24 май – светъл празник за българите в чужбина

Честит празник на двама от най-дейните книжовници на българската диаспора в Атина!

Юлия Кос­то­ва и Пла­мен Симеонов,

пред­ста­ве­ни от Юлия Хрис­то­ва пред БТА.

Юлия Костова: Училище „Паисий Хилендарски“ в Атина е дом за нас – в него всичко е България

Щас­т­лив шанс – така дирек­тор­ка­та на Бъл­гар­с­ко­то недел­но учи­ли­ще “Паи­сий Хилен­дар­с­ки” в Ати­на Юлия Кос­то­ва опре­де­ля въз­мож­ност­та си да ръко­во­ди просвет­но­то сре­ди­ще зад гра­ни­ца вече пове­че от 10 годи­ни. На 8 април учеб­но­то заве­де­ние ще отбе­ле­жи Меж­ду­на­род­ния ден на дет­с­ка­та кни­га в теа­тър “Арго” в сто­ли­ца­та на Гър­ция. Тази годи­на част от праз­ни­ка ще бъде и кук­ле­ни­ят спек­та­къл “Карл­сон, кой­то живее на покри­ва” по Аст­рид Линд­грен на теа­тър “Карл­сон”. Ето как­во още раз­ка­за за руб­ри­ка­та БГ Свят на БТА Юлия Костова:

Кога ста­нах­те дирек­тор на БНУ „П. Хилендарски“?

През 2013 имах щас­т­ли­вия шанс да попад­на в БНУ „Паи­сий Хилен­дар­с­ки” сред прекрас­ни бъл­гар­с­ки учи­те­ли, кои­то бяха при­ели миси­я­та да при­об­щят деца­та на съна­род­ни­ци, живе­е­щи в Ати­на към бъл­гар­с­ко­то в една доста раз­лич­на кул­тур­на сре­да, да ги научат да заоби­чат она­зи “Бяла, спрет­на­та къщур­ка, с две липи отпред…” И мис­ля, че успя­ха. С някои от тях сме коле­ги и до днес.

Кое е основ­но­то предиз­ви­ка­тел­с­т­во в това да пре­по­да­ва­те на деца, живе­е­щи извън България? 

Дума­та “предиз­ви­ка­тел­с­т­во” за мен е свър­за­на смис­ло­во с дума­та “успех”. Предиз­ви­ка­тел­с­т­во за нас е да успе­ем да запа­зим кра­си­ва­та бъл­гар­с­ка реч в чуж­да­та ези­ко­ва сре­да. По-голя­ма­та част от деца­та, кои­то се обу­ча­ват при нас, са роде­ни и израс­на­ли в чуж­би­на. Про­дъл­жа­вам да мис­ля, че най-важ­на наша зада­ча е да им дадем само­чув­с­т­вие на зна­е­щи, може­щи и гор­ди хора, в една мул­ти­кул­тур­на среда.

Човек може да се обра­зо­ва на все­ки език, но да се чув­с­т­ва бъл­га­рин – само на български.

С как­во учи­ли­ще­то Ви е по-раз­лич­но от оста­на­ли­те в Ати­на, раз­ка­же­те ни за еки­па, с кой­то рабо­ти­те – кол­ко пре­по­да­ва­те­ли има­те в момен­та, за деца­та, на кои­то те преподават?

То е дом за нас – в него всич­ко е Бъл­га­рия. Това, кое­то пра­ви наше­то учи­ли­ще по-раз­лич­но, е при­ла­га­не­то на ино­ва­тив­на работ­на сре­да и нес­тан­дар­т­ни под­хо­ди в обучението.

Има­ме чест­та и удо­вол­с­т­ви­е­то в еки­па ни да пре­по­да­ват два­ма про­фе­си­о­нал­ни актьо­ри, кои­то се превръ­щат в мен­то­ри – Пла­мен Симе­о­нов и Недел­чо Недел­чев, с кла­со­ве по худо­жес­т­ве­но сло­во и бъл­гар­с­ка фонетика.

