Билет за миналия ден
Ах, колко искам да намеря,
останал в нечий джоб стаен,
неперфориран, непотребен
билет забравен – но вълшебен.
Билет за миналия ден.
За онова безкрайно лято,
В което дълго бях дете,
И дядо, връзвайки асмата,
за винкела на небесата,
ми обеща да не умре…
А после ми опънa люлка,
от дюлята – до бора чер.
За нощите на пресекулки,
напръскани с безброй светулки
от динения ми фенер.
Денят, във градската ни къща -
таванче, с мирис на небе,
където тайно те прегръщах,
пред погледа на гларус смръщен.
И после онзи тежък ден,
когато мама се разплака,
в ръце поела моя син.
„Един пристига, друг – нататък…“
измъмри баба над черпака
„С късмет да е! И здрав!“ – Амин!
И онзи, в който с яд превързвах,
разбитите му колене -
Години хубави и бързи,
захапали филия пържена,
сфучали на велосипед.
Денят, във който ни подгони,
един внезапен, майски дъжд.
И попиля букет, балони,
и му омачка панталоните…
Но той порасна – отведнъж.
А мама в този ден облече
прекрасна рокля на цветя.
И татко – получитав вече,
Стъкмен, със новото елече,
сброи седемдесет лета…
Лета – като далечни гари,
останали назад, отвъд…
Където прашен вятър гали
тополите и светофарите,
и сгърбения селски път.
И люшка дивите поляни,
дъхтящи на планински крем…
А аз пътувам във купето
на Паметта – сама с Детето,
което вечно водя – в мен.
Билет за миналия ден!
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
