Пътните знаци към града Любов в аудио спектакъла „Тя“ от Маргарита Друмева

„Греш­ни­те посо­ки поня­ко­га са по-важ­ни от вер­ни­те“, каз­ва Поетът на жена­та, коя­то тър­си път­ни­те зна­ци към гра­да Любов. Не вина­ги Пътят е пра­во напред, огрян от слън­це. Нито е вяр­но, че по пре­ки­те пъти­ща се сти­га най-бър­зо до най-важ­ни­те исти­ни. Идват насре­ща ѝ бури, засти­гат я дъж­до­ве, дъл­ги като в „Сто годи­ни само­та“, кои­то като майс­тор-скул­п­тор извай­ват силу­е­та ѝ. Поня­ко­га изглеж­да, че е наме­ри­ла рая си, но истин­с­ка­та кар­ти­на на живо­та и харак­те­ра ѝ нико­га не е била в све­та на при­вид­нос­ти­те, в оно­ва, кое­то се виж­да отвън.

„Тя“ тър­си оно­ва Глав­но изре­че­ние, пло­дот­вор­но­то зрън­це на всич­ко, кое­то при­веж­да све­та в със­то­я­ние на хар­мо­ния. Тър­си го през изкус­т­во­то вът­ре дъл­бо­ко в себе си, есте­ти­зи­рай­ки вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та си с дру­ги­те и све­та. Поня­ко­га „огне­ни­те дра­ко­ни“ на изпи­та­ни­я­та и при­съ­що­то на све­та наси­лие се опит­ват да открад­нат любов­та ѝ и стре­ме­жа ѝ към хар­мо­ния, но вмес­то да я събо­рят, я пра­вят „мека като балсам“.

Отвъд света на привидностите

Автор­с­ки­ят аудио спек­та­къл „Тя“ от Мар­га­ри­та Дру­ме­ва е реа­ли­зи­ран по едно­и­мен­на­та пие­са-пис­мо, напи­са­на пър­во­на­чал­но с иде­я­та за монос­пек­та­къл, но впос­лед­с­твие са вклю­че­ни още чети­ри­ма пер­со­на­жи. Пие­са­та съдър­жа раз­каз за живо­та на една жена, чие­то призва­ние е изкус­т­во­то – чрез него тя зада­ва важ­ни­те въп­ро­си, чии­то отго­во­ри все­ки тър­си в живо­та си по раз­ли­чен начин. Зато­ва и пие­са­та е опре­де­ле­на като пис­мо, носей­ки усе­ща­не­то, че авто­рът гово­ри лице в лице точ­но на един човек в сък­ро­вен раз­го­вор. Дра­ма­тур­ги­я­та в по-голя­ма­та си част е напи­са­на като поре­ди­ца от прит­чи, реду­ва­щи се с раз­лич­ни реал­ни житейс­ки ситу­а­ции. По Пътя си тя сре­ща Дру­гия, Поета, Пре­ми­на­ва­щия, Кло­ша­ря, кой­то разиг­ра­ва при­каз­ка – като теа­тър в теа­тъ­ра. Меж­ду диа­ло­зи­те Тя изказ­ва на глас сво­и­те раз­съж­де­ния за оно­ва, кое­то я спа­ся­ва от живо­та в нис­ко­то и стре­ме­жа ѝ към висо­ти. Така накрая ста­на небе…

В спек­та­къ­ла са вклю­че­ни и 10 пес­ни, някои от кои­то са изця­ло автор­с­ки в сти­ла на „изпя­та­та поезия“, дру­ги са по сти­хо­ве на Нико­лай Мил­чев, Миря­на Мин­ко­ва, Вла­ди­мир Лев­ков, Анто­ния Пър­ва­но­ва. При­със­т­ват и теат­рал­ни пес­ни – „Моно­лог на Кате­ри­на“ и „Песен на слу­ги­те“ от „Укро­тя­ва­не на опър­ни­ча­ва­та“ (У. Шек­с­пир), как­то и „Шест стру­ни“ по сти­хот­во­ре­ни­е­то на Ф. Г. Лор­ка – Мар­га­ри­та Дру­ме­ва е тяс­но свър­за­на с теа­тъ­ра не само като дра­ма­тург и автор на 20 пие­си за деца и въз­рас­т­ни, но и като теат­ра­лен ком­по­зи­тор – има реа­ли­зи­ра­ни око­ло 30 теат­рал­ни зву­ко­ви кар­ти­ни с ори­ги­нал­на музи­ка към спек­так­ли от стра­на­та и Румъ­ния. Шест от пес­ни­те са аран­жи­ра­ни от Кон­с­тан­тин Томов, кой­то учас­т­ва като актьор със своя изклю­чи­тел­но харак­те­рен глас. Дру­ги­те актьо­ри са Иве­та Геор­ги­е­ва, Пла­мен Димит­ров, Вик­тор Мака­ров и Марио Чилов.

