Четири години "Нов Живец"

Четири години Нов Живец

Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та „Нов Живец“ — Ати­на на 4 годи­ни   Има ни и ще ни има     Една, две, три, чети­ри…   Чети­ри годи­ни “Нов Живец”. Чети­ри годи­ни заед­но! Годи­ни, пре­ли­ва­щи от дове­рие, нетър­пе­ние, щас­тие, огор­че­ния, меч­ти! Пла­хо про­хо­дих­ме, уве­ре­но стъ­пих­ме, уст­ре­ме­ни вър­вим! През тези чети­ри годи­ни ни гос­ту­ва­ха извес­т­ни поети, писа­те­ли худож­ни­ци, актьо­ри и при­яте­ли.…Continue reading Чети­ри годи­ни Нов Живец

Спо­де­ли:
Посланието на Нов живец

Посланието на Нов живец

Кога­то пра­виш нещо иск­ре­но, кога­то пра­виш нещо от сър­це и с любов, то тога­ва ста­ва истин­с­ко. Кога­то дейс­т­ваш без­ко­рис­т­но и все­от­дай­но, без да полу­ча­ваш помощ от никъ­де и раз­чи­таш само на себе си, то тога­ва изпра­щаш посла­ние. Посла­ние какъв би тряб­ва­ло да бъде све­тът, как­ви би тряб­ва­ло да бъдат отно­ше­ни­я­та меж­ду хора­та. И тога­ва дела­та ти гово­рят вмес­то теб,…Continue reading Посла­ни­е­то на Нов живец

Спо­де­ли:
Не романи от истории, а история в романи

Не романи от истории, а история в романи

Не рома­ни от исто­рии, а исто­рия в рома­ни Незаб­ра­ви­ми дни, незаб­ра­ви­ми сре­щи, раз­го­во­ри и раз­би­ра се изтръп­на­ли от ръкоп­ляс­ка­не дла­ни…   И тази годи­на Денят на буди­те­ли­те ще оста­не като незаб­ра­ви­мо пре­жи­вя­ва­не за бъл­гар­с­ка­та общ­ност в Ати­на. Два дни изпъл­не­ни с поло­жи­тел­ни емо­ции, сре­щи с твор­ци, кои­то ще помним  и раз­каз­ва­ме. Отбе­ляз­ва­не­то на този све­тъл праз­ник започ­на на 4 ноем­в­ри със сре­ща­та ни…Continue reading Не рома­ни от исто­рии, а исто­рия в романи

Спо­де­ли:

Загадка в синьо

Загад­ка в синьо   Всич­ко кое­то виж­да­ме или се виж­да, е само сън в съня.*   Ако няко­га сте се запит­ва­ли, как ли изглеж­да един щас­т­лив човек, то поглед­не­те мен и ще полу­чи­те вед­на­га отго­вор на въп­ро­са си. Да, аз съм щас­т­лив човек, неве­ро­ят­но и непов­то­ри­мо щас­т­лив! Млад съм и кра­сив. И мно­го, мно­го богат. Не знам как­во зна­чи да рабо­тиш за прехра­на­та…Continue reading Загад­ка в синьо

Спо­де­ли:

Орехът който ми проговори

  Оре­хът кой­то ми про­го­во­ри   При­тих­нал е Оре­хът в дво­ра под звез­ди­те на небе­то. Полъх лек, потреп­на той и с лис­та ми про­го­во­ри: — Нима си вече тука? Наис­ти­на ли в този град е ску­ка? Тук пти­ци­те летят висо­ко в небе­то, и се стрел­кат над тре­ви­те по поле­то. А щас­т­ли­ви­те им пес­ни, огла­ся­щи просто­ра… даря­ват радост от сър­це на всич­ки хора. Умо­ри ли…Continue reading Оре­хът кой­то ми проговори

Спо­де­ли: