Рано в неделя

Подскочих от леглото. Беше телефонът… Кога съм настроил така алармата, сякаш минаваше пожарникарска кола? Кой по дяволите звънеше толкова рано, и то в неделя? Очите ми бяха залепнали като с лепило, а главата ми щеше да се пръсне на хиляди парченца. Хванах я здраво и се опитах да я наместя, но ръцете ми тежаха повече от нея. Телефонът продължаваше да звъни и всеки звук се забиваше в мозъка ми като гвоздей. Мамка му! Що ми трябваше да пия снощи? Дори не помня с кого бях и какво празнувахме. Нещо трябва да съм направил, щом ме търсеха така настойчиво.
– Алооу?…
– Пепи?… Ти ли си миличък?
Гласът отсреща беше женски и толкова нежен, та чак докосна някаква струна в душата ми, но въпреки това стоеше непознат и далечен. На коя ли красавица съм дал номера си? Всичко ми се губеше, сякаш паметта започваше да ми изневерява. Аз ли бях Пепи или не бях? Да плача или да се смея? Е, нека се пробвам! Щом ме е събудила, ще трябва да си поиграя малко с нея, но нека първо разбера що за птица е.
– Кой се обажда? – попитах, а сънят се опитваше да ме събори отново в леглото.
– Тук е Мими, гаджето ти…
Мими?… Не познавах такава, а и нямах гадже, но щом съм се хванал на хорото, ще го играя, пък да става каквото ще…
– Кажи, скъпа?
– Защо не вдигаш телефона? Звънях ти сто пъти?… Бременна съм…
– Моля? – недоумявах аз – Има някаква грешка!
– Каква грешка, миличък?… Стана на оня купон, преди да замина на бригада в Лондон… Беше луда вечер тогава, помниш ли?… В третия месец съм…
Съвсем изтрезнях. Какво да направя?
– Виж сега, маце… Ще го уредим някак си. Какво искаш от мен?… Нали и ти се забавляваше? – опитвах се да замажа положението, но момичето изкрещя в ухото ми:
– Кретен!… Ще поемеш отговорност… Ще се оженим…
– Да, бе, ще се женим! Откъде-накъде? Кой знае от кого е копелето, а ти искаш да ми го натресеш…
– Идиот!… Ще те съсипя, тъй да знаеш!
Изведнъж разговорът прекъсна, а аз не вярвах на ушите си. Бременна?… Ще ме съсъпе?… Отидоха ми кариерата и авторитетът! Мисълта ми започна да работи трескаво. Как да се спася? Какво да сторя? Опитвах се да си спомня всички момичета, които съм срещал, но не се сещах за никаква Мими, нито за Мария или други с подобни имена… Нямах познати акушерки, нито пари за сватба. Скоро се регистрирах на борсата и живеех от социални помощи. Закъсах я отвсякъде. Ами сега?… Пот изби на челото ми. Съвсем съм я карал през просото. Как съм се напил, как съм успял да сваля тая мадама, пък и бебе отгоре?… Животът ми не приличаше на нищо и май го бях изгубил някъде. Божеее, спасявай ме!
Нямах повече време за губене. Трябваше да действам и да спасявам кожата си. Скочих от леглото и си направих горчиво кафе – без захар и с лимон. Изведнъж нещо блесна в изтрезнялата ми тиква и всичко си дойде на мястото. Не можеше да бъде! Ама, че съм тъп! Как можах да се вържа? Та, нали аз самият носех името Жоро, а не Пепи!. Освен това: половин година не съм правил секс и беше невъзможно тая Мими да е бременна от мен; не съм се срещал с момичета отдавна, а приятелите ми едва ли ще ми погодят такъв номер… Идеше ми да крещя от радост, нищо, че тайната ми щеше да види бял свят. Не можех повече да мълча, а и крайно време беше. Не се стърпях и викнах с цяло гърло:
– Аз съм гей! Чуйте ме, хора, гей съм, гей!