Бяг­с­тво от смърт­та на мама   Кога­то съм тъж­на, неу­ве­ре­на и се чув­с­т­вам някак изгу­бе­на се връ­щам назад във вре­ме­то. Пре­лис­т­вам днев­ни­ка си и попа­дам на този текст, кой­то съм напи­са­ла пре­ди две годи­ни: “Ако Тя беше жива, как­во ли би ми каза­ла сега?” Мама…Толкова отдав­на си тръг­на – цели шес­т­на­де­сет годи­ни. Вър­вя без нея……Continue reading Бяг­с­тво от смърт­та на мама

  Цар­с­ка годе­ни­ца   Израс­т­нах в истин­с­ко пат­ри­ар­хал­но семейство.В един голям двор с някол­ко къщи живе­ех­ме всич­ки аз,мама,тате,баба,дядо,леля,свако,братовчед ми и в една полу­по­тъ­на­ла в земя­та къщич­ка в края на огром­ния двор-леля Ленка.Тя беше сес­т­ра на дядо ми.Той има­ше още три сестри,но те бяха омъ­же­ни и живе­е­ха другаде.Само тази него­ва сес­т­ра беше оста­на­ла нео­мъ­же­на и живе­е­ше в бащи­на­та си къща.Беше заслу­жи­ла хля­ба си в семейс­т­во­то…Continue reading Цар­с­ка годеница

  Лято в шепа   Лято мое, синьо до без­б­реж­ност, чувам шепо­та ти във въл­ни­те. Рако­ви­ни, пръс­на­ти неб­реж­но, при­каз­ки раз­каз­ват на звез­ди­те.   Лято мое, кръш­на нес­ти­нар­ка, сит­но стъп­ваш в огне­на жара­ва. В Стран­джа пла­ни­на сна­га про­тя­гаш, пре­ко­ся­ваш съне­на дъб­ра­ва.   Лято мое, страс­т­но и горе­що, ти кра­деш на слън­це­то лъчи­те, спли­таш ги в любо­вен възел вещо, вграж­даш ги без­г­риж­но…Continue reading Лято в шепа

  Капи­тан Чер­на­та бра­да   Оста­ря­вах бав­но, а вну­ци­те рас­тя­ха ли, рас­тя­ха. Еди­ни­ят ста­на вече на десет, а дру­ги­ят поч­ти на три. Та, това лято ги заве­дох на море. Не бях стъп­ва­ла там три­де­сет годи­ни, че все не оста­ва­ше вре­ме или просто си нами­рах при­чи­на, и аз вече не зна­ех… Е, голе­ми­ят не изли­за­ше от вода­та, мал­ки­ят не…Continue reading Капи­тан Чер­на­та брада

  Мал­ка тай­на   Има­ме си с тебе мал­ка тай­на, от хор­с­ки очи защи­те­на, сила дава ми на мен нез­най­на за таз любов нес­по­де­ле­на. Тър­сят се сър­ца­та ни горе­щи, два­ма не се опоз­на­ва­ме, със дру­ги си в слу­чай­ни сре­щи, с теб все се раз­ми­на­ва­ме. Свой­та рабо­та съд­ба­та знае, ще ни срещ­не във уре­чен час, щас­ти­е­то ние ще узна­ем, щом оби­ча­ме се…Continue reading Мал­ка тайна