В хилядолетната българска история е съществувала винаги живителната жажда за напредък и развитие, непрекъсната е била жаждата за светлина, жажда за живот. Тази жажда за СВЕТЛИНА е била и гняв към всички потисници и надежда за по-добро бъдеще. Писмената в нашата история не започват с Кирил и Методий. Имаме сведения за далеч назад в хилядолетията, когато предците ни са предавали информация с черти и резки, с руни, дори с букви. Писменият знак, буквата е едно чудо, с което може да се предава мисъл и да огрява други хора със своята светлина. Писмеността носи светлина за ума и душата.
С ПРИЗНАНИЕ, БЛАГОДАРНОСТ И ЛЮБОВ КЪМ ПЪРВИТЕ ИЗВЕСТНИ НАМ УЧИТЕЛИ – БРАТЯТА КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ
Много са загадките около съдбата и делото на светите братя Константин-Кирил и Методий. Дори дребното вглеждане в картини на нарисувани Кирил и Методий в ръце със азбуката, отварят размисли… какво държат? Глаголицата или кирилица, която е създадена след тях? Двете азбуки се различават категорично. Неоспорим е фактът, че в 855 г. е създадена азбуката от солунските братя. Това са само три години след заемането на българския трон от цар Борис първи. Новият цар трябва да управлява обширна държава – от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър и Днепър до днешния албански град Драч. В сложните политически взаимоотношения цар Борис съзнавал, че с военни действия няма да защити държавата си. Цар Борис е изключителен дипломат и поема пътя на обединение на цялото население чрез приемането на единна вяра – християнството.
Другата задача на нашия цар е да стигне до признаването на силната България и присъединяването ѝ към съществуващата по това време култура в Европа. В основата на християнската религия стои четенето на истории за живота на Исус Христос и апостолите му. Българският цар прави ЗАВЯРА със солунските си братовчеди Църхо и Страхота, с византийски имена Кирил и Методий. Тримата са правнуци на кан Омуртаг. Идеята на тяхната дейност включва намиране на възможни пътища за приемане на християнството в България, но на роден език..
У солунските братя кипяла родната кръв и заедно със свои ученици се усамотяват в планината Полихрон. Оригиналната азбука отговаря на фонетиката на живеещите около Солун, а там предимно са живели българи, които византийците наричали склави(е)ни. Азбуката нарекли ГЛАГОЛИЦА и я усъвършенствали в граматична норма, съдържала 44 знаци. Константин-Кирил е бил високо образован и е познавал старите тракийски писмени знаци, като черти, резки, руни и други сътворени до това време знаци и ги ползва много разумно за означаване на всеки звук. Създателите положили изключителни усилия и за преводи на служебните църковни книги от гръцки. Император Михаил трети и патриарх Фотий поддържали делото на Кирил и Методий, защото то е в хармония на желанието им да разпростират влиянието на Византия, заедно с приемането на други народи в лоното на християнската религия. Изпращат Братята на мисии с тази цел и на североизток при хазарите и във Великоморавия.
Има сведения, че първите изпитания за сполучливо приемане на новосъздадената азбука се прави в поречието на река Брегалница.
Делото на солунските братя и учениците им е чутовно, защото не само успяват да създадат първата и единствена азбука в света, отговаряща на фонетиката на около 500 милиона души, ползващи я и днес, но и разбиват по убедителен начин църковната догма, че БОГ трябва да се слави само на трите езика – еврейски, латински, гръцки.
Константин-Кирил се поболял рано и умира в Рим. Методий продължил сам борбата, уморен и отчаян умира в Моравия. Делата на творците на българската азбука срещнали отпор от католическите мисионери и са изгонени. За да не бъдат продадени, както стотици били поели пътя на робите, най-близките ученици на братята през 885 г. намират прекрасни условия за богоугодните си дела при цар Борис първи в България. Тук изграждат две школи, Преславска – ръководена от първо от Наум, а сетне от Константин Преславски и Охридска – начело с Климент Охридски. Най-заслужилите за това значимо дело са по-късно обявени за светци братята Кирил и Методий, така и царете ни Борис първи и синът му Симеон. Благодарение на нашите царе се е запазило святото дело на солунските братя, дори се развива в колосални размери.
Климент Охридски заедно със свои ученици преработват азбуката, пак по поръка на българските царе и създават тази азбука, която ние днес наричаме кирилица, по името на първоучителите ни. Казвам КОЛОСАЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ДЕЛОТО ИМ и това съвсем не е преувеличено. Още по време на цар Симеон се разгръща могъща литературна дейност, не случайно е назовано времето му като „ЗЛАТЕН ВЕК НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА“, като насоките не са само в литературата, а във всички изкуства. Известният френски учен Роже Бернар твърди, че България става по това време трето културно средище в Европа, след Рим и Византия. „За буквите“ от Черноризец Храбър предшества с три века защитата на италианския народен език от Данте Алигиери и със шест века произведението на Жоашем дьо Беле „Защита и прослава на френския език“. Създадената от Климент Охридски (ок. 840 – 27.7.915) книжовна школа има характер на втори университет след Магнаурската школа в Цариград, предхожда Болонския университет, открит 950 г. и университета Ал Азхар, открит 972 г. в Кайро. През школата на Кл. Охридски за седем години преминават около 3500 ученици, той самият създава произведения, от които досега са открити 3000 преписа из целия свят. Наред със светлите имена на солунските братя Кирил и Методий, светят и тези на техните съмишленици и продължители. Учениците им са Горазд, Ангеларий, Наум, Климент, Сава, а има сведения, че към тях са се присъединили и две жени, които са пишели и превеждали. До тях достойно се нареждат и Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Софроний Врачански, д‑р Петър Берон… и други. Силно показателни за словото ни са думите на руския уважаван академик Дмитрий Лихачов: „Няма никакво съмнение в това, че най-съвършената азбука, с която Русия започва да си служи през десети век – кирилицата – е била създадена в България и от там е била пренесена в Русия“.
В съвремието създадената азбука от първите ни учители е призната, като в ЕС кирилицата бе приета сред другите азбуки като равностойна, а папа Йоан Павел втори обяви светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Пламенните слова на поета ни Теодор Траянов чудесно изразяват нашето преклонение към създателите на нашата светлина – азбуката!
„Ликувай, светло слово на радост благородна,
не спирай, звън безсмъртен на българската реч,
и песни да разгласят, че волята свободна
пред стъпките на Бога полага своя меч.”
Венета Искренова
Венета Г. Искренова, (Брандийска) е родена в Ихтиман. Учителствала, а след 50-тата си година емигрира в Гърция по икономически причини. Пише с най-голямо желание басни, понякога се “впуска” и в други жанрове.
Материалът е предоставен за публикация в сайта на КДК „Нов Живец”-Атина от г‑жа Искренова. Благодарим й от сърце!
Обичам да обменяме информация, да знаем за успехите на нашите приятели, да правим така, че животът да не е скучен и сив а цветен и бълбукащ от хубави новини!
С благодарност, признание и любов към г‑жа Искренова и КДК “Нов живец”, с пожелания за здраве и още много добри дела!
Благодарим ти за топлите думи! Радваме се, че “Нов Живец” има приятели като теб!