В спек­та­къ­ла е вклю­че­на и автор­с­ка поезия, коя­то тук зву­чи като теат­ра­лен моно­лог, орга­нич­но впле­те­на в дра­ма­тур­ги­я­та. Всъщ­ност жан­рът „изпя­та поезия“ във всич­ки епо­хи е бил мно­го тяс­но свър­зан с теа­тъ­ра. Всич­ки­те пие­си на Мар­га­ри­та Дру­ме­ва съдър­жат мно­го автор­с­ка поезия и това е част от ней­ния ори­ги­на­лен худо­жес­т­вен стил.

Аудио спек­та­къ­лът  „Тя“ има про­дъл­жи­тел­ност 1,5 часа и се опит­ва да „хва­не“ всич­ки сети­ва на чове­ка, освен оно­ва, кое­то може да се види с физи­чес­ки­те очи. Така слу­ша­те­лят може да ста­не съав­тор спек­та­къ­ла, моби­ли­зи­рай­ки вът­реш­ни­те си очи, за да види с въоб­ра­же­ни­е­то си раз­лич­ни­те герои в спек­та­къ­ла, да го разиг­рае по свой соб­с­твен ори­ги­на­лен начин в пред­ста­ви­те си или да визу­а­ли­зи­ра позна­ти лица в общес­т­ве­но­то пространство.

Сама­та пие­са „Тя“ бе изда­де­на като елек­т­рон­на кни­га с вклю­че­ни в нея мно­го цвет­ни илюстрации.

„Отна­ча­ло исках да напи­ша и да изиг­рая монос­пек­та­къ­ла „Тя“ като вклю­ча в него пес­ни­те, ста­на­ли попу­ляр­ни с годи­ни­те по вре­ме на фес­ти­ва­ли­те на бар­до­ве­те в стра­на­та. Нося в себе си богат­с­тво­то от общу­ва­не­то с някои от тях – най-напред Вла­ди­мир Лев­ков, Бой­ко Бог­да­нов, Мария Бъч­ва­ро­ва и теат­рал­на гру­па „Въл­на“, хора, кои­то бук­вал­но обър­на­ха живо­та ми, от кои­то можех да гре­ба с пъл­ни шепи усе­ща­не­то за изкус­т­во, сво­бо­да, живот. И вмес­то да след­вам тър­гов­с­ки­те и мар­ке­тин­го­ви­те пъте­ки на ико­но­ми­чес­ко­то си обра­зо­ва­ние, дишах тоно­ве теат­рал­на прах с огром­но удо­вол­с­т­вие. После дой­до­ха в мал­кия ми свят Гри­ша Три­фо­нов, Пла­мен Став­рев, Хрис­то Карас­то­я­нов, Сла­ви Ген­чев – все хора, за кои­то поете­са­та Гали­на Енче­ва каз­ва­ше, че сли­зат от Еве­рест. След вся­ка сре­ща с тях исках да напи­ша нови пес­ни като отго­вор на наше­то общу­ва­не, нови раз­ка­зи, пие­си, сти­хо­ве. Нико­га не ми сти­га­ше само да напи­ша само стих, включ­вах го в диа­лог, после идва­ха зву­ци­те на кита­ра­та и музи­ка­та изпъл­ва­ше прост­ран­с­т­во­то… По вре­ме на наши­те фес­ти­вал­ни сре­щи на бъл­гар­с­ки­те бар­до­ве за мал­ко дни мина­ва­ше мно­го вре­ме. Има­ше дено­но­щия без сън пора­ди удо­вол­с­т­ви­е­то, че съм общу­ва­ла дъл­бо­ко и качес­т­ве­но с тези хора. При­ба­вям и диа­ло­га ми с оне­зи тита­ни на сло­во­то, кои­то вече не са меж­ду нас, но живе­ят в кни­ги­те, кои­то жад­но поглъ­щах. И вът­ре в себе си раз­го­ва­рях с тях – отго­ва­рях им в сти­хо­ве, пие­си, музика…

Така че спек­та­къ­лът „Тя“ е сво­е­об­ра­зен отго­вор и про­дъл­же­ние на диа­ло­зи­те в дру­ги прост­ран­с­т­ва, непод­в­лас­т­ни на вре­ме­то и материята…“ 

М. Дру­ме­ва

Аудио спек­та­къ­лът „Тя“ е реа­ли­зи­ран със съдейс­т­ви­е­то на Наци­о­на­лен Фонд Кул­ту­ра, по програ­ма „Съз­да­ва­не“. Може да се слу­ша в YouTube тук:

ТЯ, Автор­с­ки ауди­ос­пек­та­къл на Мар­га­ри­та Дру­ме­ва –  https://www.youtube.com/watch?v=HtRDGPod5as&t=34s

Изда­де­на е и елек­т­рон­на кни­га с пие­са­та „Тя“, коя­то бе осно­ва­та на едно­и­мен­ния аудио спек­та­къл. За кни­га­та може да про­че­те­те тук:

„Тя“ – пие­са-пис­мо. Елек­т­рон­на книга.

Мар­га­ри­та Друмева

adminkdk

Face control!

kdk-atina.eu/