ЮЛИЯ КОСТОВА и „Славеят“

ЮЛИЯ КОСТОВА и „Славеят“ -
трето място в конкурса „Любов – магическа реалност…“ – раздел поезия

  Коя е Юлия?
Аз съм вар­нен­с­ко моми­че от най-ста­рия квар­тал на гра­да, кой­то и до сега нари­чат  гръц­ка­та маха­ла. Лип­с­ват ми къщи­те – ста­ри­ци, руи­ни­те, огром­ни­те дър­ве­та, изкри­ве­ни­те тро­то­а­ри… И ми е труд­но да съм модер­на и да се чув­с­т­вам уют­но в МОЛ. Завър­ших бъл­гар­с­ка фило­ло­гия в Шумен­с­кия уни­вер­си­тет „Епис­коп Кон­с­тан­тин Преслав­с­ки“, кое­то си беше ран­на моя меч­та. Раз­но­род­на тру­до­ва биог­ра­фия, един чуде­сен син, вече по-голям и от мен…

  Спо­де­ли с наши­те чита­те­ли и при­яте­ли – как­во те дове­де в Ати­на и с как­во се занимаваш?
Ати­на е най-гран­ди­оз­но­то пъту­ва­не в живо­та ми – любо­вен емиг­рант съм (усмих­ва се). Рабо­тя като учи­тел в Бъл­гар­с­ко недел­но учи­ли­ще „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“. Имах шан­са да попад­на в чуде­сен колек­тив – хора, кои­то вла­гат в рабо­та­та си с деца­та мно­го усър­дие, плам и любов, и да ста­на част от пат­ри­о­тич­на­та мисия на едно тако­ва бъл­гар­с­ко учи­ли­ще зад граница.

  Харес­ва ли ти да рабо­тиш с деца?
Рабо­та­та с деца е предиз­ви­ка­тел­с­т­во – озо­ва­ваш се огра­ден от любо­пит­с­тво, иск­ре­ност, довер­чи­вост и съм­не­ние, про­во­ка­ция поня­ко­га… и нямаш пра­во на греш­ка. Но деца­та вина­ги дават пове­че, откол­ко­то вземат.

  Отда­ваш мно­го вре­ме и енер­гия, за осъ­щес­т­вя­ва­не­то на раз­лич­ни праз­ни­ци. Очак­ваш ли бла­го­дар­ност за това или е твое раз­би­ра­не за кул­тур­ния живот не само на деца­та, но и за всич­ки българи?
Мое вът­реш­но убеж­де­ние е, че има­ме нуж­да от бъл­гар­с­ки праз­ни­ци, кои­то да под­дър­жат висо­ко само­чув­с­т­ви­е­то и духа ни на емиг­ран­ти. Знам по себе си, че род­но­то лип­с­ва, и че глът­ка бъл­гар­с­ко те пра­ви по-устой­чив… Тру­дим се мно­го с коле­ги­те, за да под­дър­жа­ме един вид риту­ал­ност на бъл­гар­с­ко­то с уст­рой­ва­не­то на таки­ва тър­жес­т­ва, труд­но е да въз­пи­та­ваш бъл­гар­че­та в една гло­бал­на кул­тур­на сре­да, къде­то чуж­да­та кул­ту­ра е доми­нан­т­на, а наци­о­нал­но­то е отли­ка, поня­ко­га ненуж­на и вредна…

  От кога пишеш поезия и само поезия ли пишеш?
Поезия пиша откак съм се научи­ла да пиша. Раз­би­ра се, пър­во­то стих­че беше за мама. И после за всич­ко кое­то ме впе­чат­ля­ва­ше… Така се изре­ди­ха мно­го тема­ти­ки, а с вре­ме­то се офор­мих като един поети­чен фило­соф. В сери­оз­на­та поезия ме въве­де една зна­ко­ва вар­нен­с­ка поете­са – покой­на­та вече, Вене­та Ман­де­ва. В далеч­на­та 85-та, тя съз­да­де дет­с­ко-юно­шес­ка­та шко­ла за поезия „При­бой“, показ­ва­ше ни как се дър­жи перо­то, научи ни на мно­го… Веро­ят­но си нося отпе­ча­тък от поетич­ния й мани­ер, тем­пе­ра­мент, изказ, как­то все­ки уче­ник обла­дан от хариз­ма­та на учи­те­ля си.

  За пър­ви път учас­т­ваш в наш кон­курс. Кое те нака­ра да го направиш?
Това изоб­що беше пър­во мое учас­тие в какъв­то и да е кон­курс. Рад­вам се, че сти­хот­во­ре­ни­е­то ми полу­чи вни­ма­ние, та дори кла­си­ра­не. Всъщ­ност изпъл­них обе­ща­ние, кое­то дадох на моя­та май­ка това лято, да изва­дя на бял свят някол­ко свои неща. Бла­го­да­ря и на некол­ци­на­та при­яте­ли, кои­то ме насър­ча­ва­ха да пред­ло­жа твор­би в конкурса.

