Класиране в раздел поезия


Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та „Нов Живец“ – Атина

Лите­ра­ту­рен кон­курс на тема

Све­тул­ки в шепи­те на времето

 

Светулки в шепите на времето

 

Класиране в раздел поезия

 

Награ­де­ни твор­би раз­дел ПОЕЗИЯ:

1 мяс­то: сти­хот­во­ре­ние СВЕТУЛКИ В ШЕПИТЕ на Хрис­ти­на Бла­го­е­ва Дел­че­ва-Мачи­кян, от Кърджали

2 мяс­то: сти­хот­во­ре­ние СЛЕД ГОДИНИ на Люд­мил Леф­те­ров Симе­о­нов, от Свищов

3 мяс­то: сти­хот­во­ре­ние ПЛАМЪЧЕ на Петя Борис­ла­во­ва Бой­че­ва, от София

 

Номи­на­ции:

Рав­нос­мет­ка Йор­дан­ка Дел­че­ва Неко­ло­ва, Димитровград

Една душа – доб­ра и греш­на Дете­ли­на Ива­но­ва Сте­фа­но­ва, Ямбол

Жаж­да Иве­ли­на Дим­че­ва Цвет­ко­ва, София

*** “Небе съм днес” Мил­ка Мари­но­ва Нико­ло­ва, Търговище

*** “Кога­то ти си тръг­на” Мар­га­ри­та Русе­ва, Плевен

*** “Като забра­ве­ния сер­виз” Мар­га­ри­та Русе­ва, Плевен

 На ъгъ­ла на тво­я­та меч­та Мил­ка Мари­но­ва Нико­ло­ва, Търговище

 


 

Тук може­те да про­че­те­те кла­си­ра­ни­те твор­би 

 

Све­тул­ки в шепите

След годи­ни

Пла­мъ­че

Рав­нос­мет­ка

Като забра­ве­ния сервиз…

Жаж­да

Небе съм днес…

Кога­то ти си тръгна…

Една душа – доб­ра и грешна

На ъгъ­ла на тво­я­та мечта

 

 

Светулки в шепите

 

Той може от ска­ла да израсте,
под камъ­ка пъте­ка да проправи.
Дъхът му носи белег от небе
по къд­ра­вия ръб на мор­с­ка пяна.

Събуж­да цве­то­ве­те и ги вплита
на зем­но­то по вити­те пътеки -
та дой­де ли му кра­ят, да политне
от цве­тен дъжд под обла­ка по-леко.

Да сбъд­не пепе­ру­де­ни­те сънища,
да се раз­тво­ри в неж­ност на кокиче,
да хук­не бос по вятър­ни­те пътища.
Защо­то е живот. И може всичко.

Дори да свър­не в някой сен­чест двор
под дюле­во дър­во да си подремне,
ще избуи от сла­ме­но гнездо.
С без­б­рой све­тул­ки в шепи­те си бели.

Към нача­ло­то на страницата

 

 

След години

 

Ти не бър­заш за никъ­де вече, а и няма защо -
пътят свър­ши за теб и назад мъл­ча­ли­во се връщаш:
пра­шен скит­ник, потър­сил обрат­но уте­ха и дом,
а заста­нал пред пра­га на ста­ра­та грох­на­ла къща.
Само тя те очак­ва и помни — един­с­т­ве­но тя,
но защо се нади­га във гър­ло­то глу­хо ридание?
Като чер­на про­ко­ба се спус­ка край теб вечерта
и отва­ря в сър­це­то ти пак неза­рас­на­ла рана.
Как живо­та си ти раз­пи­ля по далеч­ни стъгди,
а за дума еднич­ка оста­на душа­та ти жадна!

Ще запа­лиш отно­во огни­ще­то, струй­ка от дим
ще под­се­ти, че вече си тук, но кого ще зарадва?

Към нача­ло­то на страницата

 

 

Пламъче

 

Кога­то тво­я­та мънич­ка длан
на топ­ло в мой­та се сгуши,
сякаш вли­зам в най-свет­лия храм
и песен­та на сър­це­то ти слушам.

Кога­то целу­на с умо­ре­ни­те устни
тво­е­то дет­с­ко невин­но лице,
сякаш полъх доли­та от чере­ши­те вкусни
на назря­ло майс­ко дръвче.

Кога­то очи­те ти грей­на­ли пак
тър­сят погле­да майчин,
сякаш сто­пя­ва най-голе­мия сняг
слън­це­то жар­ко и знай, че

в тази топ­ла, мънич­ка длан,
дето си сви­ла в юмруче,
бле­щу­ка живо­тът с най-яркия плам,
от кой­то до днес аз се уча.

