Цанислав – блестящият дипломант

Горди българи в Гърция: Цанислав – блестящият дипломант

 

Някак свик­нах­ме с двой­ния стан­дарт на бъл­гар­с­ко­то общес­т­во в отно­ше­ни­е­то му към мла­ди­те хора, кои­то зна­ят и могат. От една стра­на се гор­де­ем с талан­т­ли­ви­те, умни и кра­си­ви деца на Бъл­га­рия, осо­бе­но кога­то доказ­ват на как­во са спо­соб­ни пред връс­т­ни­ци­те си по све­та. От дру­га стра­на, труд­но може да се каже, че съз­да­ва­ме привле­ка­тел­ни усло­вия за живот и реа­ли­за­ция в роди­на­та. Ако все пак кло­нът на някоя запад­на ком­па­ния в сфе­ра­та на нови­те тех­но­ло­гии дава нор­мал­но, спо­ред бъл­гар­с­ки­те пред­ста­ви, тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, то е само за да не пла­ща мно­го по-висо­ки запла­ти за съща­та рабо­та в Евро­па или Америка.

 

С тези раз­мис­ли тръг­нах за сре­ща­та с 26-годиш­ния бъл­га­рин Цанис­лав Све­тос­ла­вов Пав­лов­с­ки, току-що полу­чил отлич­на дип­ло­ма в Атин­с­кия тех­ни­чес­ки уни­вер­си­тет. Заин­т­ри­гу­ва ме оцен­ка­та на него­ва­та науч­на ръко­во­ди­тел­ка проф. Еле­ни Мури, завър­ши­ла Гра­фи­чен дизайн в Ати­на, а после Кино и теле­ви­зи­он­на ани­ма­ция в Мила­но, Ита­лия и защи­ти­ла док­то­рат в Нови Сад, Сър­бия. „С таки­ва отлич­ни пости­же­ния като Цани са само пет про­цен­та от сту­ден­ти­те! Той полу­чи мак­си­мал­на­та въз­мож­на оцен­ка (пъл­но 10) от всич­ки чле­но­ве на коми­си­я­та при защи­та­та на дип­лом­на­та си рабо­та.“ Тези думи се отна­сят за един­с­т­ве­ния чуж­де­нец в пото­ка от 120 чове­ка в спе­ци­ал­ност „Гра­фи­чен дизайн“, за бъл­гар­с­ко­то мом­че Цанис­лав, кого­то при­яте­ли­те и коле­ги­те гър­ци нари­чат крат­ко Цани.

 

„Ако има път – ще го намеря,
ако няма път – ще го прокарам!“

 

Какъв ли е бил той като уче­ник, дали денят си е личал от заран­та? Този въп­рос ме про­во­ки­ра да потър­ся в Бъл­га­рия по теле­фо­на пър­ва­та учи­тел­ка на мом­че­то в спе­ци­ал­на­та А‑паралелка със заси­ле­но изуча­ва­не на анг­лийс­ки език в начал­ния курс на СОУ „Хрис­то Ботев“ – Габрово.

 

„Цанис­лав беше ста­ра­те­лен и уче­но­лю­бив – при­пом­ни си вед­на­га г‑жа Аксе­ния Хрис­то­ва. – Още от малък рису­ва­ше мно­го хуба­во, него­ви­те рисун­ки на учи­лищ­ни­те излож­би вед­на­га се откро­я­ва­ха. Пра­ве­ше впе­чат­ле­ние със сво­я­та сери­оз­ност, неп­ри­съ­ща за дете на 7 годи­ни… Рад­вам се, че беше мой уче­ник и му поже­ла­вам да е все така упо­рит и талан­т­лив, как­то винаги!“

 

Може би не са изне­на­да залож­би­те в рису­ва­не­то за един син на худож­ни­ци, но има нещо дру­го, кое­то ме удив­ля­ва в харак­те­ра на това дете на бъл­гар­с­кия пре­ход. Роден през 1991-ва – годи­на, беля­за­на от демог­раф­с­ки срив, Цанис­лав рас­те във вре­ме, без­жа­лос­т­но за хора­та на изкус­т­во­то, вре­ме на оце­ля­ва­не. Ето защо трев­нен­с­ки­ят въз­пи­та­ник Све­тос­лав Пав­лов­с­ки се раз­де­ля със 7‑годишния си син и поема към неиз­вес­т­ност­та на емиг­рант­с­кия живот в Гър­ция. Пре­ди раз­дя­ла­та оста­вя на пър­вок­лас­ни­ка, кой­то чете от 5‑годишен, един пода­рък. „Или­а­да“ от Омир. Мал­ки­ят жад­но попи­ва всич­ко, свър­за­но с исто­ри­я­та и мито­ло­ги­я­та на антич­ния свят, след­ват „Оди­сея“, „Ене­и­да“ на Вер­ги­лий… Осо­бе­но впе­чат­ле­ние му пра­ви Хани­бал Бар­ка, кар­та­ген­с­ки­ят пъл­ко­во­дец и дър­жав­ник и пре­хо­дът на кар­та­ген­с­ка­та армия заед­но със сло­но­ве­те й през засне­же­ни­те Алпи през Вто­ра­та пуни­чес­ка война.

