Категория: Поезия

Орехът който ми проговори

  Оре­хът кой­то ми про­го­во­ри   При­тих­нал е Оре­хът в дво­ра под звез­ди­те на небе­то. Полъх лек, потреп­на той и с лис­та ми про­го­во­ри: — Нима си вече тука? Наис­ти­на ли в този град е ску­ка? Тук пти­ци­те летят висо­ко в небе­то, и се стрел­кат над тре­ви­те по поле­то. А щас­т­ли­ви­те им пес­ни, огла­ся­щи просто­ра……

By Нов Живец 08.09.2017 0

Бездумие

  Без­ду­мие   Умо­ра­та се про­ви­ра през чуж­ди рими – беле­жи безу­ми­е­то на изтек­лия в канав­ка­та ден. Слу­ча­ен дъжд рису­ва въп­рос на стък­ло­то. Отго­ва­ря му мъл­ча­ни­е­то на нощ­та. Зад обла­ци­те – въл­ча луна. (Све­тът вие като куче.) Зад наст­ръх­на­ли­те съни­ща се крие без­на­деж­д­ност.   Тази нощ Муза­та е избя­га­ла – с Думи­те.   ⇐ назад…