3 март — поклон, памет, послания

3 март — поклон, памет, послания


На 3-ти март 2019г, бъл­га­ри­те, кои­то живе­ят и рабо­тят в Ати­на, от ран­ни зори се сте­ко­ха на един­с­т­ве­но­то мяс­то в мно­го­ми­ли­он­ния град, къде­то се чув­с­т­ват като в роден дом и роди­на.

Раз­би­ра се, че това е Бъл­гар­с­ки Пра­вос­ла­вен Храм „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“.

От ран­ни зори гла­сът на пирин­че­на­та кам­ба­на на Хра­ма при­зо­ва миря­ни­те с по-раз­ли­чен звън – тър­жес­т­вен, с дос­тойн­с­т­во, с бол­ка и памет. Тази неде­ля, след отслуж­ва­не­то на Све­та литур­гия, отец Сте­фан отслу­жи и пани­хи­да за упо­кой на души­те на заги­на­ли­те за сво­бо­да­та на Бъл­га­рия герои, как­то и в памет на наши­те близ­ки.

Сред мно­жес­т­во­то съна­род­ни­ци в бъл­гар­с­кия храм бяха г-н Спа­сов — пъл­но­мо­щен минис­тър (поли­ти­чес­ки въп­ро­си, кул­тур­ни въп­ро­си и обра­зо­ва­ние), г-н Пре­дов — съвет­ник (поли­ти­чес­ки въпроси)и г-н Сера­фи­мов — пър­ви сек­ре­тар (кон­сул­с­ки въп­ро­си)от посол­с­т­во­то ни в Ати­на, как­то и гръц­ки граж­да­ни, дошли спе­ци­ал­но да ува­жат нашия наци­о­на­лен праз­ник. Г-н Пан­те­лей Спа­сов позд­ра­ви при­със­т­ва­щи­те с крат­ко сло­во. За поре­ден път, той ни запоз­на с някои мал­ко извес­т­ни исто­ри­чес­ки фак­ти, кои­то предиз­ви­ка­ха наши­те апло­дис­мен­ти.

След мину­ти­те на поклон, кои­то все­ки от нас усе­ти и пре­жи­вя по осо­бен начин — с гор­дост и наци­о­нал­но само­чув­с­т­вие, послед­ва лите­ра­тур­но-музи­кал­на тър­жес­т­ве­на програ­ма реа­ли­зи­ра­на с учас­ти­е­то на въз­пи­та­ни­ци­те на бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща в Ати­на: „Васил Лев­с­ки“ с ръко­во­ди­тел г-жа Бла­го­род­на Филев­с­ка, „Св.Св. Кирил и Мето­дий“ с ръко­во­ди­тел г-жа Мими Ниче­ва и „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ с ръко­во­ди­тел г-жа Юлия Кос­то­ва. Реци­та­ци­и­те на уче­ни­ци­те бяха въл­ну­ва­щи. Незаб­ра­ви­мо ще оста­не пред­ста­вя­не­то на Пла­ме­на Пене­ва от у-ще„Паисий Хилен­дар­с­ки“ , как­то и на Борис Анчев от у-ще „Васил Лев­с­ки“, кой­то за поре­ден път ни про­съл­зи със сво­е­то безуп­реч­но­то изпъл­не­ние на „Опъл­чен­ци­те на Шип­ка“. Сила, въз­хи­та и прекло­не­ние… това са чув­с­т­ва­та, кои­то бушу­ва­ха в гър­ди­те ни по вре­ме на реци­та­ци­я­та! Това са чув­с­т­ва­та, кои­то ни връх­ли­та­ха на тала­зи и ни кара­ха да съп­ре­жи­ве­ем пак и пак, този паме­тен ден! Фол­к­лор­на­та гру­па на мал­ки­те уче­ни­ци от у-ще „Св.Св. Кирил и Мето­дий“, предиз­ви­ка­ха въз­хи­та и уми­ле­ние, как­то и изпъл­не­ни­е­то на най-мал­ки­те въз­пи­та­ни­ци на г-жа Доро­тея Мла­де­но­вич от у-ще „Васил Лев­с­ки“.

Изне­на­да беше и сти­хот­во­ре­ни­е­то напи­са­но спе­ци­ал­но за праз­ни­ка от д-р Пен­чо Пенов — член КДК „Нов Живец“-Атина:

Ехо­то на Шип­чен­с­кия бой

Над този връх и днес кръ­жат орли,

тре­ви­те имат стран­ни гла­со­ве.

От спо­ме­ни раз­чуп­ват се ска­ли,

кръс­тос­ват саби гнев­ни вет­ро­ве.

И този гро­хот раж­да епо­пея.

Спо­е­на с брат­с­ка­та сла­вян­с­ка кръв

и в сво­е­то могъ­щес­т­во от нея

раз­тър­с­ва гри­ва бъл­гар­с­ки­ят лъв.

