Мариана Кузманова и нейните звездни поетични послания

Мариана Кузманова и нейните звездни поетични послания

На 6‑ти октом­в­ри Клу­бът на дей­ци­те на кул­ту­ра­та “Нов Живец” — Ати­на, пред­ста­ви нова­та сти­хос­бир­ка на Мари­а­на Куз­ма­но­ва, озаг­ла­ве­на “Меж­ду вре­ме­то и поле­та” — 65 откро­ве­ния за любов­та и само­та­та, за кръ­гов­ра­та на живо­та и смърт­та, за про­лет­та и пъту­ва­не­то и към зима­та. Откро­ве­ния, кои­то като къс­че­та само­род­но зла­то, Мари­а­на изтръг­ва­ше от дъл­бо­чи­на­та на душа­та…Continue reading Мари­а­на Куз­ма­но­ва и ней­ни­те звез­д­ни поетич­ни посла­ния

Да стъпваме красиво

Да стъпваме красиво

Иде­я­та за този ни раз­го­вор със Среб­ра се заро­ди в нача­ло­то на август. Бях­ме сед­на­ли, род­ни­ни и позна­ти, на кафе и раз­го­вор на бис­т­ро­то на пло­щад Олим­пийс­ки в Чепе­ла­ре. Въз­ду­хът и небе­то бяха тол­ко­ва сияй­ни, как­то могат да бъдат само в Родо­пи­те. Седях в прохлад­на­та сян­ка на вър­ба­та, гле­дах мал­ки­те обла­че­та кои­то над­зър­та­ха над отсрещ­ния…Continue reading Да стъп­ва­ме кра­си­во

Култура ли е религията

Култура ли е религията

Чес­то сме си зада­ва­ли въп­ро­са “Тряб­ва ли, наред с нови­ни­те за кон­цер­ти, нови кни­ги, кон­кур­си, излож­би, да отра­зя­ва­ме на наша­та сте­на и рели­ги­оз­ни съби­тия? Дали праз­ни­ци­те и чес­т­ва­ни­я­та на дог­ма­тич­на­та и пре­дел­на вяра могат да се наре­дят до праз­ни­ци­те на духа с него­вия несек­ващ стре­меж да тър­си реда и хар­мо­ни­я­та по хиля­ди раз­лич­ни начи­ни?” Своя…Continue reading Кул­ту­ра ли е рели­ги­я­та

Виктория Стоянова и „С цвят на музика”

           Позна­ва­ме я не само от ней­ния въл­ше­бен свят от цвят и хар­мо­ния, но и от без­б­рой­ни­те бла­гот­во­ри­тел­ни дела в кои­то се е включ­ва­ла и про­дъл­жа­ва да се включ­ва! Вик­то­рия е не само тво­рец, тя е и посла­ник на добро­то, надеж­да­та и любов­та! Рису­ва и даря­ва… Дари­ла е без­б­рой кар­ти­ни на…Continue reading Вик­то­рия Сто­я­но­ва и „С цвят на музи­ка”

Албумът

       Денят на ней­но­то рож­де­ние. За пети поре­ден път на този ден тя бе отно­во сама. Тъж­на, самот­на, сред чуж­ди хора, в чуж­да стра­на. Сту­де­но и пус­то беше в душа­та й. Сър­це­то й тър­се­ше бли­зост­та на деца­та, на семейс­т­во­то. Тях­на­та обич, род­ния дом. Но те бяха тол­ко­ва дале­че. Теле­фо­нът. Звъ­ня­ха от Бъл­га­рия:  …Continue reading Албу­мът