ДОКОСВАНЕ ДО ПРОЗРЕНИЕТО

ДОКОСВАНЕ ДО ПРОЗРЕНИЕТО

Интер­вю с автор­ка­та на кни­га­та – ГАЛЯ КАРААРГИРОВА

Любов­та не може да се раз­би­ра, тя
просто може да се про­явя­ва. Ето защо
оно­ва, кое­то ви очак­ва в бъде­ще, зави­си изця­ло от спо­соб­ност­та ви да обичате“.

Пау­ло Куельо

- Здра­вей, Галя. Няма нуж­да да каз­вам кол­ко сме щас­т­ли­ви, че отно­во ще бъдеш сред нас – тво­и­те при­яте­ли и почи­та­те­ли. Въл­ну­ваш ли се и ти от тази сре­ща?
– Вина­ги се въл­ну­вам кога­то се сре­щам с доб­ри хора, а още пове­че – кога­то чув­с­т­вам тези хора близ­ки за сър­це­то ми при­яте­ли, с кои­то съм пре­жи­вя­ла мно­го сък­ро­ве­ни момен­ти. Оби­чам да кон­так­ту­вам с чув­с­т­ви­тел­ни, оду­хот­во­ре­ни лич­нос­ти, чий­то духо­вен ста­тус ми вну­ша­ва сила, вдъх­ва ми кураж и уве­ре­ност, дава ми въз­мож­ност за обо­га­тя­ва­не на житейс­кия ми опит. За мен общу­ва­не­то с хора­та е най-голя­мо­то богатство.

- Галя е чове­кът с „точ­на­та дума“, чове­кът „без вто­ро мне­ние“, чове­кът, на кого­то вина­ги може да се раз­чи­та. Труд­но ли е да си Галя?
– За мен не е труд­но, раз­би­ра се! Да бъдеш себе си не е задъл­же­ние, а пове­ля на съд­ба­та. Да, отго­вор­ност е, но само дотол­ко­ва, че изра­зя­вай­ки сво­е­то виж­да­не за неща­та от живо­та, е доб­ре да го пра­виш дели­кат­но, без да накър­ня­ваш нечие чес­то­лю­бие и дос­тойн­с­т­во. Все още рабо­тя по тази тема. Има още на как­во да се науча. Поня­ко­га не ми дости­га тър­пе­ни­е­то, емо­ци­я­та над­де­ля­ва и съм по-ряз­ка, откол­ко­то бих жела­ла да бъда. Но вина­ги съм откро­ве­на и добро­на­ме­ре­на. В това съм сигур­на. Ако усе­тя, че съм реа­ги­ра­ла мал­ко по-кате­го­рич­но, откол­ко­то отсрещ­на­та стра­на може да го въз­при­е­ме, то мога да се изви­ня и да смек­ча тона. Умея да изслуш­вам и ува­жа­вам мне­ни­е­то и иде­и­те на окол­ни­те и ако ги нами­рам за пра­вил­ни, да се съг­ла­ся. Но ако не, реа­ги­рам на момен­та, отсто­я­вай­ки сво­я­та позиция.

- Ти си един от от осно­ва­те­ли­те на КДК „Нов Живец“ – Ати­на. Довол­на ли си, че наши­ят клуб след бро­е­ни дни ще започ­не сво­я­та чет­вър­та годи­на?
– Гор­да съм, че имах въз­мож­ност­та да учас­т­вам в съз­да­ва­не­то на Клу­ба. Удов­лет­во­ре­на съм, че въп­ре­ки бури­те, труд­нос­ти­те, коле­ба­ни­я­та, това твор­чес­ко сдру­же­ние устоя и се раз­ви мно­го пол­зот­вор­но за бъл­гар­с­ко­то общес­т­во в Ати­на и в цяла Гър­ция. А да не забра­вя да спо­ме­на и наши­те кон­так­ти с твор­ци­те от Роди­на­та и с дру­ги бъл­гар­с­ки емиг­ран­ти по целия свят.

