Валери Станков и неговата малка тайна
Как избрахме темата на конкурса “Моята малка тайна”
Валери Станков е явление в съвременния свят на българското Слово. Автор на 34 книги с поезия, белетристика и публицистика, носител на много литературни награди, той е и изключително скромен човек, който просто издишва рими. Усетили завладяващото присъствие на поета-мъдрец, българите творци в Атина спечелиха неговото приятелство и го включиха в празничния календар през последните няколко години. При последното му гостуване през март тази година (навръх рождения му ден) го помолихме да стане кръстник на предстоящия литературен конкурс на КДК “Нов живец”. Той се вглъби за десетина минути, после изведнъж каза: “Моята малка тайна” и предложи и датата за отчитането на конкурса: 1 октомври – Ден на поезията.
Ето какво споделя Странникът от Седмата пейка за темата на конкурса:
Темата “Моята малка тайна” е вълнуваща, защото е скришна, в нея сме посветени само ние, които я разгръщаме, и Господ Бог, който бди над нас, за да бъдем чисти един към друг. Мисля, че няма по-голяма радост за всекиго от нас от тази – да разкажеш някому за съкровените неща, които носиш в себе си.
Да си припомним гостуването на Валери Станков през месец март и срещата му с дейците на КДК “Нов Живец” – Атина:
Валери Станков сред българските творци в Атина
Кратка автобиография на поета
Роден съм на 5 март 1956 г. във Варна. Завърших Четвърта ЕГ с преподаване на руски език в родния си град, а диплом за висше образование взех във Висшия педагогически институт в Шумен (специалност „Руска филология“).
Работих като учител по руски и български език и литература, спасител по плажовете, зам.-председател на Районен съвет за култура – Варна, шофьор на такси, моряк на Фериботния комплекс „Д. Ватев” – Белослав, нощен пазач в частна детективска агенция, редактор и гл.- редактор в литературния алманах „Простори“, телевизионен репортер в програма „Море“ на РТВЦ – Варна, журналист във в. „Черноморие“, криминален репортер във в. „Черно море“, служител в община Варна като директор на възстановения Театър на поезията. В продължение на три години бях управител на ИК „Галактика“, след това директор на университетското издателство на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, а после управител на издателство „Книгата“ – Варна. До 1 ноемврий 2014‑а година бях Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна.
Баща на трима синове – Петър, Стефан и Иван.
Имам 34 книги с поезия, белетристика, публицистика:
„Огън на брега“ (1980),
„Нощен хляб“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 44 с.
„Сезонът на спасителя“. Повест. София: Профиздат, 1987, 126 с.
„Морски кончета“. Варна: Георги Бакалов, 1989, 40 с.
„Плашило в града“ (1990),
„Остави ме, любов“ (1992),
„Деца на рая“. София: Пейо К. Яворов, 1992, 50 с.
„Семейно легло“. Разкази и новели. Варна: Бряг-принт, 1992, 123 с.
„Защото е есен“ (1994),
„Библия за несретници“. Варна: Черноморие, 1997, 49 с.
„Сюита за мъртви българи“ (публицистика, 1997, II доп. изд. – 1998),
„Влакът към зимата“. Варна: Колор принт, 1999 (2000), 64 с.
„Соленият връх на бога“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2001, 46 с.
„Няма такава България“. Публицистика. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2002, 98 с.
„Челен удар“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2003, 84 с.
„Стихове от кашона“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2004, 58 с.
„Треньор на пеперуди“. Варна: ВСУ ”Черноризец Храбър”, 2005, 53 с.
„Автопортрет със светкавици“. Варна: Книгата, 2006, 46 с.
„Писателят като чудовище“. Роман. Варна: Книгата, 2006, 166 с.
„Къща без икони“, „Книгата”(2008),
„Усмирителна риза за ближния“. Варна: Книгата, 2008, 64 с.
„Аз съм светлият мъж към безкрая“. Варна: Книгата, 2008, 72 с.
„Обиск на пустините“. Варна: Книгата, 2010, 196 с.
„Слалом между мълнии“. Варна: Книгата, 2010, 48 с.
„Буквар за влюбени“. София: Захарий Стоянов, 2010, 368 с.
„Аутопсия на зимните миражи“. Варна: Книгата, 2011, 78 с.
„Дърво за бесене на поет“. Варна: Книгата, 2012, 68 с.
„Делникът на един безделник“. Варна: Колор принт, 2013, 168 с.
“Рецитал със стиснато гърло”, Колор принт , 2014, 188 с.
„Вечерна проверка за ангели”, „Книгата”, 2015, 168 с.
„Анализ на залязващото слънце” „Колор Принт”, 2016
„Черно на бяло”, „Пасат Прес”, 2017,
През тия години получих доста национални и регионални литературни награди, между които са Награда на СБП за публицистика и поезия, Национална награда „Гео Милев“ (2003), Национална награда „Дамян Дамянов“ (2006), Национална награда „Биньо Иванов“ (2007), Национална награда „Иван Пейчев“ (2011), Национална награда „Теодор Траянов“ (2012) и др.
До нови срещи, Валери!
Рада Капралова
Обичам да се уча и се уча да обичам!
Невероятен поет! С най- богатият речник и изненадващи рими, които съм чела.
Този Валерий Станков е явление, неповторим с рими,с думи много, ама много български, които не познаваме или сме забравили, но са на най-точното място използвани!
Трябва да се четат и разпространяват такива поети в България, защото са от ден на ден все по-млко.
С две думи, чувствам се много гот като го чета!!!