Няма нещо, кое­то да не при­те­жа­ва кра­со­та, за да не бъде рису­ва­но. Вся­ко нещо може да се нари­су­ва по мно­го и раз­лич­ни начи­ни, в зави­си­мост от сти­ла и пред­по­чи­та­ни­я­та на худож­ни­ка.

Пла­ме­на Пене­ва, 17 годиш­но бъл­гар­с­ко моми­че от Русе, кое­то живее  в Ати­на, но ком­па­сът на сър­це­то и сочи неот­клон­но към роди­на­та! Тво­ри с молив, обек­тив и сло­во. Чете бъл­гар­с­ки­те кла­си­ци, реци­ти­ра люби­мия Вазов. Обли­ча народ­на­та носия и се превръ­ща в  посла­ник на бъл­гар­с­ка­та иден­тич­ност по све­та. Пла­ме­на — бъл­гар­с­ко­то моми­че, кое­то заръ­ча на Бъл­га­рия да се гри­жи за бъде­ще­то на…Continue reading Да нари­су­ваш ритъ­ма

За мен теа­тъ­ра е удо­вол­с­т­вие и насла­да —  и като твор­чес­ки про­цес, и като резул­тат. Усе­ща­не­то да „водиш” дет­с­ки­те очи по чуд­но­ва­ти и при­каз­ни пъти­ща е най-бла­­го­­да­т­на­­та награ­да! Кога­то играя, аз при­емам кук­ла­та като пар­т­ньор — вни­ма­вам за него, оби­чам го, дори поня­ко­га се  изне­над­вам. Раз­ре­ша­ва ми да поглед­на през него, учи ме…