Тайният код
Аз съм стрелката секундарна
и устремно напред летя.
След мене тича дружка вярна,
Минутка, кака ми е тя.
Въртим се ние до насита
като във чуден кръгъл храм.
Свещена тайна в нас е скрита –
каква е, даже аз не знам.
Пристъпва тежко, важно мама,
защото мери часове,
а те, в компания голяма,
са дни, години, векове…
Баща ми, стенният Часовник,
красив е в рамката от рог.
Почитат го като чиновник
на служба при самия Бог.
Но днес, нали съм луда-млада,
пред всички рекох със тъга:
„Защо не мога – за награда,
да потанцувам под дъга,
да яздя конче – лъч на слънце,
назад да полетя веднъж
и после, с натежало зрънце
да се окъпя в летен дъжд?
Защо не мога да се върна
сред динозаври в древността,
поне за мъничко да зърна
как бил е сътворен света?”
Тогава татко, мама, кака
отвърнаха: „Ние сме код
на Времето – то в нас тиктака!
Напред е неговият ход.”
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса
