Загадка в синьо

Загад­ка в синьо   Всич­ко кое­то виж­да­ме или се виж­да, е само сън в съня.*   Ако няко­га сте се запит­ва­ли, как ли изглеж­да един щас­т­лив човек, то поглед­не­те мен и ще полу­чи­те вед­на­га отго­вор на въп­ро­са си. Да, аз съм щас­т­лив човек, неве­ро­ят­но и непов­то­ри­мо щас­т­лив! Млад съм и кра­сив. И мно­го, мно­го богат. […]

Последната дума има съдбата

  Послед­на­та дума има съд­ба­та   В дет­с­ки­те си годи­ни живе­ех в малък южен градец,където има­ше мно­го армен­с­ки емиг­ран­ти. Кога са дошли,как са дошли в България,ние тога­ва не зна­ех­ме и не се замисляхме,но армен­ци­те съв­сем не се чув­с­т­ва­ха емиг­ран­ти. Те не само бяха успе­ли да се устроят,но в глад­ни­те след­во­ен­ни годи­ни живе­е­ха доста добре.Сега ‚като […]

Помощ

  Помощ   — Док­тор Кара­пет­ров е на тело­фо­на. Обаж­дам се от бол­ни­ца­та на град… Гос­по­жо, май­ка Ви е мно­го зле и се нуж­дае от помощ… — Пари ли иска­те? – пре­къс­нах го аз и бях сигур­на, че това е някак­ва теле­фон­на изма­ма. — Как­во гово­ри­те?… Не бих си позво­лил тако­ва нещо… Ето, чуй­те я […]

Бягство от смъртта на мама

        Бяг­с­тво от смърт­та на мама   Кога­то съм тъж­на, неу­ве­ре­на и се чув­с­т­вам някак изгу­бе­на се връ­щам назад във вре­ме­то. Пре­лис­т­вам днев­ни­ка си и попа­дам на този текст, кой­то съм напи­са­ла пре­ди две годи­ни: “Ако Тя беше жива, как­во ли би ми каза­ла сега?” Мама…Толкова отдав­на си тръг­на — цели шес­т­на­де­сет […]

Царска годеница

  Цар­с­ка годе­ни­ца   Израс­т­нах в истин­с­ко пат­ри­ар­хал­но семейство.В един голям двор с някол­ко къщи живе­ех­ме всич­ки аз,мама,тате,баба,дядо,леля,свако,братовчед ми и в една полу­по­тъ­на­ла в земя­та къщич­ка в края на огром­ния двор-леля Ленка.Тя беше сес­т­ра на дядо ми.Той има­ше още три сестри,но те бяха омъ­же­ни и живе­е­ха другаде.Само тази него­ва сес­т­ра беше оста­на­ла нео­мъ­же­на и живе­е­ше […]