странникът от Седмата пейка

Странникът от Седмата пейка

Валери Станков и неговата малка тайна

Как избрахме темата на конкурса “Моята малка тайна”

 

 

 

Вале­ри Стан­ков е явле­ние в съв­ре­мен­ния свят на бъл­гар­с­ко­то Сло­во. Автор на 34 кни­ги с поезия, белет­рис­ти­ка и пуб­ли­цис­ти­ка, носи­тел на мно­го лите­ра­тур­ни награ­ди, той е и изклю­чи­тел­но скро­мен човек, кой­то просто издиш­ва рими. Усе­ти­ли завла­дя­ва­що­то при­със­т­вие на поета-мъд­рец, бъл­га­ри­те твор­ци в Ати­на спе­че­ли­ха него­во­то при­ятел­с­т­во и го вклю­чи­ха в праз­нич­ния кален­дар през послед­ни­те някол­ко годи­ни. При послед­но­то му гос­ту­ва­не през март тази годи­на (навръх рож­де­ния му ден) го помо­лих­ме да ста­не кръс­т­ник на пред­сто­я­щия лите­ра­ту­рен кон­курс на КДК “Нов живец”. Той се вглъ­би за десе­ти­на мину­ти, после извед­нъж каза: “Моя­та мал­ка тай­на” и пред­ло­жи и дата­та за отчи­та­не­то на кон­кур­са: 1 октом­в­ри – Ден на поезията.

Ето какво споделя Странникът от Седмата пейка за темата на конкурса:

 

Тема­та “Моя­та мал­ка тай­на” е въл­ну­ва­ща, защо­то е скриш­на, в нея сме посве­те­ни само ние, кои­то я раз­гръ­ща­ме, и Гос­под Бог, кой­то бди над нас, за да бъдем чис­ти един към друг. Мис­ля, че няма по-голя­ма радост за все­ки­го от нас от тази – да раз­ка­жеш няко­му за сък­ро­ве­ни­те неща, кои­то носиш в себе си.


Да си при­пом­ним гос­ту­ва­не­то на Вале­ри Стан­ков през месец март и сре­ща­та му с дей­ци­те на КДК “Нов Живец” – Атина:

Вале­ри Стан­ков сред бъл­гар­с­ки­те твор­ци в Атина

 

Валери Станков сред българските творци в Атина


Кратка автобиография на поета

 

 

странникът от Седмата пейка

 

 

Роден съм на 5 март 1956 г. във Вар­на. Завър­ших Чет­вър­та ЕГ с пре­по­да­ва­не на рус­ки език в род­ния си град, а дип­лом за вис­ше обра­зо­ва­ние взех във Вис­шия педа­го­ги­чес­ки инс­ти­тут в Шумен (спе­ци­ал­ност „Рус­ка филология“).

Рабо­тих като учи­тел по рус­ки и бъл­гар­с­ки език и лите­ра­ту­ра, спа­си­тел по пла­жо­ве­те, зам.-председател на Райо­нен съвет за кул­ту­ра – Вар­на, шофьор на так­си, моряк на Фери­бот­ния ком­п­лекс „Д. Ватев” – Белос­лав, нощен пазач в час­т­на детек­тив­с­ка аген­ция, редак­тор и гл.- редак­тор в лите­ра­тур­ния алма­нах „Просто­ри“, теле­ви­зи­о­нен репор­тер в програ­ма „Море“ на РТВЦ – Вар­на, жур­на­лист във в. „Чер­но­мо­рие“, кри­ми­на­лен репор­тер във в. „Чер­но море“, слу­жи­тел в общи­на Вар­на като дирек­тор на въз­ста­но­ве­ния Теа­тър на поези­я­та. В про­дъл­же­ние на три годи­ни бях упра­ви­тел на ИК „Галак­ти­ка“, след това дирек­тор на уни­вер­си­тет­с­ко­то изда­тел­с­т­во на Вар­нен­с­кия сво­бо­ден уни­вер­си­тет „Чер­но­ри­зец Хра­бър“, а после упра­ви­тел на изда­тел­с­т­во „Кни­га­та“ – Вар­на. До 1 ноем­в­рий 2014‑а годи­на бях Гла­вен екс­перт в Дирек­ция „Кул­ту­ра и духов­но раз­ви­тие“ в Общи­на Варна.

Баща на три­ма сино­ве – Петър, Сте­фан и Иван.

Имам 34 кни­ги с поезия, белет­рис­ти­ка, публицистика:

Огън на бре­га“ (1980),

Нощен хляб“. Вар­на: Геор­ги Бака­лов, 1983, 44 с.