  Очак­ва­ше ли, че твое про­из­ве­де­ние ще бъде отличено?
Не беше очак­ва­но – играх от любо­пит­с­тво. И спе­че­лих! – „Сла­ве­ят“ е поетич­но­то раз­миш­ле­ние на едно 22-годиш­но, влю­бе­но моми­че, но награ­де­но с 20 годи­ни закъс­не­ние. Веро­ят­но спе­че­ли оно­ва моми­че… А аз се чув­с­т­вам щас­т­ли­ва, че то не си е отиш­ло от мен. 

Сти­хот­во­ре­ни­я­та с кои­то учас­т­ва в кон­кур­са се отли­ча­ват с една осо­бе­на неж­ност, в коя­то пул­си­ра неве­ро­ят­на сила… Ще ги видим ли в книга?

Кни­га­та е хуба­во нещо! Све­тът е пълен с кни­ги, зато­ва е още по-хубав! Та при тол­ко­ва хубост, ако напра­вя кни­га, то бих пред­по­че­ла тя да е по-ско­ро посла­ние и пода­рък за при­яте­ли­те ми, откол­ко­то един твър­де късен лите­ра­ту­рен дебют.
Веро­ят­но го дъл­жа и на моя­та май­ка, коя­то запа­зи и носи сво­я­та поетич­на душев­ност при един, по сте­че­ние на обсто­я­тел­с­т­ва­та, сюр­ре­а­лис­ти­чен начин на живот. Гор­да съм с нея!

  Меч­тае ли Юлия?
Меч­тае… И все­ки ден пре­одо­ля­ва илю­зи­и­те си неуспешно.

. 

  Има ли ги „Доб­ри­те хора“?
Раз­би­ра се, неп­ре­къс­на­то се раз­ми­на­ва­ме с тях. Хора­та-анге­ли – неви­ди­ми за нас, дока­то не покри­ят душа­та ни с кри­ло­то на добро­та­та си в ден на изпи­та­ние. После нико­га не ги забра­вя­ме. Те имат мисия и кре­пят све­та с чис­ти помис­ли, думи и дела. Добро­та­та е същ­ност, зало­же­на в чове­ка, аз вяр­вам в това. Не бива да я затруп­ва­ме с това­ри­те на ежедневието.

 

   Отдав­на си при­ятел на КДК „Нов Живец“ – Ати­на, защо­то при­със­т­ваш на наши съби­тия и под­по­ма­гаш по вся­ка­къв начин дей­ност­та ни. Спо­ред теб – „Нов Живец“ необ­хо­дим ли е за духов­ния живот на бъл­га­ри­те в Гърция?
„Нов Живец“ е една кул­тур­на точ­ка на свър­з­ва­не на хора­та в Ати­на – мяс­то за духов­нο заρеж­да­не. Спе­ци­ал­но мяс­то за мен – спир­ка извън неща­та от деня, мяс­то, къде­то се пре­си­чат духов­ни све­то­ве и човеш­ки все­ле­ни. Рад­вам се, че го открих и се чув­с­т­вам част от това твор­чес­ко брат­с­тво. И раз­би­ра се, че е нещо необ­хо­ди­мо, само с кома­та не се живее доб­ре. В живо­та на емиг­ран­та, опор­ни­те точ­ки са по-мал­ко и вся­ка връз­ка с духов­ни­те неща е веро­ят­но спасителна.

  С как­во се зани­ма­ваш в сво­бод­но­то си време?
По-ско­ро ме попи­тай за как­во не ми дости­га вре­ме… Някой ден ще избро­ди­рам истин­с­ки гоблен!

