Денят на ней­но­то рож­де­ние. За пети поре­ден път на този ден тя бе отно­во сама. Тъж­на, самот­на, сред чуж­ди хора, в чуж­да стра­на. Сту­де­но и пус­то беше в душа­та й. Сър­це­то й тър­се­ше бли­зост­та на деца­та, на семейс­т­во­то. Тях­на­та обич, род­ния дом. Но те бяха тол­ко­ва дале­че. Теле­фо­нът. Звъ­ня­ха от Бъл­га­рия:     – Чес­тит праз­ник,…Continue reading Албу­мът