Сън   Ти чес­то идваш във съня ми неча­кан гост, но тъй желан, сто­иш тихо до гла­ва­та ми и галиш с поглед замеч­тан. Но сут­рин, щом се аз събу­дя, живо­тът дру­го ми под­на­ся – напраз­но вре­ме­то си губя – меч­ти­те мои той изга­ся. Защо­то дру­га ти оби­чаш, греш­ка­та ми най-голя­ма е, че аз мно­го те оби­чам, а не съм от теб…Continue reading Сън

  Изпо­вед­та на един пъте­шес­т­ве­ник   Не каз­вай „Не!“ на шан­са си, чове­че! Аз моя шанс отдав­на про­иг­рах. Избу­та ме въл­на­та нада­ле­че от моя свят. И аз извър­ших грях. Напус­нах ги – за приклю­че­ни­е­то жаден, а тя гово­ре­ше за наше­то дете… Тя вто­ри шанс ми даде, но без­слав­но не исках да се вър­на. И море от гор­дост, пред­раз­съ­дъ­ци, упор­с­т­во оста­ви…Continue reading Изпо­вед­та на един пътешественик

  Отго­вор   Оби­чам те дори защо­то само си роден, Блену­вам те и все бла­го­да­ря И как­то в кален­да­ри­те се сме­нят нощ и ден, Чуда­та твои миг по миг броя. А моя­та любов, не зная, сти­га ли до теб, Молит­ви­те ми – пръс­на­ти на длан – Тае­ни, неро­де­ни, ще пре­гър­неш ли без ред, Един­с­т­вен мой, кра­сив, неиз­меч­тан?… Жела­ния и жаж­ди ми редиш напред-назад, Извик­ва ме…Continue reading Отго­вор

  Тай­ни­те семе­на   Кога­то щър­ке­ли­те се съби­рат и лято­то в ръж­ди­во пак пре­га­ря – сър­це­то ми се сви­ва! И раз­би­рам, че вре­ме е за път… Далеч­на гара ме чака някъ­де. Да ме погъл­не! И сили­те ми с ярост да изцеж­да… Но думи­те след мен, дано покъл­нат – зрън­ца­та ми в браз­да­та на надеж­да­та!   ⇐ назад към тай­ни­те на поети­те ⇐ назад…Continue reading Тай­ни­те семена

  Щях да осъм­на до сър­це­то му   Обвея ме синя тъга той – звя­рът , в мене сам­ка тър­се­ше . Със похот раз­то­пи сне­га , с мали­но­ви  звез­ди поръ­си ме. Пога­ли тихия овал на тяло­то ми ‚без да моли , услов­нос­ти­те куп презрял със поглед ме съб­ле­че гола. Мъжът бе и кра­сив , и млад , май жен­с­ка дире­ше уте­ха … Вър­вях през него­вия свят сия­е­ща ‚поч­ти без дре­ха . Щом мъж…Continue reading Щях да осъм­на до сър­це­то му