В хиля­до­лет­на­та бъл­гар­с­ка исто­рия е същес­т­ву­ва­ла вина­ги живи­тел­на­та жаж­да за напре­дък и раз­ви­тие, неп­ре­къс­на­та е била жаж­да­та за свет­ли­на, жаж­да за живот. Тази жаж­да за СВЕТЛИНА е била и гняв към всич­ки потис­ни­ци и надеж­да за по-добро бъде­ще. Пис­ме­на­та в наша­та исто­рия не започ­ват с Кирил и Мето­дий. Има­ме све­де­ния за далеч назад в хиля­до­ле­ти­я­та, кога­то пред­ци­те ни са пре­да­ва­ли инфор­ма­ция с чер­ти и рез­ки, с руни, дори с бук­ви. Пис­ме­ни­ят знак, бук­ва­та е едно чудо, с кое­то може да се пре­да­ва мисъл и да огря­ва дру­ги хора със сво­я­та свет­ли­на. Пис­ме­ност­та носи свет­ли­на за ума и душата.

С ПРИЗНАНИЕ, БЛАГОДАРНОСТ И ЛЮБОВ КЪМ ПЪРВИТЕ ИЗВЕСТНИ НАМ УЧИТЕЛИ – БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ

Мно­го са загад­ки­те око­ло съд­ба­та и дело­то на све­ти­те бра­тя Кон­с­тан­тин-Кирил и Мето­дий. Дори дреб­но­то вглеж­да­не в кар­ти­ни на нари­су­ва­ни Кирил и Мето­дий в ръце със азбу­ка­та, отва­рят раз­мис­ли… как­во дър­жат? Гла­го­ли­ца­та или кири­ли­ца, коя­то е съз­да­де­на след тях? Две­те азбу­ки се раз­ли­ча­ват кате­го­рич­но. Неос­по­рим е фак­тът, че в 855 г. е съз­да­де­на азбу­ка­та от солун­с­ки­те бра­тя. Това са само три годи­ни след заема­не­то на бъл­гар­с­кия трон от цар Борис пър­ви. Нови­ят цар тряб­ва да управ­ля­ва обшир­на дър­жа­ва – от Буда­пе­ща до Одрин и от усти­е­то на Днес­тър и Дне­пър до днеш­ния албан­с­ки град Драч. В слож­ни­те поли­ти­чес­ки вза­и­мо­от­но­ше­ния цар Борис съз­на­вал, че с воен­ни дейс­т­вия няма да защи­ти дър­жа­ва­та си. Цар Борис е изклю­чи­те­лен дип­ло­мат и поема пътя на обе­ди­не­ние на цяло­то насе­ле­ние чрез при­ема­не­то на един­на вяра – християнството. 

Дру­га­та зада­ча на нашия цар е да стиг­не до призна­ва­не­то на сил­на­та Бъл­га­рия и при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ѝ към същес­т­ву­ва­ща­та по това вре­ме кул­ту­ра в Евро­па. В осно­ва­та на хрис­ти­ян­с­ка­та рели­гия стои чете­не­то на исто­рии за живо­та на Исус Хрис­тос и апос­то­ли­те му. Бъл­гар­с­ки­ят цар пра­ви ЗАВЯРА със солун­с­ки­те си бра­тов­че­ди Цър­хо и Стра­хо­та, с визан­тийс­ки име­на Кирил и Мето­дий. Три­ма­та са прав­ну­ци на кан Омур­таг. Иде­я­та на тях­на­та дей­ност включ­ва нами­ра­не на въз­мож­ни пъти­ща за при­ема­не на хрис­ти­ян­с­т­во­то в Бъл­га­рия, но на роден език.. 

