Загадка в синьо

Загад­ка в синьо   Всич­ко кое­то виж­да­ме или се виж­да, е само сън в съня.*   Ако няко­га сте се запит­ва­ли, как ли изглеж­да един щас­т­лив човек, то поглед­не­те мен и ще полу­чи­те вед­на­га отго­вор на въп­ро­са си. Да, аз съм щас­т­лив човек, неве­ро­ят­но и непов­то­ри­мо щас­т­лив! Млад съм и кра­сив. И мно­го, мно­го богат. […]

Орехът който ми проговори

  Оре­хът кой­то ми про­го­во­ри   При­тих­нал е Оре­хът в дво­ра под звез­ди­те на небе­то. Полъх лек, потреп­на той и с лис­та ми про­го­во­ри: — Нима си вече тука? Наис­ти­на ли в този град е ску­ка? Тук пти­ци­те летят висо­ко в небе­то, и се стрел­кат над тре­ви­те по поле­то. А щас­т­ли­ви­те им пес­ни, огла­ся­щи просто­ра… […]

Последната дума има съдбата

  Послед­на­та дума има съд­ба­та   В дет­с­ки­те си годи­ни живе­ех в малък южен градец,където има­ше мно­го армен­с­ки емиг­ран­ти. Кога са дошли,как са дошли в България,ние тога­ва не зна­ех­ме и не се замисляхме,но армен­ци­те съв­сем не се чув­с­т­ва­ха емиг­ран­ти. Те не само бяха успе­ли да се устроят,но в глад­ни­те след­во­ен­ни годи­ни живе­е­ха доста добре.Сега ‚като […]

Помощ

  Помощ   — Док­тор Кара­пет­ров е на тело­фо­на. Обаж­дам се от бол­ни­ца­та на град… Гос­по­жо, май­ка Ви е мно­го зле и се нуж­дае от помощ… — Пари ли иска­те? – пре­къс­нах го аз и бях сигур­на, че това е някак­ва теле­фон­на изма­ма. — Как­во гово­ри­те?… Не бих си позво­лил тако­ва нещо… Ето, чуй­те я […]

Бездумие

  Без­ду­мие   Умо­ра­та се про­ви­ра през чуж­ди рими – беле­жи безу­ми­е­то на изтек­лия в канав­ка­та ден. Слу­ча­ен дъжд рису­ва въп­рос на стък­ло­то. Отго­ва­ря му мъл­ча­ни­е­то на нощ­та. Зад обла­ци­те – въл­ча луна. (Све­тът вие като куче.) Зад наст­ръх­на­ли­те съни­ща се крие без­на­деж­д­ност.   Тази нощ Муза­та е избя­га­ла – с Думи­те.   ⇐ назад […]