Събуж­да­не   Све­тът се буди, а изгре­вът все още е загад­ка. Съне­ни­те пти­ци изли­тат от гнез­да­та си, кри­ле раз­мах­ват. И ти се будиш заед­но със тях, но не до мен. Но не до мен! До теб е дру­га­та – след пищ­ния ви сват­бен ден. Кажи ми, в сват­бе­на­та нощ ти не съну­ва ли отно­во мен? И не потър­си ли ръка­та ми, та тя в длан­та ти пари още? Недей! Не…Continue reading Събуж­да­не

    Банал­на исто­рия   На ъгъ­ла в ста­ра­та кръч­ма се сре­ща­ме уж слу­чай­но. Ти пър­ви си там, поръч­ваш, и тър­пе­ли­во чакаш трамвая.

  Тъй ни мина­ват дни­те   Във сян­ка­та се кри­ем на ска­ли­те… Тъй тъм­ни­на­та в нас не си отива – зали­ва ни със гри­жи неп­ри­вет­ни. А ний сто­им сму­те­но пред вра­ти­те, без да вле­зем в седем­в­ра­та­та Тива, пъл­на със зла­то и тай­ни нес­мет­ни.   Нима не е по-лес­но да изле­зем от сян­ка­та – да минем под лъчи­те, във обсе­га добър на свет­ли­на­та?…Continue reading Тъй ни мина­ват дните

  Анге­ли­те падат кога­то се влю­бят   Мра­зя деня в кой­то те срещ­нах. Защо­то в този ден погре­бах мина­ло­то. Кога­то раз­брах кол­ко пус­то беше там.   Мра­зя деня в кой­то те поглед­нах в очи­те. В този ден помрък­на слън­це­то и оси­ро­тя­ха звез­ди­те. А аз потъ­нах в без­д­на­та на душа­та ти.   Мра­зя деня в кой­то чух сме­ха ти. Защо­то от този ден сла­ве­и­те пеят само нощем.…Continue reading Анге­ли­те падат кога­то се влюбят

  Любов­ни­ца, а не жена…   Навън е мрач­но. И вали. Увис­ват обла­ци­те като теж­ки мис­ли. А аз съм тъж­на. И боли! От само­та над мен над­вис­на­ла. Навън е мрач­но, а денят, раз­къс­ван меж­ду земя­та и небе­то гони бав­но полуз­д­ра­ча и въз­вес­тя­ва бити­е­то. Кафе с цига­ра. И съл­за. Като самот­на кап­ка дъжд… И мисъл­та изга­ря­ла ме невед­нъж: любов­ни­ца съм ти, а не жена… Навън…Continue reading Любов­ни­ца, а не жена…