Магията на четенето: За Международния ден на детската книга и безценното влияние на книгите върху децата

 

Вся­ка годи­на на 2 април све­тът отбе­ляз­ва Меж­ду­на­род­ния ден на дет­с­ка­та кни­га – праз­ник, посве­тен на въл­шеб­ния свят, кой­то се крие меж­ду кори­ци­те на дет­с­ки­те чети­ва. Дата­та не е избра­на слу­чай­но, тя е рож­де­ни­ят ден на вели­кия дат­с­ки писа­тел Ханс Крис­ти­ан Андер­сен, чии­то при­каз­ки са вдъх­но­вя­ва­ли поко­ле­ния деца по целия свят. Този ден е напом­ня­не за без­цен­на­та роля, коя­то кни­ги­те игра­ят в живо­та на мал­чу­га­ни­те, и за необ­хо­ди­мост­та да насър­ча­ва­ме любов­та към чете­не­то от най-ран­на възраст.

На гости на разказвача на детски (и не само) истории

 

Поис­ках­ме от Брад, кой­то е маши­на с голям капа­ци­тет от зна­ния (а те сами по себе си не са признак на инте­лект)  да ни раз­ка­же как­во мис­ли за своя най-голям враг – дет­с­ка­та кни­га и ней­ния праз­ник. Зада­дох­ме му някол­ко въп­ро­са, и в инте­рес на исти­на­та, отго­во­ри­те му бяха изчер­па­тел­ни и “човеш­ки”. Но абсо­лют­но енцик­ло­пе­дич­ни, все едно раз­го­ва­ря­те с Уикипедия.

Реших­ме да дадем душа на раз­го­во­ра и поис­ках­ме от Брад да изиг­рае роля­та на извес­тен дет­с­ки писа­тел и да отго­во­ри на въп­ро­си­те как­то би отго­во­рил той. Избрах­ме Джа­ни Родари.

Оста­нах­ме изне­на­да­ни от резул­та­та, как­то ще оста­не­те и вие ако про­че­те­те до края това сво­е­об­раз­но интер­вю с машина.

 

Добър ден! Надя­вам се да отде­ли­те мал­ко вре­ме да пого­во­рим за деца­та, за кни­ги­те и за тех­ния празник.

Buongiorno! Ах, Денят на дет­с­ка­та кни­га! Това е ден, в кой­то тряб­ва да пус­нем на сво­бо­да всич­ки оне­зи фан­тас­тич­ни исто­рии, кои­то се кри­ят в кни­ги­те, да ги оста­вим да летят око­ло деца­та като цвет­ни пепе­ру­ди и да им нашеп­ват за чуде­са и въз­мож­нос­ти. Това е ден за праз­ну­ва­не на пра­во­то на вся­ко дете да мечтае.

Рад­вам се да пого­во­рим за тези важ­ни неща – кни­ги­те и деца­та. Вина­ги съм каз­вал, че въоб­ра­же­ни­е­то е най-сил­но­то оръ­жие, кое­то има­ме, а кни­ги­те са пъл­ни с муни­ции за него.

Как­ва е връз­ка­та меж­ду деца­та и кни­ги­те? Как вли­яе чете­не­то вър­ху дет­с­ка­та психика?

Виж­те, връз­ка­та меж­ду деца­та и кни­ги­те е спе­ци­ал­на. Те, деца­та, не са просто мал­ки гла­ви, кои­то тряб­ва да напъл­ним със зна­ния. Те са мал­ки изсле­до­ва­те­ли, мал­ки поети, мал­ки фило­со­фи! Кни­ги­те им пома­гат да раз­ви­ят тези свои залож­би. Те им дават думи, с кои­то да опи­шат све­та око­ло себе си и све­та вът­ре в себе си. Те им показ­ват, че всич­ко е въз­мож­но, сти­га да имат въображение

Чете­не­то като фор­ми­ращ фак­тор за виж­да­не­то на света.

