Тъй ни минават дните

---

 

Тъй ни минават дните

 

Във сян­ка­та се кри­ем на скалите…

Тъй тъм­ни­на­та в нас не си отива -

зали­ва ни със гри­жи неприветни.

А ний сто­им сму­те­но пред вратите,

без да вле­зем в седем­в­ра­та­та Тива,

пъл­на със зла­то и тай­ни несметни.

 

Нима не е по-лес­но да излезем

от сян­ка­та – да минем под лъчите,

във обсе­га добър на светлината?

Дори пре­ди Слън­це­то ще залезем,

ако нощем не ни све­тят звездите,

кои­то пъте­во­дят към Зората…

 

Тъй дни­те ни мина­ват в тъж­на сага.

А Тива е във нас – стои, не бяга…

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---