Ангелите падат когато се влюбят
Мразя деня в който те срещнах.
Защото в този ден погребах миналото.
Когато разбрах колко пусто беше там.
Мразя деня в който те погледнах в очите.
В този ден помръкна слънцето и осиротяха звездите.
А аз потънах в бездната на душата ти.
Мразя деня в който чух смеха ти.
Защото от този ден славеите пеят само нощем.
Когато никой не ги чува.
Мразя деня в който пих от сълзите ти.
Защото в този ден капките роса пресъхнаха
и вкаменени прекършиха тревите.
Мразя деня в който помирисах косите ти.
Защото в този ден розите засрамени заплакаха
и с въздишка разпиляха своя прашец.
Мразя деня в който вкусих устните ти.
Защото в този ден се вгорчи медът в кошерите.
И змията захапа ябълката.
Мразя деня в който те взех в обятията си.
В този ден познах любовта.
И зад нас се затръшна с вопъл вратата на Рая.
А по нея висяха крила на паднали ангели
и пера на непризнати поети.
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