Дру­ги­ят наш мен­тор е Петя Симо­ва, коя­то води гру­па по кла­си­чес­ки балет. Тан­ци­те по фол­к­лор са наша тра­ди­ция. Ние сме пър­во­то учи­ли­ще, в кое­то деца и роди­те­ли поста­ви­ха нача­ло­то на пър­ва­та фол­к­лор­на тан­цо­ва фор­ма­ция в Ати­на. Мал­ки­те и голе­ми тан­цьо­ри, кои­то тан­цу­ват под лого­то на орга­ни­за­ци­я­та към момен­та са над 70.

С коле­ги­те през годи­ни­те сме се убе­ди­ли, че злат­но­то клю­че за моти­ва­ция на уче­ни­ци­те е твор­чес­т­во­то. Стре­мим се те да раз­ви­ват уме­ния и само­чув­с­т­вие в едно със зна­ни­я­та. Открех­вам заве­са­та: В момен­та деца­та под­гот­вят теат­ра­лен пър­фор­мънс, бази­ран на текст с плас­ти­ка, рит­ми­ка, грим, освет­ле­ние и еклек­тич­на музика.

В този фор­мат, по нес­тан­дар­тен начин, ще бъдат пред­ста­ве­ни бас­ни­те на Сто­ян Михай­лов­с­ки. Пред­стои нов теат­ра­лен про­ект, свър­зан с рабо­та по Шек­с­пи­ро­ва реч и ней­но­то сце­нич­но пред­ста­вя­не. Към момен­та еки­път на учи­ли­ще­то включ­ва 8 ква­ли­фи­ци­ра­ни пре­по­да­ва­те­ли, кои­то обу­ча­ват 168 уче­ни­ци на бъл­гар­с­ки език, геог­ра­фия и исто­рия на Бъл­га­рия и твор­чес­ки дейности.

В учи­ли­ще орга­ни­зи­ра­ме бесе­ди с про­фе­си­о­на­лен пси­хо­лог, за помощ в лич­нос­т­но­то раз­ви­тие, соци­ал­на­та адап­та­ция и про­фе­си­о­нал­на­та реа­ли­за­ция на уче­ни­ци­те ни.

Учи­ли­ще­то пред­ла­га кур­со­ве по чуж­ди ези­ци за бъл­га­ри и бъл­гар­с­ки език за чужденци.

Как дой­де иде­я­та за отбе­ляз­ва­не­то на Меж­ду­на­род­ния ден на дет­с­ка­та кни­га и съби­ти­е­то, кое­то орга­ни­зи­ра­те във връз­ка с този ден? 

Този праз­ник се заро­ди пре­ди 8 годи­ни и започ­на като учи­ли­щен кон­курс по худо­жес­т­ве­но сло­во, в кой­то деца­та сво­бод­но под­би­ра­ха и изпъл­ня­ва­ха люби­ми тек­с­то­ве пред жури. Ако едно дете почув­с­т­ва книж­ка­та близ­ка и я заоби­ча, тя ще оста­не важ­на в живо­та му. А кни­га­та е неза­ме­ни­ма от никак­ва тех­но­ло­гия, тя е фан­та­зия, изкус­т­во. Зато­ва реших­ме да качим кни­га­та на сце­на­та като тема.

Тази годи­на част от праз­ни­ка ще бъде и кук­ле­ни­ят спек­та­къл “Карл­сон, кой­то живее на покри­ва” по Аст­рид Линд­грен на теа­тър “Карл­сон”, кой­то е пред­ста­вен в 12 държави.

Кои са дет­с­ки­те кни­ги, кои­то все­ки уче­ник – спо­ред Вас – тряб­ва да про­че­те, неза­ви­си­мо дали учи в Бъл­га­рия или зад граница?