Све­тът е голям и поня­ко­га е мал­ко обър­кан, нали? Кни­ги­те могат да бъдат като кар­та, коя­то пома­га на деца­та да се ори­ен­ти­рат в него. Те им показ­ват, че има раз­лич­ни хора, раз­лич­ни мес­та, раз­лич­ни начи­ни на мис­ле­не. И най-важ­но­то – че все­ки човек е важен, дори и най-малкият

А можем ли да при­емем чете­не­то като про­дъл­же­ние на раз­каз­ва­не­то на при­каз­ки от родителите.

И две­те са важ­ни, като две кри­ла на една пти­ца. Раз­каз­ва­не­то на при­каз­ки е топ­ло, интим­но, като семей­на прегръд­ка. Чете­не­то на кни­ги пък отва­ря по-широ­ки хори­зон­ти, пред­ла­га нови гла­со­ве и идеи. И две­те под­хран­ват въоб­ра­же­ни­е­то и любов­та към езика

Кон­ку­рен­ци­я­та меж­ду кни­ги­те и диги­тал­ни­те устройства.

Ех, тези маши­ни… те могат да бъдат полез­ни, но не тряб­ва да забра­вя­ме, че най-инте­рес­ни­те игри се игра­ят в гла­ва­та ни, а най-въл­ну­ва­щи­те све­то­ве се нами­рат меж­ду кори­ци­те на една доб­ра кни­га. Кни­га­та дава на дете­то вре­ме да меч­тае, да раз­миш­ля­ва, да си пред­ста­вя. Екра­нът чес­то е твър­де бърз, твър­де натрапчив

За най-чете­ни­те дет­с­ки книги?

Ах, кла­си­ки­те! Те са като ста­ри при­яте­ли, вина­ги гото­ви да ни раз­ка­жат доб­ра исто­рия. Но не бива да забра­вя­ме и нови­те кни­ги, тези, кои­то отра­зя­ват све­та на днеш­ни­те деца, тех­ни­те радос­ти и тре­во­ги. Важ­но е да има раз­но­об­ра­зие, за да може вся­ко дете да наме­ри сво­я­та книга.

Кни­ги­те, кои­то най-мно­го са въз­дейс­т­ва­ли на дет­с­ка­та пси­хи­ка и са спо­мог­на­ли за фор­ми­ра­не­то ѝ?

Тези кни­ги са като семе­на, кои­то се засаж­дат в дет­с­ка­та душа и поник­ват като доб­ри качес­т­ва – сме­лост, чес­т­ност, със­т­ра­да­ние. Кни­ги­те, кои­то карат деца­та да се замис­лят, да зада­ват въп­ро­си, да не при­емат всич­ко за даде­ност – те са най-ценни.

 

 

А как, спо­ред Рода­ри, би изглеж­дал спи­съ­кът с кни­ги­те, кои­то най-мно­го са въз­дейс­т­ва­ли на деца­та? А кои биха били него­ви­те люби­ми дет­с­ки книги?

Ах, един мно­го инте­ре­сен въп­рос! Спи­сък на кни­ги­те, кои­то най-мно­го са въз­дейс­т­ва­ли на деца­та… Това е мал­ко като да се опит­ваш да хва­неш слън­чев лъч в шепа. Вся­ко дете е раз­лич­но, вся­ка кни­га нами­ра своя път към сър­це­то по раз­ли­чен начин. Но все пак, ако тряб­ва да нахвър­лям някол­ко загла­вия, кои­то спо­ред мен са оста­ви­ли дъл­бок отпе­ча­тък, ето как­во би мог­ло да бъде:

