Рада Капралова – цвят от слънчевия букет

Има хора, за кои­то думи­те не сти­гат, за да ги опи­шеш като при­ятел, тво­рец, лич­ност… Един такъв нео­пи­су­ем човек е Рада Кап­ра­ло­ва – цвят от слън­че­вия букет на твор­ци­те от Клуб на дей­ци­те на кул­ту­ра­та в Ати­на “Нов Живец”.

 

 

 

Ако трябва да представя Рада Капралова с кратка биографична справка, то вие, приятели, ще прочетете следното:

 

Член на Съюз за наука лите­ра­ту­ра и изкус­т­во към ЮНЕСКО – Атина.

Член на КДК “Нов Живец” – Атина.

Учас­т­ва в меж­ду­на­род­ни излож­би по изоб­ра­зи­тел­но изкус­т­во под еги­да­та на ЮНЕСКО – Атина.

Редак­тор на мно­го книги.

Има изда­де­ни чети­ри книги:

„Вър­ху айс­берг горе­ща съл­за” – поезия,

„Отго­во­рът е любов” – поезия,

„Завръ­ща­не на Пене­ло­па” – поезия

и “Емиг­рант­с­ки дека­ме­рон” – сати­рич­на поезия.

Пово­дът, кой­то ме нака­ра да спо­де­ля под­роб­но коя е Рада, е след­ни­ят: Този път е отли­че­на в XIV-ти Наци­о­на­лен кон­курс за поезия “ПРОЛЕТ МОЯ” – 2017.

Коя е Рада Капралова?

 

Дали е моми­че­то, кое­то под­реж­да думи­те в рими и вече заявя­ва сво­е­то мяс­то сред поетич­ни­те сре­ди в Роди­на­та? Дали е худож­ни­кът, кой­то с без­к­рай­но тър­пе­ние и талант пре­съз­да­ва нео­пи­су­е­ма кра­со­та… Може би е она­зи Бяла Ляс­то­ви­ца, коя­то не спи­ра да даря­ва в име­то на добро­то и да изпра­ща сво­и­те посла­ния по целия свят?… Или при­яте­лят, кой­то вина­ги пода­ва ръка, чрез съвет и про­фе­си­о­на­лен поглед.

 

Да, всич­ко това е тя – член на КДК “Нов Живец” – Ати­на от само­то му съз­да­ва­не и до този момент се раз­да­ва за иде­я­та – спло­те­на бъл­гар­с­ка общ­ност, богат кул­ту­рен живот и силен бъл­гар­с­ки дух.

Освен всич­ко това, тя е редак­тор на някол­ко кни­ги, по нес­тан­дар­тен начин води тър­жес­т­ва, сре­щи и пред­ста­вя­ния на автори.

Рада учас­т­ва в меж­ду­на­род­ни излож­би под еги­да­та на ЮНЕСКО – Ати­на, учас­т­ва във вся­ка бла­гот­во­ри­тел­на кам­па­ния “Бяла Ляс­то­ви­ца”, учас­т­ва в кон­кур­си­те, орга­ни­зи­ра­ни от “Нов Живец”. В тях полу­чи дос­той­но призна­ние и е носи­тел на ста­ту­ет­ка­та на клу­ба за пър­во мяс­то, раз­дел поезия в кон­курс “Трън­че в пета­та” 2015. И не само това, тя е и ком­пе­тен­тен член на коми­сия. Отли­че­на е с пла­кет “За при­нос в твор­чес­т­во­то на бъл­га­ри­те в чуж­би­на”, отли­че­на е с почет­ни гра­мо­ти за актив­на дей­ност, отли­че­на е с наша­та обич!

Мно­го, мно­го има да се раз­каз­ва за нея… защо­то е като кни­га, коя­то не искаш да свър­ш­ва. Защо­то все­ки момент от живо­та й е исто­рия – исто­рия, коя­то оста­ва за поколенията!

Йор­дан­ка Андреева

---

Това са стихотворенията, с които Рада Капралова участва в XIV-ти Национален конкурс за поезия “ПРОЛЕТ МОЯ” – 2017

 

КАТАРЗИС

 

Кога­то самотата

ме връх­ли­та,

тога­ва се заключвам

за све­та.

Един гово­ри,

нещо друг ме пита,

но блъс­кат се

в неви­ди­ма стена.

Кога­то самотата

ме връх­ли­та,

про­па­дам сякаш

в кла­де­нец дълбок…

И сля­па съм

за слън­че­ва­та пита,

за даро­ве­те,

пра­те­ни от Бог.

Но нека леп­кав мрак

да се явява

и бол­ка да свисти

като дам­га –

тога­ва чак, пречистена,

изгря­ва,

сияе над душа­та ми

дъга.

Тре­во­ги­те за утре –

кол­ко смешни!

И как от себе си

добро­то скрих!

А мис­ли­те –

и глу­па­ви, и грешни –

про­гон­ва

свет­ло­о­ки­ят ми стих.

 

СПАСИТЕЛКА

 

Обви­та в чер­на пелена,

Земя­та тръп­не в самота.

Раз­би­ра днес една жена,

че тряб­ва да спа­си света.

 

Кога­то дру­ги­те заспят,

в уюта кра­тък на нощта

пропра­вя към звез­ди­те път –

Тя иска да спа­си света.

 

Пре­вър­на­ла се в лъч-любов,

сама­та зем­на красота

към Кос­мо­са отпра­вя зов –

Тя може да спа­си света.

 

Отми­на мра­кът… Светлина!

Земя­та грей­ва в утринта.

Не знае „сла­ба­та” жена,

че точ­но Тя спа­си света!