Сезо­нът на спа­си­те­ля“. Повест. София: Про­физ­дат, 1987, 126 с.

Мор­с­ки кон­че­та“. Вар­на: Геор­ги Бака­лов, 1989, 40 с.

Пла­ши­ло в гра­да“ (1990),

Оста­ви ме, любов“ (1992),

Деца на рая“. София: Пейо К. Яво­ров, 1992, 50 с.

Семей­но лег­ло“. Раз­ка­зи и нове­ли. Вар­на: Бряг-принт, 1992, 123 с.

Защо­то е есен“ (1994),

Биб­лия за нес­рет­ни­ци“. Вар­на: Чер­но­мо­рие, 1997, 49 с.

Сюи­та за мър­т­ви бъл­га­ри“ (пуб­ли­цис­ти­ка, 1997, II доп. изд. – 1998),

Вла­кът към зима­та“. Вар­на: Колор принт, 1999 (2000), 64 с.

Соле­ни­ят връх на бога“. Вар­на: ВСУ ”Чер­но­ри­зец Хра­бър”, 2001, 46 с.

Няма така­ва Бъл­га­рия“. Пуб­ли­цис­ти­ка. Вар­на: ВСУ ”Чер­но­ри­зец Хра­бър”, 2002, 98 с.

Челен удар“. Вар­на: ВСУ ”Чер­но­ри­зец Хра­бър”, 2003, 84 с.

Сти­хо­ве от кашо­на“. Вар­на: ВСУ ”Чер­но­ри­зец Хра­бър”, 2004, 58 с.

Тре­ньор на пепе­ру­ди“. Вар­на: ВСУ ”Чер­но­ри­зец Хра­бър”, 2005, 53 с.

Авто­пор­т­рет със свет­ка­ви­ци“. Вар­на: Кни­га­та, 2006, 46 с.

Писа­те­лят като чудо­ви­ще“. Роман. Вар­на: Кни­га­та, 2006, 166 с.

Къща без ико­ни“, „Книгата”(2008),

Усми­ри­тел­на риза за ближ­ния“. Вар­на: Кни­га­та, 2008, 64 с.

Аз съм свет­ли­ят мъж към без­к­рая“. Вар­на: Кни­га­та, 2008, 72 с.

Обиск на пус­ти­ни­те“. Вар­на: Кни­га­та, 2010, 196 с.

Сла­лом меж­ду мъл­нии“. Вар­на: Кни­га­та, 2010, 48 с.

Бук­вар за влю­бе­ни“. София: Заха­рий Сто­я­нов, 2010, 368 с.

Аутоп­сия на зим­ни­те мира­жи“. Вар­на: Кни­га­та, 2011, 78 с.

Дър­во за бесе­не на поет“. Вар­на: Кни­га­та, 2012, 68 с.

Дел­ни­кът на един без­дел­ник“. Вар­на: Колор принт, 2013, 168 с.

Реци­тал със стис­на­то гър­ло”, Колор принт , 2014, 188 с.

Вечер­на про­вер­ка за анге­ли”, „Кни­га­та”, 2015, 168 с.

Ана­лиз на заляз­ва­що­то слън­це” „Колор Принт”, 2016

Чер­но на бяло”, „Пасат Прес”, 2017,

През тия годи­ни полу­чих доста наци­о­нал­ни и реги­о­нал­ни лите­ра­тур­ни награ­ди, меж­ду кои­то са Награ­да на СБП за пуб­ли­цис­ти­ка и поезия, Наци­о­нал­на награ­да „Гео Милев“ (2003), Наци­о­нал­на награ­да „Дамян Дамя­нов“ (2006), Наци­о­нал­на награ­да „Биньо Ива­нов“ (2007), Наци­о­нал­на награ­да „Иван Пей­чев“ (2011), Наци­о­нал­на награ­да „Тео­дор Тра­я­нов“ (2012) и др.

 

До нови сре­щи, Валери!

 

Рада Кап­ра­ло­ва

 

2 коментара за “Странникът от Седмата пейка

  1. Неве­ро­я­тен поет! С най- бога­ти­ят реч­ник и изне­над­ва­щи рими, кои­то съм чела.

  2. Този Вале­рий Стан­ков е явле­ние, непов­то­рим с рими,с думи мно­го, ама мно­го бъл­гар­с­ки, кои­то не позна­ва­ме или сме забра­ви­ли, но са на най-точ­но­то мяс­то използвани!
    Тряб­ва да се четат и раз­прос­т­ра­ня­ват таки­ва поети в Бъл­га­рия, защо­то са от ден на ден все по-млко.
    С две думи, чув­с­т­вам се мно­го гот като го чета!!!

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.