Билет за миналия ден


Билет за миналия ден

 

Ах, кол­ко искам  да наме­ря,

оста­нал в нечий джоб ста­ен,

непер­фо­ри­ран, непот­ре­бен

билет забра­вен – но въл­ше­бен.

Билет за мина­лия ден.

 

За оно­ва без­к­рай­но лято,

В кое­то дъл­го бях дете,

И дядо, връз­вай­ки асма­та,

за вин­ке­ла на небе­са­та,

ми обе­ща да не умре…

 

А после ми опъ­нa люл­ка,

от дюля­та — до бора чер.

За нощи­те на пре­се­кул­ки,

напръс­ка­ни  с без­б­рой све­тул­ки

от дине­ния ми фенер.

 

Денят, във град­с­ка­та ни къща -

таван­че, с мирис на небе,

къде­то тай­но те прегръ­щах,

пред погле­да на гла­рус смръ­щен.

И после онзи тежък ден,

 

кога­то мама се раз­пла­ка,

в ръце поела моя син.

Един присти­га, друг – ната­тък…“

измъм­ри  баба над чер­па­ка

С къс­мет да е! И здрав!“ – Амин!

 

И онзи, в кой­то с яд пре­вър­з­вах,

раз­би­ти­те му коле­не -

Годи­ни хуба­ви и бър­зи,

заха­па­ли филия пър­же­на,

сфу­ча­ли на вело­си­пед.

 

Денят, във  кой­то ни под­го­ни,

един вне­за­пен, майс­ки дъжд.

И попи­ля букет, бало­ни,

и му омач­ка пан­та­ло­ни­те…

Но той порас­на — отвед­нъж.

 

А мама в този ден обле­че

прекрас­на рок­ля на цве­тя.

И тат­ко — полу­чи­тав вече,

Стък­мен, със ново­то еле­че,

сброи седем­де­сет лета…

 

Лета — като далеч­ни гари,

оста­на­ли назад, отвъд…

Къде­то пра­шен вятър гали

топо­ли­те и све­то­фа­ри­те,

и сгър­бе­ния сел­с­ки път.

 

И люш­ка диви­те поля­ни,

дъх­тя­щи  на пла­нин­с­ки крем…

 

А аз  пъту­вам във купе­то

на Памет­та – сама с Дете­то,

кое­то веч­но водя  — в мен.

 

Билет за мина­лия ден!


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.