Изповедно


 

Изпо­вед­но

Една голя­ма тай­на ми тежи
и няма на кого да я раз­крия.
Отвът­ре неп­рес­тан­но ме руши,
превръ­ща ме във ярос­т­на сти­хия.

И тръг­вам да мъс­тя на този свят –
за всич­ки радос­ти неиз­жи­ве­ни.
От мои­те сту­де­ни небе­са
без­п­лод­ни дъж­до­ве валят над мене.

Как­во, че го раз­ка­зах в този стих? –
Един ще раз­бе­ре, друг ще ме съди.
Дали ще чуеш думи­те ми ти?
Дали сред съд­ни­ци­те ми ще бъдеш? 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.