Лято в шепа

Моята Малка Тайна


 

Лято в шепа

 

Лято мое, синьо до без­б­реж­ност,

чувам шепо­та ти във въл­ни­те.

Рако­ви­ни, пръс­на­ти неб­реж­но,

при­каз­ки раз­каз­ват на звез­ди­те.

 

Лято мое, кръш­на нес­ти­нар­ка,

сит­но стъп­ваш в огне­на жара­ва.

В Стран­джа пла­ни­на сна­га про­тя­гаш,

пре­ко­ся­ваш съне­на дъб­ра­ва.

 

Лято мое, страс­т­но и горе­що,

ти кра­деш на слън­це­то лъчи­те,

спли­таш ги в любо­вен възел вещо,

вграж­даш ги без­г­риж­но във очи­те.

 

Лято мое, весе­ли враб­че­та

те извез­ват със небес­ни ниш­ки.

Скри­вам тай­на в мок­ра­та си шепа –

мида, въг­лен, влю­бе­ни въз­диш­ки.

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.