Царска годеница

---

 

Царска годеница

 

Израс­т­нах в истин­с­ко пат­ри­ар­хал­но семейство.В един голям двор с някол­ко къщи живе­ех­ме всич­ки аз,мама,тате,баба,дядо,леля,свако,братовчед ми и в една полу­по­тъ­на­ла в земя­та къщич­ка в края на огром­ния двор-леля Ленка.Тя беше сес­т­ра на дядо ми.Той има­ше още три сестри,но те бяха омъ­же­ни и живе­е­ха другаде.Само тази него­ва сес­т­ра беше оста­на­ла нео­мъ­же­на и живе­е­ше в бащи­на­та си къща.Беше заслу­жи­ла хля­ба си в семейс­т­во­то на брат си,защото само­от­вер­же­но се беше гри­жи­ла за деца­та му и бол­на­ва­та му жена,но кога­то тя починала,брат и се оже­нил повтор­но и от момен­та в кой­то нова­та гос­по­жа вляз­ла в дома,за леля Лен­ка вече няма­ло хляб там.Спомням си я от времето,когато още не ходех на училище.Не знам на кол­ко годи­ни беше тогава,но изглеж­да­ше на око­ло седем­де­сет. Няма­ше зъби,брадата й‑щръкнала,косата-пепелявосива и ряд­ка ‚беше зави­та на тила й в мини­а­тюр­но кокче.Беше висока,кокалеста и сла­ба-кожа и кости.Цялата беше обле­че­на в черно,а на кра­ка­та – голе­ми чер­ни мъж­ки обув­ки. Беше нео­бик­но­ве­но пър­га­ва за вида и въз­раст­та си,много работ­ли­ва и веч­но в движение.

Беше мно­го религиозна.В дома  й веч­но горе­ше кандило,имаше нещо като ико­нос­тас  с мно­го ико­ни и кога­то не беше заета,  ми раз­каз­ва­ше за живо­та на раз­ни свет­ци  и исто­рии от биб­ли­я­та, кое­то беше повод за раз­при  меж­ду нея и май­ка ми,тъй като по оно­ва време‑в годи­ни­те след 44-та,на рели­ги­оз­ни­те не се гле­да­ше с добро око.Всяка неде­ля и в дни­те на цър­ков­ни праз­ни­ци ‚обле­че­на и зиме и лете с един­с­т­ве­но­то си и спо­ред нея офи­ци­ал­но пал­то и с мал­ка чан­тич­ка в ръка,тя се отпра­вя­ше към цър­к­ва­та и често,въпреки неже­ла­ни­е­то на май­ка ми,тя ме хва­ща­ше за ръка  и ме воде­ше с нея ‚а на май­ка ми каз­ва­ше ‚че  Исус ще я накаже,защото бил казал да пус­нат деца­та при него.Аз оби­чах да ходя с нея в църквата.Поседявах мал­ко вът­ре и после се шмуг­вах меж­ду хора­та и отивах навън,а там има­ше слънце,зелена тре­ва и мно­го деца.

Никой не зна­е­ше от как­во и как се пре­пи­та­ва тази жена.Майка ми и леля ми вина­ги я кане­ха ‚кога­то сядах­ме на трепезата,но тя вина­ги отказваше.Понякога при­ема­ше само хляб,но само ако е сух-тя му каз­ва­ше „баят”.Накисваше го с топ­ла вода и така го ядеше.Казваше ‚че тази попа­ра „ мно­го деца е отгле­да­ла и чове­ци ги е направила”.

От тел и бяла и зеле­на хар­тия леля Лен­ка пра­ве­ше кра­си­ви изкус­т­ве­ни рози.Беше се научи­ла да ги пра­ви  като уче­нич­ка в сто­пан­с­ко­то училище,което оба­че не беше завършила,защото баща й се споминал.Тя пода­ря­ва­ше тези буке­ти  от бели рози на близ­ки и род­ни­ни, а  те от бла­го­дар­ност и вина­ги наси­ла  й дава­ха по някой лев. Щом виде­ше пари­те в ръце­те си,тя купу­ва­ше  браш­но и пра­ве­ше пита ‚коя­то раз­чуп­ва­ше и раз­да­ва­ше на съсе­ди­те за „Бог да прости” Осо­бе­но й беше труд­но през зимата.Къщичката  й ‚изди­ша­ше’’ от всякъде.Малката печ­ка ‚коя­то тя нари­ча­ше „кюмбе”,само пушеше,но дори и кога­то гореше,топлината бър­зо отлиташе,а и тя горе­ше  клечки,клони  и вся­как­ви боклуци.Много я съжа­ля­вах и чес­то вадех дър­ва от наши­те и ги мък­нех при леля Ленка.Наивно си мислех,че кол­ко­то по-голе­ми са дървата,повече ще горят и ще я топлят,но това я затруд­ня­ва­ше ‚защо­то тряб­ва­ше допъл­ни­тел­но да ги цепи.