А във Кли­су­ра, в гор­дия Батак,

там де свис­тя­ха страш­ни ята­га­ни,

във този вар­вар­с­ки и тъжен мрак

Бъл­га­рия се къпе­ше във рани…

Но как­то ста­ва в при­каз­ки­те стари

все някой ще е сме­ли­ят герой,

ний зна­ем – ще пре­бъ­де пак Бъл­га­рия

щом в нас отек­ва шип­чен­с­ки­ят бой!

Бъл­га­ри­йо, ний вина­ги оста­ва­ме

тъй вер­ни на без­смър­т­ни име­на -

дори и през съл­зи ще про­дъл­жа­ва­ме

да пеем: „Гор­да Ста­ра пла­ни­на…“!

Праз­нич­ни­ят ден про­дъл­жи с неве­ро­ят­но­то изпъл­не­ние на ПГ „Здра­вец“ с р-л Ана Чав­да­ро­ва. Дъл­бо­ки­ят като без­дъ­нен извор глас на Ана Чав­да­ро­ва ни пове­де на север… към пла­ни­ни и поля­ни, към ручеи и Роди­на.

И миг на тиши­на и поклон!

Без как­во­то и да е изпъл­не­ние, само бъл­гар­с­ка песен и зна­ме­на… Бъл­гар­с­ко­то и Самар­с­ко­то! Те гор­до се раз­вя­ва­ха в здра­ва­та дес­ни­ца на Иво Пет­ков от ФФ „Роди­на“ с р-л Валя Кама­зо­ва и сякаш шеп­не­ха: „Помне­те! Помне­те!“

В този момент на сми­ре­ние и наци­о­нал­но само­чув­с­т­вие, Пла­мен Симе­о­нов – пред­се­да­тел на КДК „Нов Живец“, обя­ви ини­ци­а­ти­ва­та на КДК „Нов Живец“ за под­по­ма­га­не на БПХ „Св. Преп. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“, като пре­да­де на отец Сте­фан сума­та, коя­то беше съб­ра­на от твор­ци­те на клу­ба и колек­ти­ва на Гръц­ко-бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“, като при­зо­ва всич­ки да отклик­нат за неот­лож­ни­те нуж­ди на бъл­гар­с­кия храм в Ати­на.

Раз­би­ра се, че не лип­с­ва­ха и бъл­гар­с­ки­те рит­ми. ФТФ „Пипер­лии“ към Гръц­ко-бъл­гар­с­ко сдру­же­ние за кул­ту­ра „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ с р-л Мар­га­ри­та Тош­ко­ва,

и ФТФ „Вър­ти оро“ с р-л Еле­на Цве­та­но­ва към Сдру­же­ние за кул­ту­ра „Нашен­ци“ се погри­жи­ха за неве­ро­ят­но­то ни наст­ро­е­ние. Букет от цвят и рит­ми огря спрет­на­тия двор в нашия храм. Маги­я­та на носи­и­те, стъп­ки­те, кра­со­та­та на бъл­гар­ки­те е нео­пи­су­е­ма.

Праз­ни­кът завър­ши с общо бъл­гар­с­ко хоро на кое­то се хва­на­ха всич­ки учас­т­ни­ци и гос­ти на праз­ни­ка, как­то и пред­ста­ви­те­ли­те на ФТФ „Дете­ли­ни“ с р-л Деси Зла­те­ва.



Изказ­вам бла­го­дар­ност към воде­щи­те на това тър­жес­т­во – Пла­мен Симе­о­нов и Цец­ка Васи­ле­ва от нашия твор­чес­ки клуб „Нов Живец“-Атина. Дос­тойн­с­т­во, про­фе­си­о­на­ли­зъм и нито миг коле­ба­ние. Това е кое­то мога да кажа за тези наши при­яте­ли, кои­то не само уве­ре­но воде­ха, обя­вя­ва­ха, пома­га­ха кога­то има­ше нуж­да, но и ни показ­ва­ха как­ви тряб­ва да бъдем – уве­ре­ни в себе си и непо­ко­ле­би­ми в дела­та ни!

Пла­мен Симе­о­нов

Изказ­вам бла­го­дар­ност и на Бого­мил Бори­сов — пред­се­да­тел на Сдру­же­ние за кул­ту­ра „Нашен­ци“ — Атина, кой­то про­фе­си­о­нал­но и отго­вор­но се гри­же­ше за музи­кал­но­то офор­м­ле­ние на праз­ни­ка.

Изказ­вам бла­го­дар­ност към всич­ки учи­те­ли и тех­ни­те въз­пи­та­ни­ци, кои­то наис­ти­на ни нака­ра­ха да се гор­де­ем с тях, към всич­ки гос­ти, към отец Сте­фан и всич­ки, кои­то бяха в този праз­ни­чен ден там – там, къде­то праз­ну­ват бъл­га­ри­те!

Чес­тит праз­ник!

Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва