Бездумие

---

 

Бездумие

 

Умо­ра­та се провира

през чуж­ди рими –

беле­жи безумието

на изтек­лия в канав­ка­та ден.

Слу­ча­ен дъжд

рису­ва въп­рос на стъклото.

Отго­ва­ря му мъл­ча­ни­е­то на нощта.

Зад обла­ци­те – въл­ча луна.

(Све­тът вие като куче.)

Зад наст­ръх­на­ли­те сънища

се крие безнадеждност.

 

Тази нощ

Муза­та е избягала –

с Думи­те.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---