- Знам, че въп­ре­ки че вече не живе­еш в Ати­на, отбли­зо сле­диш наша­та дей­ност. Ако сега тряб­ва да „ни дръп­неш уши­те“, би ли спо­де­ли­ла за кое би го напра­ви­ла?
– Нико­га не съм “дър­па­ла уши”, дори на деца­та си, кога­то бяха мал­ки и се случ­ва­ше да пра­вят по някоя беля. Пред­по­чи­там в диа­лог да спо­де­ля това, кое­то ми е напра­ви­ло неп­ри­ят­но впе­чат­ле­ние или ме е нара­ни­ло по няка­къв начин. А и няма повод за “дър­па­не на уши”. Да, сле­дя дей­ност­та ви и съм изклю­чи­тел­но удов­лет­во­ре­на от раз­но­об­раз­ни­те ини­ци­а­ти­ви, кои­то орга­ни­зи­ра­те и в кои­то учас­т­ва­те. В Клу­ба има­ме мно­го талан­т­ли­ви авто­ри, орга­ни­за­то­ри и почи­та­те­ли, кои­то рабо­тят от душа! Няма да избро­я­вам име­на, за да не про­пус­на няко­го, но ми харес­ва, че сте задруж­ни и под­дър­жа­те бъл­гар­с­кия дух, тра­ди­ци­и­те и оби­ча­и­те ни и ги попу­ля­ри­зи­ра­те с всич­ки фор­ми на изкус­т­во­то. Дори в при­гот­вя­не­то на кули­нар­ни дели­ка­те­си и лаком­с­т­ва сте ненад­ми­на­ти! А това също е изкуство!

- Ти си и един от съз­да­те­ли­те на ини­ци­а­ти­ва­та на КДК „Нов Живец“ – Ати­на, пре­рас­на­ла в меж­ду­на­род­но дви­же­ние „Бяла ляс­то­ви­ца“. В твое отсъс­т­вие ние про­ве­дох­ме още някол­ко таки­ва бла­гот­во­ри­тел­ни кам­па­нии, като дарих­ме и про­дъл­жа­ва­ме да даря­ва­ме помощ на тези, кои­то имат нуж­да. Как­во ти е мне­ни­е­то за бла­гот­во­ри­тел­ни­те акции? Тряб­ва ли да ги има? Закон­ни или неза­кон­ни са те?
– Нека започ­на отго­во­ра си от послед­ния ти въп­рос. Не вяр­вам да се наме­ри човек, кой­то да оспор­ва закон­ност­та на таки­ва акции?! Всич­ко, що се отна­ся до човеш­ка вза­и­мо­по­мощ е закон­но! Та нали зато­ва сме разум­ни същес­т­ва?! Как­во по-добро дело да помог­неш на ближ­ния си в нуж­да?! Да! Тряб­ва да ги има. И дай боже, все­ки да се включ­ва, спо­ред въз­мож­нос­ти­те си. Живо­тът е най-цен­но­то има­не, кое­то ни е даде­но. Никой не е заст­ра­хо­ван за утреш­ния ден. Пома­гай, за да ти пома­гат! Оби­чай, за да те оби­чат! Аз така раз­би­рам неща­та и съм сигур­на, че не греша.

