Сън

---

 

Сън

 

Ти чес­то идваш във съня ми

неча­кан гост, но тъй желан,

сто­иш тихо до гла­ва­та ми

и галиш с поглед замечтан.

Но сут­рин, щом се аз събудя,

живо­тът дру­го ми поднася -

напраз­но вре­ме­то си губя -

меч­ти­те мои той изгася.

Защо­то дру­га ти обичаш,

греш­ка­та ми най-голяма

е, че аз мно­го те обичам,

а не съм от теб желана.

Тези фак­ти мога да приема,

на живот да гле­дам пак реално,

но любов­та, макар несподелена

ще нося с мен до вре­ме­то фатално.

 

---

⇐ назад към тай­ни­те на поетите
⇐ назад към конкурса

---