Лято в шепа

---

 

Лято в шепа

 

Лято мое, синьо до безбрежност,

чувам шепо­та ти във вълните.

Рако­ви­ни, пръс­на­ти небрежно,

при­каз­ки раз­каз­ват на звездите.

 

Лято мое, кръш­на нестинарка,

сит­но стъп­ваш в огне­на жарава.

В Стран­джа пла­ни­на сна­га протягаш,

пре­ко­ся­ваш съне­на дъбрава.

 

Лято мое, страс­т­но и горещо,

ти кра­деш на слън­це­то лъчите,

спли­таш ги в любо­вен възел вещо,

вграж­даш ги без­г­риж­но във очите.

 

Лято мое, весе­ли врабчета

те извез­ват със небес­ни нишки.

Скри­вам тай­на в мок­ра­та си шепа –

мида, въг­лен, влю­бе­ни въздишки.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---