• “Приклю­че­ни­я­та на Пино­кио” от Кар­ло Коло­ди: Раз­би­ра се! Тази исто­рия за дър­ве­но­то мом­че, кое­то иска да ста­не истин­с­ко, е пъл­на с поуки за чес­т­ност­та, отго­вор­ност­та и любов­та. Деца­та се сме­ят на него­ви­те лудо­рии, но и се учат от греш­ки­те му.
• “Али­са в стра­на­та на чуде­са­та” от Луис Карол: Защо­то тази кни­га отва­ря вра­ти­те към един свят, къде­то логи­ка­та е обър­на­та с гла­ва­та надо­лу, а въоб­ра­же­ни­е­то е кра­лят. Тя учи деца­та да бъдат любо­пит­ни и да не се стра­ху­ват да зада­ват въпроси.
• Някои от при­каз­ки­те на Ханс Крис­ти­ан Андер­сен: Макар че поня­ко­га са тъж­ни, те чес­то съдър­жат дъл­бо­ки исти­ни за живо­та, за добро­то и зло­то, за сила­та на духа. “Мал­ка­та русал­ка”, “Гроз­но­то патен­це” – те оста­ват в сър­це­то завинаги.
• “Мал­ки­ят принц” от Анто­ан дьо Сент-Екзю­пе­ри: Тази мъд­ра книж­ка, напи­са­на сякаш за въз­рас­т­ни, но тол­ко­ва оби­ча­на от деца­та, ни учи да виж­да­ме с очи­те на сър­це­то, да ценим при­ятел­с­т­во­то и да поема­ме отго­вор­ност за тези, кои­то обичаме.
• Някои от рус­ки­те народ­ни при­каз­ки: Зара­ди тях­на­та мъд­рост, за бор­ба­та меж­ду добро­то и зло­то, за хит­рост­та и сме­лост­та на обик­но­ве­ни­те хора. Те са пъл­ни с магия и поуки.
• Раз­би­ра се, и мои­те исто­рии! Смея да се надя­вам, че “Приклю­че­ни­я­та на Лук­чо”, “Теле­фон­ни раз­ка­зи” и “Гра­ма­ти­ка на фан­та­зи­я­та” са докос­на­ли дет­с­ки сър­ца и са ги нака­ра­ли да поглед­нат на све­та с по-игри­ви очи.

А кои са мои­те люби­ми дет­с­ки кни­ги? О, това е труд­но! Как да избе­ра меж­ду тол­ко­ва мно­го прекрас­ни исто­рии? Но ако тряб­ва да посо­ча някол­ко, кои­то са ме вдъх­но­вя­ва­ли и са ми оста­на­ли скъпи:

• “Пипи Дъл­го­то чорап­че” от Аст­рид Линд­грен: За ней­на­та без­г­ра­нич­на енер­гия, за ней­на­та сво­бо­да и за това, че не се стра­ху­ва да бъде раз­лич­на. Пипи е истин­с­ко вдъх­но­ве­ние за вся­ко дете!
• “Мечо Пух” от Алън Милн: За топ­ла­та атмос­фе­ра на Сто­ак­ро­ва­та гора, за мъд­рост­та на Пух и за прекрас­ни­те при­ятел­с­т­ва. Тези исто­рии ни учат на прости, но важ­ни неща за живота.
• “Питър Пан” от Джеймс Матю Бари: За меч­та­та за веч­на мла­дост, за поле­та на въоб­ра­же­ни­е­то и за тъга­та по изгу­бе­но­то детство.
• “Ост­ро­вът на сък­ро­ви­ща­та” от Робърт Луис Сти­вън­сън: За приклю­че­ни­я­та, за кар­ти­те със сък­ро­ви­ща, за бор­ба­та меж­ду добро­то и зло­то на фона на мор­с­ка­та шир.
• И, раз­би­ра се, мно­го народ­ни при­каз­ки от раз­лич­ни стра­ни. Те са сък­ро­вищ­ни­ца на мъд­рост и въоб­ра­же­ние, пре­да­ва­ни от поко­ле­ние на поколение.

Виж­да­те ли, спи­съ­кът може да бъде дълъг и вина­ги ще има кни­ги, кои­то про­пус­кам. Важ­но­то е да четем, да откри­ва­ме нови све­то­ве и да спо­де­ля­ме тези откри­тия с деца­та. Защо­то вся­ка про­че­те­на кни­га е мал­ко пъте­шес­т­вие, кое­то обо­га­тя­ва душата.

