Тайна

---

Тайна

 

Лято­то обли­ча раз­кре­пос­те­но свой­то тяло

в пеле­ри­на- слън­чог­ле­ди с нашу­мя­ла ръж.

При­ми­жа­ва поред­но утро в зени­ци­те на ято,

а по пъте­ка долу се сипят стъп­ки­те на мъж.

 

И се събуж­дат  в мен тайн­с­т­ва и подобия,

но сър­це­то се бун­ту­ва в поред­но­то — защо.

Вся­ка нощ се питам, а утро­то не отговаря.

Въп­ро­сът е един и същ. Кой ли? И какво?

 

Измис­лям си у мен хори­зон­ти помъдрели

с дюни до ска­ли­те, с тай­ни стъп­ки по брега.

Скри­та в сър­це­то тай­на в обич се превръща.

Днес две очи ме след­ват. До края на нощта.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---