 

Кога­то Цанис­лав е в пети клас, май­ка му също зами­на­ва на юг, по стъп­ки­те на съп­ру­га си. Уче­ни­кът е оста­вен на гри­жи­те на габ­ров­с­ка­та му баба Рай­на, пре­по­да­ва­тел по спе­ци­ал­ни тех­ни­чес­ки дис­цип­ли­ни в тех­ни­кум. Дали зара­ди обра­зо­ва­ни­е­то или зара­ди вро­де­ния си педа­го­ги­чес­ки усет, май­ка­та на май­ка му усе­ща, че това дете дър­жи здра­во юзди­те на живо­та си и го оста­вя да бъде себе си. То отго­вор­но и с леко­та се спра­вя с уро­ци­те, дъл­ги годи­ни тре­ни­ра джу­до, а през вакан­ци­и­те пома­га на роди­те­ли­те на баща му в Кнежа.

 

Сега, порас­на­ли­ят вече Цанис­лав си спом­ня с нос­тал­гич­на усмив­ка пас­то­рал­на­та рути­на на лят­но­то ежед­не­вие в Кне­жа – лозе, лива­да, бос­тан със слад­ко­дум­ния дядо и него­ви­те исто­рии, а над­ве­чер – раз­ход­ка с баба за посре­ща­не на кра­ва­та. И още нещо носи в сър­це­то си – без­к­рай­но­то слън­чог­ле­до­во поле, кое­то го учи да се рад­ва на все­ки огрян от слън­це­то миг и на прости­те неща в този миг…

 

В съсед­с­тво от габ­ров­с­кия дом един гараж се превръ­ща в зала за елек­т­рон­ни игри. В сво­бод­но­то от уро­ци вре­ме, Цанис­лав не просто изуча­ва игри­те – син­тез на мно­го изкус­т­ва и облас­ти на човеш­ко­то зна­ние, не просто меч­тае, той пла­ни­ра живо­та си. Пър­во завър­ш­ва програ­ми­ра­не в При­ро­до-мате­ма­ти­чес­ка­та гим­на­зия в Габ­ро­во, а после изби­ра гра­фич­ния дизайн като естес­т­ве­но про­дъл­же­ние и въз­мож­ност за сим­би­о­за меж­ду худо­жес­т­ве­ния и мате­ма­ти­чес­кия талант.

 

 

- Защо избра точ­но Атин­с­кия тех­ни­чес­ки уни­вер­си­тет да завър­шиш тази специалност?

- В Гър­ция вис­ше­то обра­зо­ва­ние е без­п­лат­но, вклю­чи­тел­но и учеб­ни­ци­те – това беше реша­ващ фак­тор. Освен това роди­те­ли­те ми живе­ят и рабо­тят в Ати­на, така че вез­ни­те нате­жа­ха в пол­за на гръц­ка­та столица.

 

- По как­во се раз­ли­ча­ва­ше ти от сво­и­те със­ту­ден­ти гърци?

- Бях един­с­т­ве­ни­ят чуж­де­нец в целия поток. Бях в нерав­нос­той­но поло­же­ние, зара­ди това, че не зна­ех ези­ка, при запис­ва­не­то изпол­з­вах анг­лийс­ки. След това изка­рах пет­ме­се­чен курс по гръц­ки, но в нача­ло­то ми беше мно­го труд­но. Зна­ех, че ще тряб­ва да рабо­тя два пъти пове­че, за да се спра­вя. Мно­го чес­то съм пре­кар­вал цели дни в уни­вер­си­тет­с­ка­та биб­ли­о­те­ка… Аз нико­га не се стряс­кам пред труд­нос­ти­те. Кре­пи ме уве­ре­ност­та, че все­ки проб­лем си има решение…

 

- Имаш ли люби­ма максима?

- При­ех за своя мак­си­ма зна­ме­ни­та­та фра­за на Хани­бал: „Ако има път – ще го наме­ря, ако няма път – ще го прокарам!“

 

Раз­де­лих се с мла­дия бъл­га­рин напъл­но спо­кой­на за него­во­то бъде­ще, защо­то осъз­нах, че е от кръв­на­та гру­па на пър­воп­ро­ход­ци­те. И дали про­ка­ра­на­та от тях пър­ти­на ще е в Роди­на­та, или извън нея – зави­си от всич­ки нас. А те – те при­над­ле­жат на чове­чес­т­во­то! Сега блес­тя­щи­ят дип­ло­мант е решил да про­дъл­жи раз­ви­ти­е­то си в модер­на­та спе­ци­ал­ност Вир­ту­ал­на реал­ност 3D Мул­ти­ме­дия. На добър час, Цаниславе!

Автор: Рада Капралова

 

П.П. Фотог­ра­фи­и­те са от дип­ло­ми­ра­не­то на Цанис­лав (пър­ва­та), от излож­ба­та на Асо­ци­а­ци­я­та на гра­фич­ни­те дизай­не­ри в Гър­ция, в коя­то учас­т­ва с два пла­ка­та (вто­ра­та). Послед­ни­те две са от пред­ста­вя­не­то на дип­лом­на­та му рабо­та. Тук са и него­ви­те роди­те­ли – Све­тос­лав Пав­лов­с­ки (на тре­та­та) и май­ка му Мари­е­та Пав­лов­с­ка (от стра­на­та на сър­це­то на Цанис­лав на чет­вър­та­та фотог­ра­фия). А през рамо е пре­гър­нал науч­на­та си ръко­во­ди­тел­ка проф. д‑р Еле­ни Мури.