Класиране в раздел поезия — възраст до 18 г


Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та „Нов Живец“ – Атина

Лите­ра­ту­рен кон­курс на тема

Све­тул­ки в шепи­те на времето

 

Светулки в шепите на времето

 

Класиране в раздел поезия — възраст до 18 г

 

Награ­де­ни твор­би раз­дел ПОЕЗИЯ — МЛАДИ ТВОРЦИ:

1 мяс­то:  сти­хот­во­ре­ние ДЕТСТВО СЛЕД ДЪЖД на Божа­на Тоне­ва Слав­ко­ва, 16 г., от Бургас

2 мяс­то: сти­хот­во­ре­ние ЗЛАТНО ДЕТСТВО С БАБА И ДЯДО на Петя Добро­ми­ро­ва Димит­ро­ва, 10 г., от Русе

3 мяс­то: сти­хот­во­ре­ние МАГИЯТА на Касан­д­ра Пла­ме­но­ва Недял­ко­ва, 14 г., от Дряново

 

Номи­на­ции:

Вре­ме  Геор­ги Пър­ва­нов, 16 г, София

Щас­т­ли­во семейс­т­во Петя Добро­ми­ро­ва Димит­ро­ва, 10 г., Русе

Без­к­ра­ен кръг на вре­ме­то Божа­на Слав­ко­ва, 16 г, Бургас

 


 

Тук може­те да про­че­те­те номи­ни­ра­ни­те твор­би 

 

Дет­с­тво след дъжд

Злат­но дет­с­тво с баба и дядо

Маги­я­та

Вре­ме

Щас­т­ли­во семейство

Без­к­ра­ен кръг на времето

 

 

 

Детство след дъжд

 

Слън­це­то
на детството,
вина­ги веч­но­то слънце,
кога­то си обичан.
Мири­ше­ше на вод­ни остатъци,
раз­би­ти мал­ки неяс­ни мечти
и разкрития.
Асфалт, пиян от дъжда.
От терасата,
от коя­то баща ми
няко­га е можел да падне
и мен да ме няма,
със сес­т­ра ми огря­ли сме като тлен­ни слънца,
аз със мои­те опаш­чи­ци, тя със сво­е­я­та тенис­ка с патенце,
хва­на­ти за ръчички,
гле­да­ме надолу
разрухата.
Слън­це­то спус­ка стъл­бо­ве от яснота,
напра­во да сле­зе някой ангел
и да се разреве.
Бав­но се стоп­ля земя­та, потъ­на­ла в отмъс­ти­те­лен дъжд
(раз­ро­вих­ме ли мра­ву­няк тогава?)
и наши­те изтри­ти тебе­ши­ре­ни рисун­ки на нея,
(да не би да бяха неус­пеш­ни ъгло­ва­ти слънца?)
като про­ми­ти дет­с­ки рани,
кои­то ще заздравеят.
Тога­ва защо си го спомням?

***

 

Златно детство с баба и дядо

 

Баб­че мила, кол­ко те обичам,
с неж­ни думи само те наричам.
Вина­ги усмих­на­та, добричка,
гри­жиш се с любов
за мен и моя­та сестричка.
С тебе весе­ло играем,
при­каз­ки четем и си мечтаем.
Гоз­би­те ти вкус­ни, ароматни
от ръце­те златни
учиш ни и ние да творим,
тра­ди­ци­и­те в семейс­т­во­то да съхраним.
А пък с дядо с колата
ходим из страната
и показ­ва ни места
с чуд­на красота,
с глед­ки, спи­ра­щи дъха.
С дядо пра­вим хвърчила,
майс­то­рим си вся­как­ви неща.
С него е голя­ма веселба!
Мач и шах играем,
а на село в дворчето
пло­до­ве берем, пома­га­ме, копаем
и за рибо­ло­ва с него си мечтаем.
Дядо мили, учиш ни неща
от мина­ли­те времена,
кои­то ти доб­ре си знаеш,
аз пък ти показ­вам ком­пю­тър­ни­те си игри,
ако искаш и ти да поиграеш.
Бабо, дядо,
с топ­ли­те ви гри­жи аз раста
и за дет­с­тво­то ми при­каз­но вълшебно
сър­деч­но ви благодаря.

***

 

Магията

 

Всич­ки сме се губи­ли в мрака
и отча­я­но сме тър­си­ли светлината,
губи­ли сме сво­я­та представа
чес­то за реалността …

В този миг маги­я­та е свята ,
лек е тя за все­ки вярващ.
Въл­шеб­с­тво­то го има на земята,
само в него тряб­ва да повярваш.

Маги­я­та пред нас вра­ти отваря
и на земя­та при­каз­ка представя.
А кол­ко­то до светлината-
ще я наме­рим тук, в сърцата.

***

 

Време

 

Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря.
И глож­дят го миго­ве пясъ­чен глад.
В сту­ден упокой
Дър­жи и притуля
Часов­ник с без­зъб циферблат.
Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря…

Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря
И вее го сти­хи­ен, призрач­ния бяг
Мъч­но, морно
Ски­та, накуцва
в при­ли­ви, отли­ви до отвъд­ния бряг
Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря…

Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря.
И отго­ре сипе се сол­та навред.
Бав­но съхне,
не ста­рее, не бърза.
Про­кал­на­то да вър­ви само напред
Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря…

Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря.
Жад­но за всич­ки­те глът­ки щастие.
Обга­рят сто­ма­ха му
Секун­ди- светулки
Няма ги съл­зи­те, само прах е…
Вре­ме­то бро­ди през без­к­рай­на­та буря…

***

 

 

Щастливо семейство

 

Имам май­чи­ца добричка,
тат­ко, бат­ко и сестричка.
Мно­го се обичаме
и семейс­т­во се наричаме.
В мир, любов живе­ем си щастливи!
Щури, весе­ли дечи­ца сме игриви.
Е, поня­ко­га и мал­ко пакостливи.
Вина­ги гото­ви за игри забавни,
приклю­че­ния и белич­ки славни.
В дома ни все­ки има своя роля
и никой не нала­га сво­я­та воля.
Тат­ко тру­ди се безспирно.
Мама гри­жи се да ни е уют­но, мирно,
а за нас децата
важ­ни са уче­ни­е­то и играта.
Ала щом от нас е някой в беда
ние друж­но на мига
му пода­ва­ме ръка.
С труд­нос­ти­те борим се така -
със сила­та на любовта.
За нас при­ятел­с­т­во­то, обичта
са сред важ­ни­те неща.
Ето за това
домът ни е мяс­то за релакс
и купон на макс.
В семейс­т­во­то ни щас­тие цари.
Не вяр­ваш ли?
Доб­ре дошъл си ни на гос­ти, ти.
Ела и сам се убеди!

 

***

 

Безкраен кръг на времето

 

от меко кадифе,
ръка­та ти в море
от топъл живот,
пър­ви­чен бульон,
пилешки,
за бол­ни деца.
Меки­ят сив кръг на времето…
Дока­то котката
не те одере.

 

Към нача­ло­то на страницата