Тъй ни минават дните

Моята Малка Тайна


 

Тъй ни минават дните

 

Във сян­ка­та се кри­ем на ска­ли­те…

Тъй тъм­ни­на­та в нас не си отива -

зали­ва ни със гри­жи неп­ри­вет­ни.

А ний сто­им сму­те­но пред вра­ти­те,

без да вле­зем в седем­в­ра­та­та Тива,

пъл­на със зла­то и тай­ни нес­мет­ни.

 

Нима не е по-лес­но да изле­зем

от сян­ка­та — да минем под лъчи­те,

във обсе­га добър на свет­ли­на­та?

Дори пре­ди Слън­це­то ще зале­зем,

ако нощем не ни све­тят звез­ди­те,

кои­то пъте­во­дят към Зора­та…

 

Тъй дни­те ни мина­ват в тъж­на сага.

А Тива е във нас — стои, не бяга…

 


назад към тай­ни­те на поети­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.