Раз­би­ра се, кла­си­чес­ки­те дет­с­ки кни­ги, те зато­ва са веч­ни, защо­то забав­ля­ват и въз­пи­та­ват еднов­ре­мен­но. Тук мога да доба­вя само голе­ми­те бъл­гар­с­ки име­на: “Ян Биби­ян и дявол­че­то Фют” на Елин Пелин, “Ние, враб­че­та­та” на Йор­дан Радич­ков, “Пати­лан­ци” на Ран Боси­лек, “Пет при­каз­ки” от Вале­ри Пет­ров, “Ане­то” на Ангел Кара­лий­чев, тек­с­то­ве­те за деца на Леда Миле­ва. И чудес­на­та съв­ре­мен­на автор­ка на дет­с­ко фен­тъ­зи Весе­ла Фламбурари.

Кол­ко чес­то и как Бъл­га­рия при­със­т­ва в учеб­ни­те Ви часо­ве, как­во най-чес­то питат деца­та за стра­на­та ни?

В учеб­ни­те часо­ве ние изуча­ва­ме Бъл­га­рия – език, бит, исто­рия, геог­ра­фия, лите­ра­ту­ра, народ­но твор­чес­т­во. По тра­ди­ция отбе­ляз­ва­ме всич­ки голе­ми дати в исто­ри­чес­кия кален­дар на Бъл­га­рия, реа­ли­зи­ра­ме заед­но с уче­ни­ци­те гра­фич­ни про­ек­ти, посве­те­ни на беле­жи­ти мес­та и лич­нос­ти от бъл­гар­с­ко­то минало.

Те не питат – те раз­каз­ват. Раз­каз­ват за България.

/ЮХ/

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Юлия Кос­то­ва: Учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в Ати­на е дом за нас — в него всич­ко е България 

Пламен Симеонов, Атина: Имаме си наш дом и тук, и в родината

Нари­чат го най-доб­рия каме­нар сред артис­ти­те и най-доб­рия артист сред каме­на­ри­те. Днес съна­род­ни­кът ни Пла­мен Симе­о­нов е част от еки­па на Бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще “Паи­сий Хилен­дар­с­ки” в Ати­на, къде­то живее от дъл­ги годи­ни. В учеб­но­то заве­де­ние се гри­жи за пра­во­го­во­ра, за кра­со­та­та на род­на­та реч, за худо­жес­т­ве­на­та сло­вес­т­ност и дори за мал­ки теат­рал­ни етю­ди, дра­ма­ти­за­ции, с кои­то деца­та се сре­щат в клас. Защо и как зами­на­ва за сто­ли­ца­та на Гър­ция и за живо­та си зад гра­ни­ца ни раз­каз­ва в интер­вю за руб­ри­ка­та БГ Свят на БТА:

Защо и кога зами­нах­те за Ати­на, как­во Ви отве­де там?

При­чи­ни­те да тръг­на са от ико­но­ми­чес­ки и от личен харак­тер. Шокът от 1997 г., син сту­дент, дъще­ря­та уче­ше в друг град, в ези­ко­ва гим­на­зия, про­вин­ци­а­лен теа­тър, кой­то се бори за оце­ля­ва­не (и оце­ля). Жена ми пър­ва взе реше­ние да зами­не, “за мал­ко”, а след поло­вин годи­на реших и аз. За мал­ко. За да помог­нем на деца­та, на себе си. Как­то сто­ти­ци хиля­ди хора “на попри­ще­то жиз­не­но в сре­да­та”, в хао­са на демок­ра­тич­ни­те промени.

С как­во се зани­ма­ва­те там, как бих­те опи­са­ли рабо­та­та си – кое е най-инте­рес­но­то в нея?

Започ­нах като гра­ди­нар. После в бен­зи­нос­тан­ция. После си наме­рих рабо­та, за годи­ни­те до пен­сия. Теж­ка и вред­на, но сигур­на и пла­те­на. Как­то каз­ва­ше проф. Кирил Топа­лов, тога­ва посла­ник в Ати­на, за мен: “Той е най-доб­ри­ят каме­нар сред артис­ти­те и най-доб­ри­ят артист сред каме­на­ри­те.” Фир­ма­та беше мно­го голя­ма. Цен­тъ­рът ѝ в пла­ни­на с име Дио­ни­сий. Мра­мор­ни кари­е­ри от Фин­лан­дия до Саха­ра. И Вра­чан­с­кия камък в това чис­ло. И древ­на­та каме­но­лом­на, от къде­то е доста­вян камъ­ка за Акро­по­ла. От 2008 г. съм свър­зан с уче­ни­ци­те от недел­ни­те учи­ли­ща в Ати­на. Гри­жа се за пра­во­го­во­ра, за кра­со­та­та на род­на­та реч, за худо­жес­т­ве­на­та сло­вес­т­ност и дори за мал­ки теат­рал­ни етю­ди, дра­ма­ти­за­ции и миниатюри.