- Пред мен стои послед­на­та ти кни­га „Докос­ва­не до прозре­ни­е­то“. Пред­по­ла­гам, че всич­ко, кое­то си съб­ра­ла в нея е мина­ло през сър­це­то ти, дни­те и нощи­те ти.… Сви­де­тел си на всич­ко – било като герой, било като наблю­да­тел. Труд­но ли е да носиш тол­ко­ва съд­би в душа­та си? Опис­ва­не­то на всич­ки тези исто­рии – отдуш­ник ли е за теб или си пре­це­ни­ла, че тряб­ва да се зна­ят от чита­те­ли­те?
– В тази кни­га има от всич­ко. Вър­вя­ла съм по пъте­ки­те, кри­во­ли­че­щи из мои­те лич­ни пре­жи­вя­ва­ния; по тези – на раз­ка­за­ни или видя­ни исто­рии, на тро­га­тел­ни съби­тия в нечии съд­би. Все­ки тво­рец е едно изклю­чи­тел­но чув­с­т­ви­тел­но същес­т­во, кое­то не може да оста­не безу­час­т­но към бол­ка­та, радост­та, тъга­та. Те попи­ват в него и рано или къс­но се “изли­ват” вър­ху белия лист. В таки­ва момен­ти душа­та се осво­бож­да­ва, а умът се облек­ча­ва- до след­ва­щия път. Няма покой за тво­ре­ца. Той пише най-напред за себе си. Зна­еш, че твор­чес­ки­ят про­цес е най-при­ят­ни­ят момент за него. Да се пото­пиш в све­та на геро­и­те си, да изра­зиш мис­ли­те и чув­с­т­ва­та си чрез тях, това не е лес­но зани­ма­ние. Писа­не­то не е само­цел­на дей­ност. То е огром­на отго­вор­ност. Твор­би­те ти тряб­ва да съз­да­ват душе­вен ком­форт на чита­те­ли­те, да ги нака­рат да се замис­лят, да ста­нат по-доб­ри хора.

- Редак­тор на кни­га­та ти е Рада Кап­ра­ло­ва, също член на нашия Клуб. Защо избра точ­но нея? С как­во спе­че­ли дове­ри­е­то ти?
– Рада е един от най-доб­ри­те хора, кои­то позна­вам в своя, вече доста­тъч­но богат житейс­ки опит. Тя е с неж­на и чув­с­т­ви­тел­на душа, изклю­чи­тел­но дели­ка­тен и раз­би­ращ човек! За мен това беше мно­го важен фак­тор, за да й дове­ря редак­ти­ра­не­то на кни­га­та ми. Освен това, естес­т­ве­но като колеж­ки в жур­на­лис­ти­ка­та, аз дъл­бо­ко ценя про­фе­си­о­нал­ни­те й качес­т­ва. И тя, как­то и сами ще се убе­ди­те, не ме разоча­ро­ва. Рабо­тих­ме мно­го сери­оз­но и отго­вор­но някол­ко месе­ца, през кои­то про­ве­дох­ме без­б­рой­ни раз­го­во­ри. Вся­ко сво­бод­но вре­ме, с кое­то Рада раз­по­ла­га­ше, отда­де на мен и кни­га­та ми, за кое­то съм и без­к­рай­но благодарна!

- Опти­мист ли е Галя? Има ли момен­ти, кога­то е отча­я­на и загу­би­ла посо­ка­та?
– И на два­та ти въп­ро­са отго­во­рът е поло­жи­те­лен. Но дока­то на пър­ви­ят е кра­тък, за вто­ри­ят можем да пого­во­рим по-дъл­го.
Раз­би­ра се, че е има­ло момен­ти, кога­то съм губи­ла поч­ва под кра­ка­та си. Това се е случ­ва­ло, кога­то съм се чув­с­т­ва­ла пре­да­де­на, осо­бе­но в любов­та. Като всич­ки простос­мър­т­ни, и аз, вина­ги съм жаду­ва­ла за любов. Но не как­ва­то и да е, а иск­ре­на, непод­пра­ве­на, щед­ра, неог­ра­ни­ча­ва­на от ком­п­лек­сар­с­ки упре­ци. И поне­же умея да давам, очак­вах и да полу­ча. В това беше греш­ка­та ми. Кога­то очак­ва­ни­я­та ти са по-голе­ми от това, кое­то всъщ­ност полу­ча­ваш, настъп­ва раз­ми­на­ва­не­то. Но вина­ги съм успя­ва­ла да се изпра­вя и про­дъл­жа, без да се обръ­щам назад. Назад са просто спо­ме­ни­те, напред – е сами­ят живот. Просто про­ща­ваш на себе си и на дру­гия, и поемаш към дру­ги просто­ри. Ина­че си загубен.