Към нача­ло­то на страницата

 

 


Равносметка

 

Неу­сет­но отли­тат годините
и изти­чат секун­ди безброй -
И пре­ся­ва, пре­ся­ва се в ситото
този пясък, наре­чен Живот…

Чак накрая ще е равносметката
кой и как, и защо е живял?
И в решет­ка­та сит­на на времето
кол­ко злат­ни зрън­ца е събрал…

Към нача­ло­то на страницата

 

 

***

 

Като забра­ве­ния сервиз
от сват­ба­та на баба и дядо
си ме затворил
в съз­на­ни­е­то си
да хва­щам прах
и безразличие
6 лъжици
с кои­то да разбъркам
вина­та ти
за да не я усещам
6 вили(ци)
с кои­то да не те изгоня
със шествие
6 ножа
зна­еш за как­во са
и точ­но 6 десер­т­ни лъжици
с кои­то да празнувам
че вече официално
съм сама

Към нача­ло­то на страницата

 

 

Жажда

 

Аз те чакам с дъж­да, кой­то идва внезапно
и шушу­ка до гълъ­би по пер­ваз остарял,
под небе, спря­ло ято­то, по кое­то отгатвам
вся­ка есен дошла. Даже вятъ­ра цял.

Аз те чакам, мой стих и в любов медоносна,
дето радос­т­но леп­не като миг окрилен.
Аз те чакам поня­ко­га, но в сър­це­то те нося.
В око­се­на тре­ва си и на моя нов ден.

Ти си в слън­це, от слън­це и за него се раждаш.
Аз така оста­ря­вам посте­пен­но – със теб.
Пре­ко­сих всич­ки ули­ци някак в моя­та жажда
и попи­вах све­тул­ки за съня – бяла степ.

Земет­ръ­си люля­ха дни и в тъга оцеляла…
Ако можех да стъп­вам само в твое поле,
щях да бъда све­тул­ка, без момент на раздяла,
без да спи­рам, ще све­тя, как­то теб – тук, в сърце.

Ти не тръг­вай, кога­то от бре­га на морета
аз си тръг­вам подоб­но ято пти­ци към юг.
Ти не тръг­вай, мой стих! Аз съм просто детето,
пред кое­то ти пееш, а узрял си в мен звук!

Към нача­ло­то на страницата

 

 

***

 

Небе съм днес
и днес ми се вали,
обил­но, напо­и­тел­но и тъжно,
по жът­ва жънах сво­и­те тъги,
във сно­пи ги завързвах…
Песен звънка
раз­каз­ва­ше, реде­ше тишина,
засти­ла­ше земя­та с мой­те чувства
и разора­ва­ше оста­на­ла­та ми душа,
да блик­нат ручеи,
реки­те да възкръснат.
Вали ми се,
самот­но, без сълзи,
по обич­та ти — тол­ко­ва бездънна,
не ме спа­ся­вай в сво­и­те дъги,
оби­чай ме, следжътвено,
в ръце­те ти разсъмнала.

Към нача­ло­то на страницата

 

 

***

 

Кога­то ти си тръгна
сър­це­то ми засви­ри джаз,
часов­ни­кът започ­на да тик­та­ка наобратно,
пул­сът да рису­ва минало,
а въз­диш­ки­те пре­вър­на­ха се във минор.
Като Чар­ли Пар­кър гоня се със нотите
и бягам надалеч
от времето
и от сама­та себе си.
За да се създам,
без Господ,
да не откъс­вам ябъл­ки и да не греша,
да не ти отне­мам и едно ребро.

Часов­ни­кът тиктата,
отмер­ва времето
до вто­рия потоп,
за да започ­не Сът­во­ре­ние отново…

Към нача­ло­то на страницата

 

 

Една душа – добра и грешна

 

Къшей хляб и чаша мляко,
така започ­ва­ше денят;
в годи­ни сто и сякаш ято-
мину­ти със кри­ле летят…

Със немощ­ни ръце разгръща
албу­мът стар и пожълтял;
отно­во виж­да свой­та къща
и дет­с­тво­то; един квартал,

…къде­то спо­ме­ни­те мили,
целу­ват слън­че­во момче;
сега е стар, поч­ти без сили,
далеч от всич­ки светове…

Отдав­на вече няма радост
във мно­го тъж­ни­те очи…
А беше! В бур­на­та си младост,
той беше пла­ни­на с мечти!

Вне­зап­но и албу­мът свърши;
мигът без­след­но отлетя!
В душа­та нещо се прекърши-
живо­тът сякаш избеля!

А утреш­ни­ят ден посрещна
самот­но къшей­че от хляб!
Една душа- доб­ра и грешна-
напус­на вече този свят!

Към нача­ло­то на страницата

 

 

На ъгъла на твоята мечта

 

И пак съм тук,
на ъгъ­ла на тво­я­та мечта,
на пъс­т­ро­то в очи­те ти
тая надежда,
във стъп­ки­те ти
вграж­дам тишина,
в ръце­те ти
раз­пер­вам топ­ла нежност.
Дъхът ти
сви­вам на кълбо,
зада­вам ритъм
на сър­це­то ти,
и знам
за счу­пе­но­то ти крило,
кое­то ще зарастне
през сър­це­то ми.
И буден
някъ­де градът,
забър­зан ще ни срещне
неуместно,
ще бъда
слу­че­на­та ти мечта
и още мно­го неизвестни.

 

Към нача­ло­то на страницата

 


 

Спо­де­ли: