Тайните семена
Когато щъркелите се събират
и лятото в ръждиво пак прегаря –
сърцето ми се свива! И разбирам,
че време е за път… Далечна гара
ме чака някъде. Да ме погълне!
И силите ми с ярост да изцежда…
Но думите след мен, дано покълнат –
зрънцата ми в браздата на надеждата!
⇐ назад към тайните на поетите
⇐ назад към конкурса

