Горди българи в Гърция: Цанислав – блестящият дипломант
Някак свикнахме с двойния стандарт на българското общество в отношението му към младите хора, които знаят и могат. От една страна се гордеем с талантливите, умни и красиви деца на България, особено когато доказват на какво са способни пред връстниците си по света. От друга страна, трудно може да се каже, че създаваме привлекателни условия за живот и реализация в родината. Ако все пак клонът на някоя западна компания в сферата на новите технологии дава нормално, според българските представи, трудово възнаграждение, то е само за да не плаща много по-високи заплати за същата работа в Европа или Америка.
С тези размисли тръгнах за срещата с 26-годишния българин Цанислав Светославов Павловски, току-що получил отлична диплома в Атинския технически университет. Заинтригува ме оценката на неговата научна ръководителка проф. Елени Мури, завършила Графичен дизайн в Атина, а после Кино и телевизионна анимация в Милано, Италия и защитила докторат в Нови Сад, Сърбия. „С такива отлични постижения като Цани са само пет процента от студентите! Той получи максималната възможна оценка (пълно 10) от всички членове на комисията при защитата на дипломната си работа.“ Тези думи се отнасят за единствения чужденец в потока от 120 човека в специалност „Графичен дизайн“, за българското момче Цанислав, когото приятелите и колегите гърци наричат кратко Цани.
„Ако има път – ще го намеря,
ако няма път – ще го прокарам!“
Какъв ли е бил той като ученик, дали денят си е личал от заранта? Този въпрос ме провокира да потърся в България по телефона първата учителка на момчето в специалната А‑паралелка със засилено изучаване на английски език в началния курс на СОУ „Христо Ботев“ – Габрово.
„Цанислав беше старателен и ученолюбив – припомни си веднага г‑жа Аксения Христова. – Още от малък рисуваше много хубаво, неговите рисунки на училищните изложби веднага се открояваха. Правеше впечатление със своята сериозност, неприсъща за дете на 7 години… Радвам се, че беше мой ученик и му пожелавам да е все така упорит и талантлив, както винаги!“
Може би не са изненада заложбите в рисуването за един син на художници, но има нещо друго, което ме удивлява в характера на това дете на българския преход. Роден през 1991-ва – година, белязана от демографски срив, Цанислав расте във време, безжалостно за хората на изкуството, време на оцеляване. Ето защо тревненският възпитаник Светослав Павловски се разделя със 7‑годишния си син и поема към неизвестността на емигрантския живот в Гърция. Преди раздялата оставя на първокласника, който чете от 5‑годишен, един подарък. „Илиада“ от Омир. Малкият жадно попива всичко, свързано с историята и митологията на античния свят, следват „Одисея“, „Енеида“ на Вергилий… Особено впечатление му прави Ханибал Барка, картагенският пълководец и държавник и преходът на картагенската армия заедно със слоновете й през заснежените Алпи през Втората пуническа война.
Когато Цанислав е в пети клас, майка му също заминава на юг, по стъпките на съпруга си. Ученикът е оставен на грижите на габровската му баба Райна, преподавател по специални технически дисциплини в техникум. Дали заради образованието или заради вродения си педагогически усет, майката на майка му усеща, че това дете държи здраво юздите на живота си и го оставя да бъде себе си. То отговорно и с лекота се справя с уроците, дълги години тренира джудо, а през ваканциите помага на родителите на баща му в Кнежа.
Сега, порасналият вече Цанислав си спомня с носталгична усмивка пасторалната рутина на лятното ежедневие в Кнежа – лозе, ливада, бостан със сладкодумния дядо и неговите истории, а надвечер – разходка с баба за посрещане на кравата. И още нещо носи в сърцето си – безкрайното слънчогледово поле, което го учи да се радва на всеки огрян от слънцето миг и на простите неща в този миг…
В съседство от габровския дом един гараж се превръща в зала за електронни игри. В свободното от уроци време, Цанислав не просто изучава игрите – синтез на много изкуства и области на човешкото знание, не просто мечтае, той планира живота си. Първо завършва програмиране в Природо-математическата гимназия в Габрово, а после избира графичния дизайн като естествено продължение и възможност за симбиоза между художествения и математическия талант.
- Защо избра точно Атинския технически университет да завършиш тази специалност?
- В Гърция висшето образование е безплатно, включително и учебниците – това беше решаващ фактор. Освен това родителите ми живеят и работят в Атина, така че везните натежаха в полза на гръцката столица.
- По какво се различаваше ти от своите състуденти гърци?
- Бях единственият чужденец в целия поток. Бях в неравностойно положение, заради това, че не знаех езика, при записването използвах английски. След това изкарах петмесечен курс по гръцки, но в началото ми беше много трудно. Знаех, че ще трябва да работя два пъти повече, за да се справя. Много често съм прекарвал цели дни в университетската библиотека… Аз никога не се стряскам пред трудностите. Крепи ме увереността, че всеки проблем си има решение…
- Имаш ли любима максима?
- Приех за своя максима знаменитата фраза на Ханибал: „Ако има път – ще го намеря, ако няма път – ще го прокарам!“
Разделих се с младия българин напълно спокойна за неговото бъдеще, защото осъзнах, че е от кръвната група на първопроходците. И дали прокараната от тях пъртина ще е в Родината, или извън нея – зависи от всички нас. А те – те принадлежат на човечеството! Сега блестящият дипломант е решил да продължи развитието си в модерната специалност Виртуална реалност 3D Мултимедия. На добър час, Цаниславе!
Автор: Рада Капралова
П.П. Фотографиите са от дипломирането на Цанислав (първата), от изложбата на Асоциацията на графичните дизайнери в Гърция, в която участва с два плаката (втората). Последните две са от представянето на дипломната му работа. Тук са и неговите родители – Светослав Павловски (на третата) и майка му Мариета Павловска (от страната на сърцето на Цанислав на четвъртата фотография). А през рамо е прегърнал научната си ръководителка проф. д‑р Елени Мури.