реше­на на всич­ко за дете­то си.Изтегли пари­те от книж­ка­та и ги зане­се на мла­ди­те-да отидат до морето.Преди се ина­те­ше и беше про­тив това ходе­не-зара­ди малкото,което щер­ка­та носе­ше в утро­ба­та си,но сега така беше по-добре.Настоя да зами­нат веднага,че и без това  Гера­на уж пра­тил хабер,още два-три дни няма да се връща.Дълго им маха при тръг­ва­не и гле­да подир тях.

Отмаляла,с теж­ки стъп­ки мина през мег­да­на и се запъ­ти към църквата.Запали свещ и се помо­ли на Господ…да прости ней­ния грях!

По никое вре­ме кам­ба­на­та заби на умряло…Селото наст­ръх­на-пита­ха се едни други…кой е.Понесе се слух,че Гера­ни­ца е онемяла.Трягнаха подир нея хората,като ома­гьо­са­ни…

Отво­ри тя рак­ла­та тогава…Тълпата се люш­на ужа­се­на…

А  тя зави и засте­на…

 


назад към тай­ни­те на писа­те­ли­те
назад към кон­кур­са


 

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.