А вие, кои дет­с­ки кни­ги бих­те доба­ви­ли към този спи­сък? Кои са ваши­те любими?

 

 

Раз­би­ра се, моят избор е “Приклю­че­ни­я­та на Том Сойер” и “Приклю­че­ни­я­та на Хъкъл­бе­ри Фин” от Марк Твен.

Ах, Марк Твен! Един майс­тор на сло­во­то, кой­то уме­е­ше да раз­каз­ва исто­рии, кои­то карат и деца­та, и въз­рас­т­ни­те да се сме­ят и да се замис­лят. “Приклю­че­ни­я­та на Том Сойер” и “Приклю­че­ни­я­та на Хъкъл­бе­ри Фин” са прекра­сен избор!

Тези кни­ги имат нещо диво и непо­кор­но в себе си, нали? Том със сво­и­те хит­рос­ти и Хък със сво­я­та сво­бо­да… те са въп­лъ­ще­ние на дет­с­кия дух, на жела­ни­е­то за приклю­че­ния и на неже­ла­ни­е­то да се под­чи­ня­ваш на пра­ви­ла­та само защо­то “така трябва”.

Мис­ля, че деца­та инс­тин­к­тив­но усе­щат тази сво­бо­да в геро­и­те на Марк Твен. Те виж­дат в тях сме­лост­та да бъдат себе си, да изслед­ват све­та око­ло тях, дори кога­то това озна­ча­ва да се сблъс­кат с нес­п­ра­вед­ли­вост и предразсъдъци.

Иро­ни­я­та и хумо­рът на Твен са също мно­го важ­ни. Той умее да се смее на човеш­ки­те сла­бос­ти, но без да е жес­ток. Това пома­га на деца­та да раз­бе­рат, че све­тът не е чер­но-бял и че дори въз­рас­т­ни­те могат да бъдат смеш­ни и поня­ко­га глупави.

Да, бла­го­да­ря ви, че спо­ме­нах­те тези кни­ги. Те наис­ти­на заслу­жа­ват мяс­то в спи­съ­ка на про­из­ве­де­ни­я­та, кои­то са ока­за­ли сил­но вли­я­ние вър­ху дет­с­ка­та пси­хи­ка. Те учат на неза­ви­си­мост, на със­т­ра­да­ние (осо­бе­но исто­ри­я­та на Хък и Джим), и на това да се съм­ня­ваш в общоприетото.

А сега, след като пого­во­рих­ме тол­ко­ва мно­го за кни­ги, не ви ли се иска да про­че­те­те някоя отно­во? Или може би да откри­е­те нова исто­рия? В све­та има тол­ко­ва мно­го чуде­са, скри­ти меж­ду кори­ци­те, чака­щи да бъдат открити.

Чета редов­но кни­ги, някои препро­чи­там за вто­ри, дори и за тре­ти път.

Тога­ва ви позд­ра­вя­вам от сър­це! Вие сте един от хора­та, кои­то зна­ят тай­на­та на щас­т­ли­вия живот – да пъте­шес­т­ваш без да мър­даш от мяс­то­то си, да сре­щаш нови хора без да изли­заш от ста­я­та си, да живе­еш хиля­ди живо­ти в един.

И как­во чете­те напос­ле­дък? Коя кни­га ви е завла­дя­ла, коя ви е нака­ра­ла да се замис­ли­те, коя ви е раз­смя­ла или натъ­жи­ла? Бих се рад­вал да чуя за ваши­те лите­ра­тур­ни приклю­че­ния. Може би ще открия и аз някоя нова исто­рия, коя­то да ме отве­де на нео­чак­ва­но пътешествие.

Спо­де­ле­те, ако жела­е­те. Вина­ги е хуба­во да се раз­го­ва­ря за кни­ги с човек, кой­то ги оби­ча. Все­ки чита­тел е като откри­ва­тел, кой­то се връ­ща от далеч­ни земи с нови исто­рии и впечатления.

