Оре­хът кой­то ми про­го­во­ри   При­тих­нал е Оре­хът в дво­ра под звез­ди­те на небе­то. Полъх лек, потреп­на той и с лис­та ми про­го­во­ри: — Нима си вече тука? Наис­ти­на ли в този град е ску­ка? Тук пти­ци­те летят висо­ко в небе­то, и се стрел­кат над тре­ви­те по поле­то. А щас­т­ли­ви­те им пес­ни, огла­ся­щи просто­ра… даря­ват радост от сър­це на всич­ки хора. Умо­ри ли…Continue reading Оре­хът кой­то ми проговори

  Без­ду­мие   Умо­ра­та се про­ви­ра през чуж­ди рими – беле­жи безу­ми­е­то на изтек­лия в канав­ка­та ден. Слу­ча­ен дъжд рису­ва въп­рос на стък­ло­то. Отго­ва­ря му мъл­ча­ни­е­то на нощ­та. Зад обла­ци­те – въл­ча луна. (Све­тът вие като куче.) Зад наст­ръх­на­ли­те съни­ща се крие без­на­деж­д­ност.   Тази нощ Муза­та е избя­га­ла – с Думи­те.   ⇐ назад към тай­ни­те на поети­те ⇐ назад към конкурса 

  Лято в шепа   Лято мое, синьо до без­б­реж­ност, чувам шепо­та ти във въл­ни­те. Рако­ви­ни, пръс­на­ти неб­реж­но, при­каз­ки раз­каз­ват на звез­ди­те.   Лято мое, кръш­на нес­ти­нар­ка, сит­но стъп­ваш в огне­на жара­ва. В Стран­джа пла­ни­на сна­га про­тя­гаш, пре­ко­ся­ваш съне­на дъб­ра­ва.   Лято мое, страс­т­но и горе­що, ти кра­деш на слън­це­то лъчи­те, спли­таш ги в любо­вен възел вещо, вграж­даш ги без­г­риж­но…Continue reading Лято в шепа

  Мал­ка тай­на   Има­ме си с тебе мал­ка тай­на, от хор­с­ки очи защи­те­на, сила дава ми на мен нез­най­на за таз любов нес­по­де­ле­на. Тър­сят се сър­ца­та ни горе­щи, два­ма не се опоз­на­ва­ме, със дру­ги си в слу­чай­ни сре­щи, с теб все се раз­ми­на­ва­ме. Свой­та рабо­та съд­ба­та знае, ще ни срещ­не във уре­чен час, щас­ти­е­то ние ще узна­ем, щом оби­ча­ме се…Continue reading Мал­ка тайна

  Моя­та голя­ма тай­на   Моя­та свид­на голя­ма тай­на е любов­та нес­по­де­ле­на, рев­ни­во пазе­на, от теб нез­най­но изга­ря­ща ме, вдъх­но­ве­на. Меж­ду нас иск­ри­ца мал­ка блес­на, огъ­ня огро­мен не запа­ли, тога­ва бях така чудес­на, поези­я­та ми ти похва­ли. Вих­руш­ка покрай нас пре­ми­на раз­дя­ла дъл­га ни се слу­чи, но вече буря­та отми­на, добро­то тряб­ва да спо­лу­чи С надеж­да свет­ла…Continue reading Моя­та голя­ма тайна