Сигур­но има­ше някак­во заболяване,защото чес­то я боле­ше стомаха.Не иска­ше никак­ви лекарства.Лекуваше се с …лед.Тогава хла­дил­ни­ци нямаше.Тя ме изпра­ща­ше в слад­кар­нич­ка­та на дядо Асанико,да й взе­ма лед. Той го полу­ча­ва­ше на голе­ми леде­ни цепеници.Отчупваше с чук голя­мо пар­че лед,начукваше го на сит­но и пъл­не­ше голям плик от плът­на хартия.Това беше един­с­т­ве­но­то лекар­с­т­во на леля Ленка.С него тя гасе­ше няка­къв огън в сто­ма­ха си.

Бях вече студентка,при една вакан­ция се връ­щах у дома,когато отда­леч забе­ля­зах нек­ро­лог на вход­на­та ни вра­та и изтръпнах.Леля Лен­ка беше отпъ­ту­ва­ла при своя годеник.Така тя нари­ча­ше Христос.Понякога баща ми се шегу­ва­ше с нея ‚нари­чай­ки я„царска годеница”.Веднъж я запи­тах защо е цар­с­ка годеница,а тя ми отговори:„Аз съм сго­де­на за Христос,а той е цар­с­ки син”.Беше ми раз­каз­ва­ла за Христос,за Голгота,но аз бях мал­ка тога­ва и още не раз­ли­ча­вах реал­но от метафорично.Мислех си,че леля Лен­ка като мла­да е била сго­де­на за цар­с­кия син ‚но после той бил убит и тя не може да го забрави.Представях си я като геро­и­ня на оне­зи при­каз­ки от дебе­ла­та книга,която тя ми четеше.

Попи­тах май­ка ми как е починала.Тя ми разказа,че не се е мъчи­ла много,но до послед­но гъл­та­ла лед.После ми каза:„Ще ти пока­жа как­во наме­рих­ме в сан­дъ­ка й…”- и изва­ди от скри­на дълга,червеникавочерна плит­ка коса,снимка вър­ху дебел кар­тон и връз­ка писма.От сним­ка­та ме гле­да­ше със сме­е­щи се очи уче­нич­ка ‚обле­че­на в чер­но с бяла якичка,която поч­ти се сли­ва­ше с бело­та­та на лицето.На гър­ди­те й пада­ше дебе­ла плитка,а ръце­те й бяха скром­но преплетени.Погледът й беше отпра­вен към каме­ра­та така,сякаш някой нео­чак­ва­но беше привля­къл вни­ма­ни­е­то й. Гле­дах я и по ника­къв начин не можех да свър­жа тази дев­с­т­ве­на красота,с она­зи поч­ти страш­на баба,каквато аз позна­вах леля Ленка.Още по-уди­ве­на бях,когато раз­гър­нах паке­та с писма.Всички до едно  бяха със злат­на корон­ка в ъгъ­ла и бяха от царя,по-точно от него­ва­та канцелария.Започваха с :„Ува­жа­е­ма гос­по­жи­це…” В пове­че­то се бла­го­да­ре­ше за поже­ла­ния и бяха отго­вор на ней­ни позд­рав­ле­ния по слу­чай праз­ни­ци и важ­ни съби­тия в цар­с­ко­то семейство.Много годи­ни посто­ян­но и после­до­ва­тел­но тя беше писа­ла пис­ма и изпис­ва­ла стан­дар­т­ни фрази,предназначени за Царя-годе­ни­кът на ней­на­та душа.Дълго си мис­лех как­ви ли чув­с­т­ва са се спо­тай­ва­ли зад без­страс­т­ни­те офи­ци­ал­ни думи и изрази?

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на писателите
⇐ назад към конкурса

---