  Някак­ва нова идея за деца­та на Бъл­га­рия в Гърция?
Деца­та имат необ­хо­ди­мост от лич­на изява и затвър­ж­да­ва­не на иде­я­та, че Бъл­га­рия е цен­ност, че връз­ка­та с нея е изкон­на и съд­бо­нос­на. Зато­ва в наша­та рабо­та набля­га­ме на ини­ци­а­ти­ви, при­об­ща­ва­щи ги към бъл­гар­с­ко­то духов­но прост­ран­с­т­во. Ини­ци­а­ти­ва­та, поде­та от БНУ „Паи­сий Хилен­дар­с­ки“ в наве­че­ри­е­то на Велик­ден, в под­кре­па на бъл­гар­с­ка­та исто­ри­чес­ка памет и пра­вос­лав­на­та вяра има­ше бла­гот­во­ри­тел­на насо­че­ност за нуж­ди­те на бъл­гар­с­кия пра­вос­ла­вен храм в Ати­на „Св. Йоан Рил­с­ки Чудот­во­рец“. Тя пред­став­ля­ва­ше един тър­жес­т­вен реци­тал по тек­с­то­ве на бъл­гар­с­ки народ­ни пес­ни, заснет в самия храм. С удо­вол­с­т­вие мога да съоб­щя, че тру­да на деца­та, под про­фе­си­о­нал­но­то ръко­вод­с­тво на коле­га­та-актьор Пла­мен Симе­о­нов, се увен­ча с успех и чер­к­ва­та ще се сдо­бие с нуж­ния иконостас. 
Сле­дим с инте­рес идей­ни­те и обра­зо­ва­тел­ни про­ек­ти на коле­ги­те в Бъл­га­рия. Пред­стои включ­ва­не на мал­ки­те ни уче­ни­ци от Ати­на в едно щафет­но начи­на­ние, полу­чи­ло старт в гр. Сли­вен – ста­ва дума за тър­жес­т­ве­но­то пола­га­не от уче­ни­ци­те на „Клет­ва на бъл­гар­с­кия уче­ник“, коя­то е едно обе­ща­ние да се пази и след­ва духов­но­то дело на сла­вян­с­ки­те пър­во­у­чи­те­ли – све­ти­те бра­тя Кирил и Мето­дий, да ува­жа­ва­ме и пазим с гор­дост чет­вър­тия офи­ци­а­лен хрис­ти­ян­с­ки език в Европа.

  Как­во ще поже­ла­еш на всич­ки твои при­яте­ли и почитатели?
Най-прекрас­ни­те неща бих поже­ла­ла на при­яте­ли­те си. Всич­ко хуба­во, кое­то имам дъл­жа на тях – на тър­пе­ни­е­то и пре­да­ност­та им. Желая им мно­го щас­т­ли­ви миго­ве! Да след­ват вина­ги кра­со­та­та, поста­вяй­ки по нещо кра­си­во пред очи­те си и в ума си! Онзи, кой­то може да съз­ре кра­со­та­та в едно дреб­но цве­те, той е раз­га­дал тай­на­та на мироз­да­ни­е­то.

  Как­во ще поже­ла­еш на всич­ки бъл­га­ри в Ати­на и по целия свят?
И на тях, и на себе си – здра­ве и късмет! 
Със здра­ве и чис­ти помис­ли мно­го се постига.
Тър­пе­ние и мъд­рост, за да живе­ем в хар­мо­ния с този тъй сло­жен свят и най-вече с ближния 
В едно вех­то теф­тер­че, моят пра­дя­до, кой­то през 1912г. отпъ­ту­вал на гур­бет за Аме­ри­ка, бе напи­сал „Помо­зи Бог на сите бра­тя и на мене“ – впе­чат­ли­ха ме тези думи, май не са ни мно­го при­съ­щи. Дали пък, кога­то се научим да сла­га­ме бра­та си пред „мене“ и постиг­нем усе­ща­не за еди­но­мис­лие и обе­ди­не­ние, неща­та няма да потръг­нат различно.
На съна­род­ни­ци­те в Ати­на, поже­ла­вам да се осъ­щес­т­ви една отдав­наш­на тях­на меч­та за уст­рой­ва­не на бъл­гар­с­ки кул­ту­рен цен­тър, кой­то да сбе­ре под един покрив всич­ки бъл­га­ри, рабо­те­щи „на пол­зу роду“ и да бъде връз­ка с кул­тур­ни­те струи в Роди­на­та ни!
На бъл­га­ри­те по све­та – отво­ре­ни пъти­ща! Слу­ча­ят ни повеж­да, но сър­це­то ни връ­ща… Къде­то и да сме ние, бъл­га­ри­те, аз вяр­вам, че в края на обрат­ния път стои една „бяла спрет­на­та къщур­ка, с две липи отпред“, пък било то и панел­ка, със сак­сия муш­ка­то на бал­ко­на – род­ни­ят дом.
И дори далеч от него, нека научим деца­та си да носят бъл­гар­с­ко сър­це! За да ги отвеж­да сър­це­то им до род­ния праг, до род­ния корен! До род­на­та реч, кни­га, песен, кул­ту­ра! Да ги свър­з­ва с всич­ки бла­га на бъл­гар­с­кия дух!

  Раз­го­во­ра про­ве­де: Йор­дан­ка Андреева

 Атина

 1 декем­в­ри 2016г.

СЛАВЕЯТ

Той пее­ше за нея цяла нощ –
изгу­бен сла­вей в кло­ни­те дъждовни
Кога­то съм­на сякаш чувах още
она­зи пти­ча изпо­вед любовна.

И песен­та му, скръб­на и самичка,
люле­е­ше небес­ни­те поля…
Но той и беше казал вече всичко,
кога­то слън­це­то гра­ди­на­та огря.

Не знам, наме­ри­ха ли се оне­зи птички,
но мис­лех си –
с вне­за­пен, дре­вен страх,
как най мълчим,
кога­то се обичаме
и никак не при­ли­ча­ме на тях.

Юлия Кос­то­ва