- Прозре­ни­е­то, до кое­то се докос­ва­ме – раз­би­ра­ме ли го пра­вил­но, или го тъл­ку­ва­ме как­то ни е удоб­но?
– Все­ки има пра­во на свой избор. Аз мога да гово­ря само за сво­е­то прозре­ние и то е, че нищо добро в този свят не ста­ва с омра­за, а един­с­т­ве­но – с ЛЮБОВ. Нямам пред­вид любов­та само като чув­с­т­во меж­ду два­та пола, а в мно­го по-широк, все­лен­с­ки сми­съл: любов към хора­та и при­ро­да­та като цяло. Но за да изпит­ваш така­ва любов, тряб­ва да си се научил да оби­чаш и ува­жа­ваш най-напред себе си. Не да си самов­лю­бен нарцис, а чрез тази любов да се ста­ра­еш ежед­нев­но да вър­шиш простич­ки, но доб­ри дела: да помог­неш на един въз­рас­тен човек за нещо; да поса­диш едно дръв­че; да се усмих­ваш и позд­ра­вя­ваш на ули­ца­та; да пода­деш ръка на изпад­на­лия в беда – реди­ца­та е без­б­рой­на, сти­га да искаш да го напра­виш. И кога­то това ста­не част от теб, твой начин на живот, сам ще раз­бе­реш как­ва радост носи. “Живо­тът – как­то е казал К. Паус­тов­с­ки – е нео­бик­но­ве­но хубав, ако човек не се стра­ху­ва от него и го при­еме с откри­та душа”. В това е магията.

- Вяр­ваш ли в слу­чай­нос­ти?
– Не. Всич­ки наглед слу­чай­нос­ти след­ват сво­я­та кар­мич­на връз­ка. Просто не се замис­ляш и ти се стру­ват нео­би­чай­ни. Но за мен е скри­та, неу­ло­ви­ма закономерност.

- Ще носиш ли кита­ра­та на очак­ва­на­та сре­ща с теб и тво­е­то твор­чес­т­во?
– Моя­та люби­ма друж­ка е нався­къ­де с мен. Мога ли без нея?!

- Кога­то си в безиз­хо­ди­ца, как­во си каз­ваш и пак изпра­вяш гла­ва?
– Аз съм сил­на! И с това пре­пят­с­твие ще се справя!А и утреш­ни­ят ден обе­за­тел­но ще е по-добър от днешния!

- Да очак­ва­ме ли нова кни­га?
– Да. Вече е под печат, но най-веро­ят­но е да изле­зе в нача­ло­то на след­ва­ща­та годи­на. Тя ще ви изне­на­да. Тема­тич­но и жан­ро­во е мно­го по-раз­лич­на от пър­ви­те две.

- Поже­лай нещо на тво­и­те при­яте­ли.
– Да пазят здра­ве­то си – и физи­чес­ко­то, и пси­хи­чес­ко­то. Вре­ме­на­та, в кои­то живе­ем не ни съз­да­ват жиз­не­ни­те усло­ви­я­та, кои­то би тряб­ва­ло да има­ме. Зато­ва все­ки от нас сам тряб­ва да пола­га уси­лия за добро­то си със­то­я­ние.
И накрая им пред­ла­гам една прекрас­на мисъл на моя любим автор Пау­лу Кое­лю, коя­то аз лич­но се ста­рая да изпол­з­вам в живо­та: “Има три неща, кои­то въз­рас­т­ни­те могат да научат от деца­та: да бъдат радос­т­ни без повод, вина­ги да са заети с нещо и да се стре­мят с всич­ки сили към това, кое­то желаят”.

Раз­го­во­ра про­ве­де Йор­дан­ка Андреева.