Щях да осъмна до сърцето му

Моята Малка Тайна


 

Щях да осъмна до сърцето му

 

Обвея ме синя тъга

той – звя­рът , в мене сам­ка тър­се­ше .

Със похот раз­то­пи сне­га ,

с мали­но­ви  звез­ди поръ­си ме.

Пога­ли тихия овал

на тяло­то ми ‚без да моли ,

услов­нос­ти­те куп презрял

със поглед ме съб­ле­че гола.

Мъжът бе и кра­сив , и млад ,

май жен­с­ка дире­ше уте­ха …

Вър­вях през него­вия свят

сия­е­ща ‚поч­ти без дре­ха .

Щом мъж желае те – личи ,

той пре­об­ръ­ща те , раз­плис­к­ва.

Раз­брах по глад­ни­те очи

живот­но­то във мен как иска .

Сви аро­ган­т­но раме­не ,

раз­тър­си си ги.И пръс­тен блес­на.

Пога­ли скъ­по пор­т­мо­не

и рече : “ Ще пла­тя !Харес­вам те !     ”.

Бе сбър­кал …И запла­ках аз.

С жест му посо­чих  нена­сит­ни­те ,

лас­ки про­да­ва­щи  за час,

слу­жи­тел­ки на Афро­ди­та.

’Иде­те там !’’.Пак бях сама ,

макар че с голо­та  сия­ех

не осве­тих в нощ­та- без свян ,

раз­хвър­ля­на­та мъж­ка стая.

Ако наме­рил бе клю­ча ,

раз­тво­ри­ла се  като цве­те -

щях влю­бе­но да замъл­ча

и да осъм­на до сър­це­то му .


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.