Щях да осъмна до сърцето му

---

 

Щях да осъмна до сърцето му

 

Обвея ме синя тъга

той – звя­рът , в мене сам­ка търсеше .

Със похот раз­то­пи снега ,

с мали­но­ви  звез­ди поръ­си ме.

Пога­ли тихия овал

на тяло­то ми ‚без да моли ,

услов­нос­ти­те куп презрял

със поглед ме съб­ле­че гола.

Мъжът бе и кра­сив , и млад ,

май жен­с­ка дире­ше утеха …

Вър­вях през него­вия свят

сия­е­ща ‚поч­ти без дреха .

Щом мъж желае те – личи ,

той пре­об­ръ­ща те , разплисква.

Раз­брах по глад­ни­те очи

живот­но­то във мен как иска .

Сви аро­ган­т­но рамене ,

раз­тър­си си ги.И пръс­тен блесна.

Пога­ли скъ­по портмоне

и рече : “ Ще пла­тя !Харес­вам те ! ”.

Бе сбър­кал …И запла­ках аз.

С жест му посо­чих  ненаситните ,

лас­ки про­да­ва­щи  за час,

слу­жи­тел­ки на Афродита.

‘’Иде­те там !’’.Пак бях сама ,

макар че с голо­та сияех

не осве­тих в нощ­та- без свян ,

раз­хвър­ля­на­та мъж­ка стая.

Ако наме­рил бе ключа ,

раз­тво­ри­ла се  като цвете -

щях влю­бе­но да замълча

и да осъм­на до сър­це­то му .

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---