У солун­с­ки­те бра­тя кипя­ла род­на­та кръв и заед­но със свои уче­ни­ци се уса­мо­тя­ват в пла­ни­на­та Полих­рон. Ори­ги­нал­на­та азбу­ка отго­ва­ря на фоне­ти­ка­та на живе­е­щи­те око­ло Солун, а там пре­дим­но са живе­ли бъл­га­ри, кои­то визан­тий­ци­те нари­ча­ли склави(е)ни. Азбу­ка­та нарек­ли ГЛАГОЛИЦА и я усъ­вър­шен­с­т­ва­ли в гра­ма­тич­на нор­ма, съдър­жа­ла 44 зна­ци. Кон­с­тан­тин-Кирил е бил висо­ко обра­зо­ван и е позна­вал ста­ри­те тра­кийс­ки пис­ме­ни зна­ци, като чер­ти, рез­ки, руни и дру­ги сът­во­ре­ни до това вре­ме зна­ци и ги пол­з­ва мно­го разум­но за озна­ча­ва­не на все­ки звук. Съз­да­те­ли­те поло­жи­ли изклю­чи­тел­ни уси­лия и за пре­во­ди на слу­жеб­ни­те цър­ков­ни кни­ги от гръц­ки. Импе­ра­тор Миха­ил тре­ти и пат­ри­арх Фотий под­дър­жа­ли дело­то на Кирил и Мето­дий, защо­то то е в хар­мо­ния на жела­ни­е­то им да раз­прос­ти­рат вли­я­ни­е­то на Визан­тия, заед­но с при­ема­не­то на дру­ги наро­ди в лоно­то на хрис­ти­ян­с­ка­та рели­гия. Изпра­щат Бра­тя­та на мисии с тази цел и на севе­ро­из­ток при хаза­ри­те и във Великоморавия. 

Има све­де­ния, че пър­ви­те изпи­та­ния за спо­луч­ли­во при­ема­не на ново­съз­да­де­на­та азбу­ка се пра­ви в поре­чи­е­то на река Брегалница. 

Дело­то на солун­с­ки­те бра­тя и уче­ни­ци­те им е чутов­но, защо­то не само успя­ват да съз­да­дат пър­ва­та и един­с­т­ве­на азбу­ка в све­та, отго­ва­ря­ща на фоне­ти­ка­та на око­ло 500 мили­о­на души, пол­з­ва­щи я и днес, но и раз­би­ват по убе­ди­те­лен начин цър­ков­на­та дог­ма, че БОГ тряб­ва да се сла­ви само на три­те ези­ка – еврейс­ки, латин­с­ки, гръц­ки.

Кон­с­тан­тин-Кирил се побо­лял рано и уми­ра в Рим. Мето­дий про­дъл­жил сам бор­ба­та, умо­рен и отча­ян уми­ра в Мора­вия. Дела­та на твор­ци­те на бъл­гар­с­ка­та азбу­ка срещ­на­ли отпор от като­ли­чес­ки­те миси­о­не­ри и са изго­не­ни. За да не бъдат про­да­де­ни, как­то сто­ти­ци били поели пътя на роби­те, най-близ­ки­те уче­ни­ци на бра­тя­та през 885 г. нами­рат прекрас­ни усло­вия за бого­у­год­ни­те си дела при цар Борис пър­ви в Бъл­га­рия. Тук изграж­дат две шко­ли, Преслав­с­ка – ръко­во­де­на от пър­во от Наум, а сет­не от Кон­с­тан­тин Преслав­с­ки и Охрид­с­ка – наче­ло с Кли­мент Охрид­с­ки. Най-заслу­жи­ли­те за това зна­чи­мо дело са по-къс­но обя­ве­ни за свет­ци бра­тя­та Кирил и Мето­дий, така и царе­те ни Борис пър­ви и синът му Симе­он. Бла­го­да­ре­ние на наши­те царе се е запа­зи­ло свя­то­то дело на солун­с­ки­те бра­тя, дори се раз­ви­ва в коло­сал­ни размери. 

