Слънце в очите, което сгрява живота

Скъ­пи при­яте­ли,

на 04. 06 ста­нах сви­де­тел на поред­но­то чудо, кое­то зави­на­ги ще оста­не в сър­це­то ми. На този 4 юни, кога­то БНУ “Пай­сий Хилен­дар­с­ки” — Ати­на, отбе­ля­за меж­ду­на­род­ния ден на дете­то се въл­ну­вах, съп­ре­жи­вях, забра­вих къде съм… Не! Нещо пове­че – оста­нах без­мъл­в­на и дъл­го тър­сих думи­те, с кои­то да кажа на всич­ки въз­пи­та­ни­ци на учи­ли­ще­то, на тех­ни­те роди­те­ли и пре­по­да­ва­те­ли БЛАГОДАРЯ! Бла­го­да­ря на Бог, че ви има ува­жа­е­ми съна­род­ни­ци! Бла­го­да­ря ви за това, че по дос­то­ен начин пока­зах­те не само на мен, но и на целия свят, как­во зна­чи да си дадеш душа­та, за да напра­виш бъл­гар­с­ки праз­ник! Защо­то във вся­ко дет­с­ко глас­че, във все­ки танц, във въл­не­ни­е­то на учи­те­ли­те и роди­те­ли­те, във всич­ко гре­е­ше тя – душа­та на бъл­га­ри­те! За тези някол­ко часа, кои­то отле­тя­ха като миг — ПОКЛОН!

Ако имах въз­мож­ност, бих задъл­жи­ла всич­ки бъл­га­ри, кои­то живе­ят и рабо­тят в Ати­на, поне един път да при­със­т­ват на едно тако­ва учи­лищ­но тър­жес­т­во, за да видят, че живо­тът тук в Ати­на има и дру­ги цен­нос­ти и дру­ги изме­ре­ния и че бъл­гар­щи­на­та не е на пло­ща­ди­те под сен­ки­те, не е и в кафе­не­та­та, не е по бита­ци­те! Вина­ги има­ме избор как да напра­вим добро (ако изоб­що иска­ме да напра­вим) и как да оста­вим вре­ме­то просто да мина­ва през нас! Как иска­ме да живе­ем, или просто иска­ме да същес­т­ву­ва­ме е наш избор!

Този 4 юни, може­ше да бъде ново нача­ло за мно­го от мои­те съна­род­ни­ци, ако бяха си напра­ви­ли тру­да да ува­жат с при­със­т­ви­е­то си един дет­с­ки праз­ник. Праз­ник на тези бъл­гар­че­та, кои­то пет дни в сед­ми­ца­та ходят на гръц­ко учи­ли­ще и през два­та почив­ни дни (събо­та и неде­ля) ходят на бъл­гар­с­ко… И освен задъл­жи­тел­ни­те по програ­ма пред­ме­ти, нами­рат вре­ме (защо­то имат жела­ние и воля) да се научат да “натри­сат” земя­та с бъл­гар­с­ки­те рит­ми от бога­тия ни фол­к­лор, да се научат да тан­цу­ват “лати­но”, да се научат да реци­ти­рат и пеят така, че да раз­пла­чат пуб­ли­ка­та, или да се пре­въп­лъ­тят в роли­те на геро­и­те от поред­на­та теат­рал­на поста­нов­ка в коя­то учас­т­ват.

Друг щас­т­лив момент беше, кога­то дирек­тор­ка­та на учи­ли­ще­то г‑жа Юлия Кос­то­ва тър­жес­т­ве­но връ­чи зре­лос­т­но­то сви­де­тел­с­т­во на отлич­ни­ка Дими­тър Кос­та­ди­нов Димит­ров придру­же­но с кни­га. Гра­мо­та за отли­чен успех и кни­га му бяха връ­че­ни и от име­то на КДК “Нов Живец” — Ати­на. Гос­ти на тър­жес­т­во­то бяха архи­ман­д­рит Ата­на­сий и пред­ста­ви­те­ли на КДК “Нов Живец” — Ати­на. Доб­ре би било ако има­ше и пред­ста­ви­те­ли от посол­с­т­во­то ни, защо­то точ­но в таки­ва момен­ти тряб­ва да сме заед­но.

Бих иска­ла да спо­ме­на име­на­та на всич­ки деца, учи­те­ли и роди­те­ли, защо­то те заслу­жа­ват. Бих иска­ла не само да ги спо­ме­на, но и да ги изви­кам… вмес­то това, тихо ще про­шеп­на – поклон…

Бла­го­да­ря от сър­це на всич­ки вас, мои съна­род­ни­ци!
Бла­го­да­ря за слън­це­то в очи­те ви, кое­то сгря­ва живо­та!

Йор­дан­ка Анд­ре­е­ва

СЛЪНЦЕ В ОЧИТЕ   СЛЪНЦЕ В ОЧИТЕ

 

 

 

 

 

 

СЛЪНЦЕ В ОЧИТЕ       СЛЪНЦЕ В ОЧИТЕ

 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.