При­ема­не   При­емам сви­та­та ти длан И све­т­ло­­то- под миг­ли­те. А меж­ду нас- и въз­ду­ха плам­ти. Души­те ни са кра­те­ри изриг­на­ли.   Квад­рат­но­то на риза­та е елип­са, а шап­ка­­та- без мина­ло и над­пи­си. Неде­л­ни­­ци- винов­ноп­ре­лес­т­ни уха­ят на годи­ни­те без раз­пис­ка.   При­емам те, но все­ки миг е мисъл за оня тих и паме­тен при­бой, недел­ни­те сле­ди ори­сал да бъдат кла­ден­ци,…Continue reading При­ема­не

  Кой си ти?   Тол­ко­ва съм те тър­си­ла, че забра­вих как се оби­ча. Бога­ти сме на среб­ро във коси­те и навяр­но с кон­ту­ри на мина­ло. Зла дума не ще ни отми­не. Сти­га ни да се уда­вим в очи­те си. Сти­га ни… Нико­га вре­ме­то не дости­га за нес­бъд­на­ти праз­ни­ци. Обле­чи си бяла­та риза! Аз съм река­та без брод. По дъга­та над мен пре­ми­ни!…Continue reading Кой си ти?

  Моно­лог на душа­та   Добро утро! Да, отно­во съм аз – твой­та люби­ма, закъ­та­на тай­на, коя­то те гле­да в унес, в захлас и те даря­ва с обич­та си омай­на.   Дър­жиш ме дъл­бо­ко в сър­це­то – на завет заклю­че­на, във само­та, а ми се иска да виж­дам небе­то, да се пота­пям в лъчи свет­ли­на.   Не бой се, не съм играч­ка чуп­ли­ва, лес­но…Continue reading Моно­лог на душата

  Тай­на­та на бол­ка­та   Кога­то бол­ка­та на отго­во­ра докос­не нер­ва на въп­ро­са, готов ли си със свой­то изви­не­ние? Или нещо в тебе се досе­ща – не лекар­с­т­во от апте­ка­та ти е нуж­но, а прозре­ние…   Кога­то загу­биш страх от гвоз­де­и­те и осъз­на­еш тай­на­та само­раз­пя­тие, пак ли ще си тър­сиш изви­не­ние за оце­ля­ва­не до циган­с­ко­то лято или до про­лет­на­та коп­ри­ва,…Continue reading Тай­на­та на болката

  Мъж­ка съл­за   Кога­то се горят стър­ни­ща­та и осед­ла­ва на коне­те стре­ме­то. Кога­то сти­хо­ве­те са изди­ша­ни, изстра­­да­­ни- поеми­те.   Кога­то от очи­те е изпи­та вла­га­та. Достиг­на­та е изне­мо­га­та. Кога­то исти­на­та в нас,изстрадана, тъга­та да си тръг­не е измо­ли­ла.   Кога­то топ­ло­то в души­те е изсти­на­ло. Затво­ри­ли пъте­ки­те за връ­ща­не, тога­ва тиши­на­та ни отми­на­ла, ще запул­си­ра във съл­за­та мъж­ка.   ⇐ назад…Continue reading Мъж­ка сълза