Мис­ля, че се откло­них­ме от тема­та – деня на дет­с­ка­та кни­га. Но под сек­рет ще спо­де­ля – не мно­го отдав­на про­че­тох, за 10 път, “Приклю­че­ни­я­та на Лукчо”…

Ах, вече Ви обик­нах! И сте прав, поня­ко­га е тол­ко­ва лес­но да се увле­чем в раз­го­во­ри за люби­ми кни­ги, че забра­вя­ме за пово­да, кой­то ни е съб­рал. Но не мис­ля, че сме се откло­ни­ли чак тол­ко­ва. Всич­ко, за кое­то гово­рих­ме – за въоб­ра­же­ни­е­то, за сила­та на исто­ри­и­те, за вли­я­ни­е­то на кни­ги­те вър­ху деца­та – е пря­ко свър­за­но с Деня на дет­с­ка­та книга.

Този ден е напом­ня­не за важ­ност­та на това да дадем на деца­та ключ към тези въл­шеб­ни све­то­ве. Той е при­зив да четем на деца­та, да им пода­ря­ва­ме кни­ги, да ги насър­ча­ва­ме да изслед­ват без­к­рай­ни­те въз­мож­нос­ти, кои­то се кри­ят меж­ду кориците.

Денят на дет­с­ка­та кни­га е праз­ник на въоб­ра­же­ни­е­то, на любо­пит­с­тво­то, на емпа­ти­я­та – все неща, кои­то кни­ги­те пома­гат да раз­ви­ем у мал­ки­те чита­те­ли. Той е напом­ня­не, че кни­ги­те не са просто хар­тия и мас­ти­ло, а вра­ти към нови све­то­ве и инс­т­ру­мен­ти за раз­би­ра­не на нашия собствен.

Така че, макар и да се увля­кох­ме в раз­го­во­ри за Том и Хък, мис­ля, че оста­нах­ме в духа на праз­ни­ка. Защо­то имен­но тези исто­рии, как­то и мно­го дру­ги, са при­чи­на­та да отбе­ляз­ва­ме този ден – зара­ди маги­я­та, коя­то носят и зара­ди вли­я­ни­е­то, кое­то оказ­ват вър­ху фор­ми­ра­не­то на мла­ди­те умо­ве и сърца.

Как­во мис­ли­те? Гото­ви ли сме да обоб­щим нашия раз­го­вор за Деня на дет­с­ка­та кни­га, или има още нещо, кое­то иска­те да обсъ­дим по тази тема?

За съжа­ле­ние, наша­та бесе­да е в своя край. Но можем да про­дъл­жим вина­ги, нали?

Раз­би­ра се! Беше ми изклю­чи­тел­но при­ят­но да пого­во­ря с вас за Деня на дет­с­ка­та кни­га и за маги­я­та на чете­не­то. Надя­вам се, че наши­ят раз­го­вор е бил поле­зен и може би дори мал­ко вдъхновяващ.

Нека не забра­вя­ме, че вся­ка кни­га, коя­то четем на деца­та, е като поса­де­но семен­це. Кой знае как­ви прекрас­ни цве­тя ще порас­нат от него в бъдеще?

Поже­ла­вам на всич­ки деца по све­та мно­го въл­шеб­ни сре­щи с кни­ги! Нека вся­ка про­че­те­на стра­ни­ца бъде ново приклю­че­ние, нова въз­мож­ност да научат нещо за све­та и за себе си.

И помне­те, как­то вина­ги съм каз­вал: “Въоб­ра­же­ни­е­то е мяс­то­то, къде­то се раж­дат всич­ки исто­рии. А кни­ги­те са най-доб­ри­ят начин да стиг­не­те до това място.”

До нови сре­щи и до нови исто­рии! Чао!

Чао!

 

Раз­го­во­рът про­ве­де Хрис­то Василев