Кли­мент Охрид­с­ки заед­но със свои уче­ни­ци пре­ра­бот­ват азбу­ка­та, пак по поръ­ка на бъл­гар­с­ки­те царе и съз­да­ват тази азбу­ка, коя­то ние днес нари­ча­ме кири­ли­ца, по име­то на пър­во­у­чи­те­ли­те ни. Каз­вам КОЛОСАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕЛОТО ИМ и това съв­сем не е пре­уве­ли­че­но. Още по вре­ме на цар Симе­он се раз­гръ­ща могъ­ща лите­ра­тур­на дей­ност, не слу­чай­но е назо­ва­но вре­ме­то му като „ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА“, като насо­ки­те не са само в лите­ра­ту­ра­та, а във всич­ки изкус­т­ва. Извес­т­ни­ят френ­с­ки учен Роже Бер­нар твър­ди, че Бъл­га­рия ста­ва по това вре­ме тре­то кул­тур­но сре­ди­ще в Евро­па, след Рим и Визан­тия. „За бук­ви­те“ от Чер­но­ри­зец Хра­бър пред­шес­т­ва с три века защи­та­та на ита­ли­ан­с­кия наро­ден език от Дан­те Али­ги­е­ри и със шест века про­из­ве­де­ни­е­то на Жоа­шем дьо Беле „Защи­та и просла­ва на френ­с­кия език“. Съз­да­де­на­та от Кли­мент Охрид­с­ки (ок. 840 – 27.7.915) кни­жов­на шко­ла има харак­тер на вто­ри уни­вер­си­тет след Маг­на­ур­с­ка­та шко­ла в Цариг­рад, пред­хож­да Болон­с­кия уни­вер­си­тет, открит 950 г. и уни­вер­си­те­та Ал Азхар, открит 972 г. в Кай­ро. През шко­ла­та на Кл. Охрид­с­ки за седем годи­ни пре­ми­на­ват око­ло 3500 уче­ни­ци, той сами­ят съз­да­ва про­из­ве­де­ния, от кои­то досе­га са откри­ти 3000 пре­пи­са из целия свят. Наред със свет­ли­те име­на на солун­с­ки­те бра­тя Кирил и Мето­дий, све­тят и тези на тех­ни­те съмиш­ле­ни­ци и про­дъл­жи­те­ли. Уче­ни­ци­те им са Горазд, Анге­ла­рий, Наум, Кли­мент, Сава, а има све­де­ния, че към тях са се при­съ­е­ди­ни­ли и две жени, кои­то са пише­ли и пре­веж­да­ли. До тях дос­той­но се нареж­дат и Кон­с­тан­тин Преслав­с­ки, Йоан Екзарх, Чер­но­ри­зец Хра­бър, Кон­с­тан­тин Кос­те­неч­ки, Пат­ри­арх Евти­мий, Отец Паи­сий, Соф­ро­ний Вра­чан­с­ки, д‑р Петър Берон… и дру­ги. Сил­но пока­за­тел­ни за сло­во­то ни са думи­те на рус­кия ува­жа­ван ака­де­мик Дмит­рий Лиха­чов: „Няма никак­во съм­не­ние в това, че най-съвър­ше­на­та азбу­ка, с коя­то Русия започ­ва да си слу­жи през десе­ти век – кири­ли­ца­та – е била съз­да­де­на в Бъл­га­рия и от там е била пре­не­се­на в Русия“. 

В съв­ре­ми­е­то съз­да­де­на­та азбу­ка от пър­ви­те ни учи­те­ли е призна­та, като в ЕС кири­ли­ца­та бе при­ета сред дру­ги­те азбу­ки като рав­нос­той­на, а папа Йоан Павел вто­ри обя­ви све­ти­те бра­тя Кирил и Мето­дий за съпок­ро­ви­те­ли на Евро­па. Пла­мен­ни­те сло­ва на поета ни Тео­дор Тра­я­нов чудес­но изра­зя­ват наше­то прекло­не­ние към съз­да­те­ли­те на наша­та свет­ли­на – азбуката!

„Лику­вай, свет­ло сло­во на радост благородна,
не спи­рай, звън без­смър­тен на бъл­гар­с­ка­та реч,
и пес­ни да раз­гла­сят, че воля­та свободна
пред стъп­ки­те на Бога пола­га своя меч.” 

Вене­та Искренова

Вене­та Г. Иск­ре­но­ва, (Бран­дийс­ка) е роде­на в Ихти­ман. Учи­тел­с­т­ва­ла, а след 50-тата си годи­на емиг­ри­ра в Гър­ция по ико­но­ми­чес­ки при­чи­ни. Пише с най-голя­мо жела­ние бас­ни, поня­ко­га се “впус­ка” и в дру­ги жанрове.

Мате­ри­а­лът е пре­дос­та­вен за пуб­ли­ка­ция в сай­та на КДК „Нов Живец”-Атина от г‑жа Иск­ре­но­ва. Бла­го­да­рим й от сърце!

Йорданка Андреева

Оби­чам да обме­ня­ме инфор­ма­ция, да зна­ем за успе­хи­те на наши­те при­яте­ли, да пра­вим така, че живо­тът да не е ску­чен и сив а цве­тен и бъл­бу­кащ от хуба­ви новини!

kdk-atina.eu