Рано в неделя

Моята Малка Тайна


 

Рано в неделя

 

Под­ско­чих от лег­ло­то. Беше теле­фо­нът… Кога съм наст­ро­ил така алар­ма­та, сякаш мина­ва­ше пожар­ни­кар­с­ка кола? Кой по дяво­ли­те звъ­не­ше тол­ко­ва рано, и то в неде­ля? Очи­те ми бяха залеп­на­ли като с лепи­ло, а гла­ва­та ми щеше да се пръс­не на хиля­ди пар­чен­ца. Хва­нах я здра­во и се опи­тах да я намес­тя, но ръце­те ми тежа­ха пове­че от нея. Теле­фо­нът про­дъл­жа­ва­ше да звъ­ни и все­ки звук се заби­ва­ше в мозъ­ка ми като гвоз­дей. Мам­ка му! Що ми тряб­ва­ше да пия сно­щи? Дори не помня с кого бях и как­во праз­ну­вах­ме. Нещо тряб­ва да съм напра­вил, щом ме тър­се­ха така настой­чи­во.
— Ало­оу?…
— Пепи?… Ти ли си мили­чък?
Гла­сът отсре­ща беше жен­с­ки и тол­ко­ва нежен, та чак докос­на някак­ва стру­на в душа­та ми, но въп­ре­ки това сто­е­ше непоз­нат и дале­чен. На коя ли кра­са­ви­ца съм дал номе­ра си? Всич­ко ми се губе­ше, сякаш памет­та започ­ва­ше да ми изне­ве­ря­ва. Аз ли бях Пепи или не бях? Да пла­ча или да се смея? Е, нека се проб­вам! Щом ме е събу­ди­ла, ще тряб­ва да си поиг­рая мал­ко с нея, но нека пър­во раз­бе­ра що за пти­ца е.
— Кой се обаж­да? – попи­тах, а сънят се опит­ва­ше да ме събо­ри отно­во в лег­ло­то.
— Тук е Мими, гадже­то ти…
Мими?… Не позна­вах така­ва, а и нямах гадже, но щом съм се хва­нал на хоро­то, ще го играя, пък да ста­ва как­во­то ще…
— Кажи, скъ­па?
— Защо не вди­гаш теле­фо­на? Звъ­нях ти сто пъти?… Бре­мен­на съм…
— Моля? – недо­у­мя­вах аз —  Има някак­ва греш­ка!
— Как­ва греш­ка, мили­чък?… Ста­на на оня купон, пре­ди да зами­на на бри­га­да в Лон­дон… Беше луда вечер тога­ва, помниш ли?… В тре­тия месец съм…
Съв­сем изтрез­нях. Как­во да напра­вя?
— Виж сега, маце… Ще го уре­дим някак си. Как­во искаш от мен?… Нали и ти се забав­ля­ва­ше? – опит­вах се да зама­жа поло­же­ни­е­то, но моми­че­то изкре­щя в ухо­то ми:
— Кре­тен!… Ще поемеш отго­вор­ност… Ще се оже­ним…
— Да, бе, ще се женим! Откъ­де-накъ­де? Кой знае от кого е копе­ле­то, а ти искаш да ми го натре­сеш…
— Иди­от!… Ще те съси­пя, тъй да зна­еш!
Извед­нъж раз­го­во­рът пре­къс­на, а аз не вяр­вах на уши­те си. Бре­мен­на?… Ще ме съсъ­пе?… Отидо­ха ми кари­е­ра­та и авто­ри­те­тът! Мисъл­та ми започ­на да рабо­ти трес­ка­во. Как да се спа­ся? Как­во да сто­ря? Опит­вах се да си спом­ня всич­ки моми­че­та, кои­то съм сре­щал, но не се сещах за никак­ва Мими, нито за Мария или дру­ги с подоб­ни име­на… Нямах позна­ти аку­шер­ки, нито пари за сват­ба. Ско­ро се регис­т­ри­рах на бор­са­та и живе­ех от соци­ал­ни помо­щи. Закъ­сах я отвся­къ­де. Ами сега?… Пот изби на чело­то ми. Съв­сем съм я карал през про­со­то. Как съм се напил, как съм успял да сва­ля тая мада­ма, пък и бебе отго­ре?… Живо­тът ми не при­ли­ча­ше на нищо и май го бях изгу­бил някъ­де. Боже­ее, спа­ся­вай ме!
Нямах пове­че вре­ме за губе­не. Тряб­ва­ше да дейс­т­вам и да спа­ся­вам кожа­та си. Ско­чих от лег­ло­то и си напра­вих гор­чи­во кафе – без захар и с лимон. Извед­нъж нещо блес­на в изтрез­ня­ла­та ми тик­ва и всич­ко си дой­де на мяс­то­то. Не може­ше да бъде! Ама, че съм тъп! Как можах да се вър­жа? Та, нали аз сами­ят носех име­то Жоро, а не Пепи!. Освен това: поло­вин годи­на не съм пра­вил секс и беше невъз­мож­но тая Мими да е бре­мен­на от мен; не съм се сре­щал с моми­че­та отдав­на, а при­яте­ли­те ми едва ли ще ми пого­дят такъв номер… Иде­ше ми да кре­щя от радост, нищо, че тай­на­та ми щеше да види бял свят. Не можех пове­че да мъл­ча, а и край­но вре­ме беше. Не се стър­пях и вик­нах с цяло гър­ло:
— Аз съм гей! Чуй­те ме, хора, гей съм, гей!

 


назад към тай­ни­те на писа­те­ли­те
назад към кон­кур­са


 

Моля, споделете мнението си за публикацията

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.