Кол­ко чес­то Ви се нала­га да рабо­ти­те с деца, с бъл­гар­че­та зад гра­ни­ца или деца от сме­се­ни бра­ко­ве? Кое е по-спе­ци­фич­но­то в рабо­та­та с тях?

Учи­ли­ща­та са недел­ни и по пред­пи­са­ние от МОН, за кръ­жо­ци се отде­ля час и поло­ви­на сед­мич­но. Оста­на­ло­то е въп­рос на енту­си­а­зъм, инди­ви­ду­ал­ни уро­ци и “онлайн” също. Кога­то има талан­т­ли­ви деца, а бъл­гар­че­та­та са таки­ва, си стру­ва уси­ли­е­то. Що се отна­ся до спе­ци­фи­ка­та: деца­та ни са в сре­да, в коя­то тряб­ва да пре­одо­ля­ва стре­сът и да доказ­ват с труд и ста­ра­ние въз­мож­нос­ти­те си. Май­чи­ни­ят език е в кате­го­рия вто­ри език, а сме­се­ни­те бра­ко­ве въз­пре­пят­с­тват общу­ва­не­то на бъл­гар­с­ки в семейс­т­во­то. Зву­ко­об­ра­зу­ва­не­то в два­та ези­ка е корен­но раз­лич­но. Гръц­ки­ят се озву­ча­ва в уст­ни­те, а наши­ят в дъл­бо­чи­на. От там и труд­нос­ти в изго­ва­ря­не на “Ж”, “Ч”,“Ш”,“Щ” и т. н. За мен е праз­ник, кога­то в края на учеб­на­та годи­на чувам: “Аз съм бъ лгар­Че, оби­Чам…”, а не ” Аз съм бъл­гар­Це, обиЦам…”.

Бих­те ли каза­ли, че усе­ща­не­то Ви за вкъ­щи е в Ати­на, кога идва това усе­ща­не чуж­би­на да е вкъ­щи, да е дом?

Аз съм актьор, син на офи­цер. От 3‑годишна въз­раст сме­ня­ме гар­ни­зо­ни, гра­до­ве и теат­ри. У дома е поня­тие, доми­ни­ра­но от дом. Има­ме си наш дом и тук, и в родината.

Раз­ка­же­те ни за кон­так­ти­те си с бъл­га­ри­те в Гър­ция, с бъл­гар­с­ка­та общ­ност там.

Бла­го­да­ря, че с този въп­рос събу­дих­те лави­на от спо­ме­ни. Чет­върт век, все пак. Това е тема за дълъг раз­го­вор – вес­т­ник “Бъл­га­рия днес”, бъл­гар­с­ка общ­ност, клуб “Живец“и него­ви­ят кръс­т­ник Л. Лев­чев, КДК “Нов живец”- десет годи­ни по-къс­но, Бъл­гар­с­ки пра­вос­ла­вен храм “Св. Иван Рил­с­ки Чудот­во­рец” и още фол­к­лор­ни фор­ма­ции, гру­пи на худож­ни­ци, фотог­ра­фи, музи­кан­ти и певци.

/ЮХ/

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Пла­мен Симе­о­нов, Ати­на: Има­ме си наш дом и тук, и в родината 

Да им поже­ла­ем здра­ве и нес­пир­но твор­чес­ко вдъх­но­ве­ние още дъл­ги годи­ни да сеят семе­на­та на бъл­гар­с­ко­то сло­во и пис­ме­ност в Атина!

Източ­ник: БТА

Стра­ни­ца­та изгот­ви Х. Василев

adminkdk

Face control!

kdk-atina.eu/